Решение № 3726 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14058/2008 г.

Решение № 3726 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14058/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ТД на НАП - гр. Русе, против решение № 49 от 6.10.2008 г., постановено по адм. дело № 186 от 2008 г. по описа на Русенския административен съд, с което е отменена заповед № 6012 от 12.06.2007 г. на директора на ТД на НАП за наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на ЕТ "Панорама Рай-Георги Иванов" "запечатване на обекта" за един месец на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 185, ал. 3 от ЗДДС. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е приел, че липсата на изложен от административнонаказващия орган мотив относно определяне на срока за налагане на запечатването на обекта е съществено нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в заповедта не липсват фактически и правни основания за издаване на акта, тъй като са извършени няколко нарушения и е наложен максималният размер на принудителната административна мярка. По подробни съображения в този смисъл, развити в касационната жалба, се иска отмяна на постановеното решение и отхвърляне на жалбата срещу акта. Ответникът по касационната жалба оспорва същата с представено по делото писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че решението е неправилно и следва да се отмени. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата, изложените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: За да отмени заповед № 6012 от 12.06.2007 г. на директора на ТД на НАП - гр. Русе, за наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на ЕТ "Панорама Рай-Георги Иванов" "запечатване на обект" и забранен достъп до същия за срок от един месец, съдът е приел, че заповедта като индивидуален административен акт не отговаря на всички законови изисквания. Непосочването на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съдът е посочил, че оспореният акт не съдържа фактически основания - описание на фактите и обстоятелствата, обуславящи разпоредителната част на заповедта по отношение на срока, за който се налага ПАМ, и довели до извода за налагане на максимално определения в ЗДДС срок от един месец. Посочено е още, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява и където да е посочено и обосновано по какъв начин е определен от административния орган срокът, за който е наложена ПАМ. В обжалваната заповед липсват мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи максимално допустимия по закона срок за налагане на мярката. Неизлагането на мотиви по отношение на срока прави невъзможна преценката от страна на съда по отношение на това дали директорът на ТП на НАП е упражнил това свое правомощие в съответствие с целта на закона - чл. 146, ал. 5 АПК. Съдът е приел, че това нарушение е съществено и налага заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно. По делото няма спор по фактите. Спорът се свежда единствено до това дали липсата на мотиви от страна административния орган по отношение на срока за налагане на ПАМ е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на заповедта. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка "запечатване на обект" за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. Безспорно е в случая, че е извършено нарушение, като при направена доставка на хляб не е издаден фискален бон на стойност 9,55 лева. Съгласно пък чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството си на индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания. Правилно съдът е приел и този му извод се споделя и от настоящата инстанция, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максимално дължимия срок, посочен в закона за налагане на тази мярка, и като не е направил това, решаващият съд не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146, за оспорване на индивидуалните административни актове. Предвид това правилно първоинстанционният съд е приел, че този порок води до незаконосъобразност на акта, и го е отменил. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че след като са констатирани няколко нарушения, то е обосновано налагането на максималния размер на принудителната административна мярка. В отменената заповед № 6012 от 12.06.2007 г., видно от обстоятелствената част, се касае само до едно извършено нарушение с дата 3.02.2007 г. Както се каза и по-горе, мярката се налага с мотивирана заповед на органа по приходите и липсата на мотиви правилно е приета от съда като съществено процесуално нарушение, което винаги води до отмяна на акта като незаконосъобразен. Като е стигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Предвид гореизложеното настоящият касационен съдебен състав счита, че решението на съда е правилно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,