Решение № 11150 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5928/2009 г.

Решение № 11150 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5928/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, и на "Янков-47" ЕООД - гр. Варна, чрез пълномощника му адв. Савов, срещу решение № 155 от 6.03.2009 г., постановено по адм. дело № 223 от 2007 г. по описа на Варненския окръжен съд - административно отделение. Директорът на Дирекция "ОУИ" обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 0303735 от 7.11.2006 г., издаден от органа по приходите при ТД - гр. Варна, и потвърден с решение № 1037 от 9.01.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, относно непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 735, 90 лв. по фактура № 1150 от 24.09.2002 г., издадена от "М. Х. Сервиз" ЕООД, и по фактура № 3885 от 30.07.2003 г., издадена от ООД "Галерия Жуан", и е признато правото на данъчен кредит по тези две фактури ведно със законните лихви. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по реда на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че по двете фактури не са представени оригинали или заверени копия от същите, не са били подадени уведомления за унищожаване, изгубване или кражба на документи, поради което незаконосъобразно съдът е счел, че са налице изискванията за признаване на правото на данъчен кредит по тези фактури. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго в тази част, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения РА. Ответникът - ЕООД "Янков-47", не взема становище. Втората жалба е подадена от ЕООД "Янков-47" срещу същото решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му против обжалвания РА само по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Авалон" ЕООД - гр. София, за сумата 1613, 46 лева. Касаторът твърди, че решението в тази част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и поради необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в тази част и уважаване на жалбата му, като се признае правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от този доставчик. Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, тъй като не са преценени от съда всички факти и доказателства, а относно касационната жалба на "Янков-47" ЕООД изразява становище за неоснователност. Върховният административен съд - I отделение, счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество, е основателна само жалбата на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, а втората жалба е неоснователна по следните съображения: По касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна: За да отмени РА № 0303735 от 7.11.2006 г. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по доставки от "М. Х. Сервиз" ЕООД по фактура № 150 от 24.09.2002 г. и по фактура № 3885 от 30.07.2003 г., издадена от "Галерия Жуан" ООД - общо в размер на 735, 90 лв., първоинстанционният съд е приел, че процесните фактури са включени в дневниците за продажби и в справките-декларации на доставчиците за съответния данъчен период, дължимият по фактурите ДДС е начислен и отразен като задължение към бюджета в кредита на сметка 4532 - "ДДС по продажби", приходът по фактурите е отразен по с/ка 702 - "Приходи от продажба на стоки", плащането е извършено по банков път. В тази част съдът се е позовал на вещото лице, което е проверило счетоводството на тези двама доставчици и е заявило, че то е водено редовно. Предвид това съдът е приел, че по отношение на тези две фактури за жалбоподателя е налице правото на данъчен кредит. Решението в тази част е неправилно. Съдът не е обсъдил и взел предвид установеното при ревизията, че за тези фактури данъчният субект не е представил оригиналите на съответните фактури, нито пък е представил доказателства за наличие на изключенията по ал. 4 на чл. 88 ППЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба в редакцията към процесния период при изгубване, унищожаване или кражба на оригинала на данъчен документ регистрираното лице може да упражни своето право на данъчен кредит, като уведоми за това териториалната данъчна дирекция по данъчната си регистрация и осигури фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си. Съгласно пък разпоредбата на чл. 88, ал. 3 от същия правилник оригиналът на данъчната фактура се предоставя на получателя по доставката. Регистрираното лице има правото да приспада данъчен кредит за доставки, за които притежава оригинала на данъчната фактура, с изключение на случаите по ал. 4. След като в случая не са били представени оригиналите на процесните фактури и по отношение на тях не са налице и изключенията по чл. 88, ал. 4 ППЗДДС, то следва, че не са били налице всички изискуеми предпоставки на чл. 64 ЗДДС, за да се признае правото на данъчен кредит, тъй като съгласно чл. 64, ал. 6 ЗДДС (отм.) едно от изискванията за признаване на правото на данъчен кредит е това получателят да притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството и на този закон, или митническа декларация. Само в тези случаи и при изпълнение на определени в цитираните разпоредби изисквания може да бъде упражнено право на данъчен кредит при липса на оригинал на данъчната фактура. В конкретния по делото случай не са налице визираните в закона предпоставки, при които възниква право на данъчен кредит при липса на оригинали на фактурите. Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното обжалване оригиналите на данъчните фактури не са представени. Представените ксерокопия не могат да заместят оригиналите, тъй като, както вече се спомена, не се касае за случай на изгубване, унищожаване или кражба на оригиналите, за да е приложима разпоредбата на ал. 4 на чл. 88 от ППЗДДС. Отделно от това, регистрираното лице не е уведомило териториалната данъчна дирекция по данъчната си регистрация, че оригиналите липсват по някоя от причините, посочени по-горе. Предвид това, като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата в тази част. По касационната жалба на "Янков-47" ООД - гр. Варна: Обжалвано е решението само в тази част, с която е отхвърлена жалбата по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчика "Авалон" ЕООД. За да отхвърли жалбата срещу РА, в тази част съдът е приел, че не са опровергани констатациите в РА за липса на реални доставки. От този доставчик не са били представени поисканите му с ПИНП документи, информация и доказателства, свързани с доставката. Такива доказателства не са представени и впоследствие при съдебното разглеждане. Съдът е посочил, че от заключението на вещото лице само е установено начисляването на ДДС по фактурите, издадени от доставчика "Авалон" ЕООД, но не и реалността на документираните с процесните фактури доставки. Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) е предвидено като изискване за възникване на право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 63 ЗДДС (отм.), съдържаща легалното определение, според което данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Според чл. 32 ЗДДС (отм.) облагаеми доставки са всички доставки на стоки и услуги, когато са извършени от данъчнозадължено лице и с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС (отм.) представлява доставката на стоки или услуги. Следователно наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит, следва предвидените в закона изисквания да са изпълнени по отношение на конкретната доставка и на посочените страни по доставката. В случая непредставянето от страна на прекия доставчик на всички изискани документи, свързани с извършването на реална доставка, е дало основание на данъчните органи и на съда да приемат, че не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 63 и 64 ЗДДС (отм.), за да се признае правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчика "Авалон" ЕООД. Предвид това решението в тази обжалвана част е правилно, не са налице твърдените касационни основания за отмяна и същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,