Решение № 15880 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10473/2012 г.

Решение № 15880 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10473/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на финансите против решение № 9832/05.07.2012 г., постановено от Върховния административен съд, тричленен състав, по адм. дело № 7713/2011 г. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяна на решението. Ответницата - Даниела Иванова Нонина оспорва касационната жалба чрез адв. Русанова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав, отменя по жалба на Даниела Иванова Нонина заповед № П-354/119.05.2011 г. на министъра на финансите, с която на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "началник на отдел" в Дирекция "Данъчна политика", отдел "Данъчни нормативни актове" в Министерство на финансите, поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта противоречи на материалния закон. В мотивите си, след като преценява доказателствата по делото и твърденията на страните, тричленният състав на ВАС стига до извод, че към момента на издаване на заповедта не е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, поради което не са осъществени визираните в закона и сочени от органа по назначаването материалноправни предпоставки за прекратяване на конкретното служебно правоотношение. Министърът на финансите обжалва така постановеното решение като прави оплаквания относно тълкуването и прилагането на закона към установените в съдебното производство фактически обстоятелства. Касационните оплаквания са в две насоки - изложени са аргументи, че функциите, характеризиращи заеманата от ответницата длъжност, отпадат и не преминават към други длъжности, както и че след реорганизация на администрацията, разпоредена със заповед № ЗМФ-529/12.05.2011 г., в сила от 16.05.2011 г. длъжността на Нонина престава да съществува и като нормативно определена позиция. Върховният административен съд, петчленен състав като провери правилността на обжалваното решение и съобрази наведените от страните доводи, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Настоящата инстанция споделя установената от тричленния състав на Върховния административен съд фактическа обстановка, която изцяло се подкрепя от доказателствата по делото. Изводите на съда, че не е налице действително съкращаване на длъжността, са в съответствие с материалния закон и са обосновани. Съдът сравнява структурата на дирекция "Данъчна политика" до съкращението на длъжността "началник на отдел" "Данъчни нормативни актове" с тази след извършените с цитираната по-горе министерска заповед промени. В резултат на това установява, че дирекция "Данъчна политика" е с непроменена численост след преструктурирането, като отделите от четири се увеличават на пет отдела. Решаващият състав на ВАС сравнява длъжностните характеристики за длъжността "началник отдел" "Данъчни нормативни актове", който не съществува като наименование след структурните промени с длъжностните характеристики на началниците на отдели на новосформираните такива след утвърждаване на новото длъжностно разписание и установява, че функциите и задачите на съкратената служителка са запазени. Изпълняват се от двама служители, заемащи длъжността "началник на отдел" "Преки данъци" и на "Косвени данъци". При тези доказателства съдът обосновано приема, че дирекцията, в която Нонина работи е реорганизирана, отделите - увеличени, а съдържанието на длъжностната характеристика като система от функции, задължения и изисквания на съкратената служителка е пренесено изцяло в нови две длъжности на началник отдел в новата структура. Следователно структурната промяна, на която се позовава органа по назначаване не води до намаляване на числеността на лицата, заемащи длъжността "началник отдел", напротив броят е увеличен, въпреки това жалбоподателката в първоинстанционното производство е сред съкратените на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Действително определени функции не могат да бъдат постоянно отъждествявани с конкретна длъжност, тя е съвкупност от такива при определен ред на организация, като при промяната му те могат да бъдат извадени от длъжността и комбинирани с други, даващи основание за създаване на нови длъжности или да допълнят характеристиките на заварени такива, и съкращаване на старите. Но защитата на правата на служителя от произвола на назначаващия орган е основен акцент в уреждащите правоотношенията помежду им нормативни актове. Колизията в интересите им е предпоставена от позициите, които заемат, органът има интерес от най-ефикасно управление на дейността, служителят от запазване или подобряване на собственото си статукво. При субординативната връзка между тях, подчиненото положение на служителя го поставя в по-уязвима позиция. ЗДСл гарантира правата му, като поставя категорични условия при прекратяването на правоотношението с него, както и запазването им при определени обстоятелства. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото тричленният състав на ВАС приема, че са налице еднакви цели, еднакви области на дейност, основни задължения и отговорности в сравняваните длъжностни характеристики подчинени на нормативно установените правомощия на дирекция "Данъчна политика", а незначителните и несъществени разлики не се отразяват на установеното сходство в същественото съдържание на длъжностите. Предвид изложеното настоящият състав намира, че в конкретния случай прекратяването на служебното правоотношение с държавния служител е извършено в нарушение на материалния закон - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, тъй като не са налице елементите на фактическото състояние - "съкращаване на длъжността". Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и характера и сложността на делото, и направеното искане от пълномощника на жалбоподателката за присъждане на разноски съобразно чл. 38 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да й заплати 350 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, ВАС, петчленен състав на Втора колегия