Решение № 825 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7518/2017 г.

Решение № 825 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7518/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С решение № 3290 от 15.05.2017 г. по адм. д. № 12262/2016 г. Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на "Рекламна агенция С." ЕООД срещу заповед № РД-18-157/13.10.2016 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община. Решението се обжалва с касационна жалба от "Рекламна агенция С." ЕООД. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община я оспорва. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Административен съд С. - град заповед на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община е разпоредено на "Рекламна агенция С." ЕООД да премахне незаконосъобразно поставен рекламен елемент- тип "Арка", находящ се в С., бел. Брюксел-посока жк Младост, на около 330 м преди бул. Цариградско шосе. Заповедта е издадена на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, пр. 1, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 във вр. с чл. 57 ЗУТ и Наредба за преместваеми обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламна дейност на територията на Столична община (НПОРИМДЕРДТСО). Административният орган е приел, че рекламният елемент е поставен без разрешение. С обжалваното решение Административен съд С. - град е приел, че са спазени материалноправните и процесуалноправни изисквания на закона. Процесният рекламен елемент е поставен без разрешение, доколкото издаденото Разрешително за монтаж № 36/21.07.2000 г. е с изтекъл срок на действие след 20.12.2012 г. При постановяване на решението Административен съд С. - град не е допуснал нарушения на закона. В мотивите на заповедта и останалите материали в административната преписка рекламният елемент на дружеството - жабоподател е индивидуализиран по вид, размер, конструкция и начин на монтиране. Характеристиката му съотвества изцяло на легалното определение за "рекламни елементи " съгласно § 5, т. 81 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. Рекламен елемент е преместваем обект със самостоятелна или полусамостоятелна конструкция, който се закрепва временно върху терен, сграда или друг обект, при необходимост и с фундамент, и служещ за извършване на реклама. Правилно и обосновано А. С. - град е приел, че рекламният елемент, предмет на оспорената заповед, е поставен без разрешение. Представеното разрешение за монтаж е от 2000 г. и е с изтекъл срок на действие към момента на издаване на оспорената заповед съгласно действащата НПОРИМДЕРДТСО, приета с решение на СОС от 6.11.2014 г., изм. и допълнена с решение от 23.07.2015 г. Съгласно § 5, ал. 3 ПЗР от Наредбата действащите към момента на влизане в сила на тази наредба разрешения за поставяне, издадени без определен срок, се смятат за издадени за максимално определения срок по тази наредба. Правилно е прието, че срокът на действие на разрешението от 2000 г. е изтекъл до 20.12.2012 г. с оглед разпоредбата на § 87, ал. 1 ПЗР на НПОРИМДРДТСО, приета с Решение по Протокол № 4/20.12.2007 г. Затова за разрешението не е действащо към момента на влизане в сила на Наредбата от 2014 г. Неоснователно е твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила чрез допълване волята на административния орган. Разрешението за монтаж с изтекъл срок на действие се приравнява на липсващо разрешение за поставяне, поради което правилно е определено правното основание за разпореденото премахване. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на Столична община разноски по делото за тази инстанция в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение- чл. 24 Наредба за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,