Решение № 8096 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5197/2015 г.
ВАСПетчленен състав02.07.2015 г.докладчик Мира Райчева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ молбата на "ПС ГАРД" ЕООД, гр. София, за отмяна на влязло в сила Решение № 1173 от 3.02.2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение по адм. д. № 15 670 по описа за 2014 г. ОСЪЖДА "ПС ГАРД" ЕООД, представлявано от управителя Тодор Георгиев Мавродиев, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Шипченски проход", бл. 43, вх. А, партер, ЕИК 130981137, да заплати на Българска Академия на Науките юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 8096 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5197/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане от "ПС ГАРД" ЕООД - гр. София, представлявано от управителя Тодор Георгиев Мавродиев, чрез процесуалния представител адв. Теменужка Костова, за отмяна на влязло в сила решение № 1173/3.02.2015 г. по адм. дело № 15670/2014 г. на Върховния административен съд, IV отделение, с което е оставено в сила решение № 1457/20.11.2014 г., постановено по преписка № КЗК- 1134 от 22.10.2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Сочат се основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК. В молбата се сочи, че изводите на КЗК, които са споделени и потвърдени в процесното решение, почиват на интерпретация на разяснение на ИА "ГИТ"- София, което в последствие с писмо изх. № 015310/24.02.2015 г., приложено към жалбата, е било "отменено" по смисъла на чл. 239, т. 3, предл. II АПК. Посочено е наред с това, че е налице отменителното основание по чл. 239, т. 1, пр. първо АПК, тъй като част от изводите на съда са направени без по делото да е била приложена техническата и ценова оферта на "Асо София" ООД, която единствено съдържа данни относно броя на предложените от този участник охранители за постове № 2 и № 3- предмет на спора. По- нататък в молбата се излага, че за целите на искането, обективирано в нея, молителят се е снабдил по реда на Закона за достъп до обществена информация с ценовото предложение на участника "АСО София" ООД, изготвено по образец 9а към обявлението на възложителя и е извършил проверка на броя на предложените от него участници за Лот 1, пост № 2 и № 3 от обявлението Твърди се, че при направената проверка на Ценовата оферта на този участник се установява, че участникът "АСО София" ООД също е приложил 2 и 1,5 човеко- часове за охрана, съответно на пост № 2 и № 3 на Лот 1 от поръчката, т. е. по двама охранители за всеки пост (като за единия пост се предвижда единия охранител да е на непълен работен ден) или точно толкова охранители, колкото и обявения за спечелил участник- "ПС- Гард" ЕООД. Следователно, според молителя, няма как при равни условия единият да бъде отстранен, а за другия да се направи извод, че съответства на всички изисквания на възложителя. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на влязлото в сила решение № 1173/3.02.2015 г. по адм. дело № 15670/2014 г. на Върховния административен съд, IV отделение на основанията на чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК, като делото бъде върнато за ново произнасяне по касационната жалба. Отправя се и искане за присъждане на направените разноски. Ответникът Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) - гр. София, не е изразил становище по молбата. Ответникът - Председателят на БАН, чрез пълномощника юрк. Парушева, оспорва молбата като неоснователна. Подробно се мотивира в депозираната писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Ответникът- "АСО София" ООД, чрез пълномощника адв. Пачаманов, изразява становище за неоснователност на молбата, като счита, че указанието на Главна инспекция по труда е станало част от конкурсната документация към момента на нейното публикуване, т. е. т. нар. последваща отмяна на тези указания е без отношение към спорния предмет по делото и не може да бъде основание за отмяна. Наред с това поддържа, че офертата на "АСО София" ООД е била приложена по делото пред ВАС, като обратното твърдение е неоснователно и невярно, а самата оферта не може да бъде новооткрито доказателство по смисъла на т. 1 от чл. 239 АПК. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането за отмяна е подадено в срок и от надлежна страна, но по същество е неоснователно поради следните съображения: С решение № 1173/3.02.2015 г. по адм. дело № 15 670/2014 г. на Върховния административен съд, IV отделение е оставено в сила решение № 1457/20.11.2014 г. по преписка № КЗК- 1134/22.10.2014 г. на КЗК. С последното е отменено решение № РИ-ОП-1/6.10.2014 г. на възложителя за класиране на участниците и определяне на изпълнител в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Организиране и осъществяване на контролно- пропускателен режим и въоръжена физическа охрана за период от 24 месеца на обект Научен комплекс 1 на БАН, 4-ти километър, гр. София, гр. Пловдив, и гр. Варна", открита с Решение № ОП- 1/23.06.2014 г. на Председателя на БАН, по обособена позиция (лот) 1 и е върната преписката на възложителя за продължаване на процедурата от етап разглеждане на техническите оферти в съответствие с изискванията на закона и мотивите, изложени в решението. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. Отмяната е средства за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и обективната истина и се дължи на някоя от лимитативно изброените причини. Отмяната не е средство за поправка на допуснатите от страните процесуални пропуски, нито за отстраняване на всички пороци на съдебното решение. Поради това, че отмяната посяга на стабилитета на съдебния акт, основанията за отмяна не могат да се тълкуват и прилагат разширително, нито по аналогия. Основанието по т. 1 на чл. 239, посочено в молбата, изтъква като основание за отмяна ново доказателство, от съществено значение за решаване на спора, което не е могло да бъде известно на страната в редовния процес. Изискванията са дадени кумулативно. В случая не са налице изискванията доказателството да е от съществено значение за решаване на спора и да не е било възможно страната да се снабди с него в хода на редовния процес. В съдебното решение, чиято отмяна се иска, е прието, че "във връзка с това, че участникът следва да бъде отстранен поради несъответствие на техническата оферта, която не подлежи на промяна, то безпредметно се явява връщането на процедурата на възложителя за прилагане на разпоредбата на чл. 68, ал. 8 от ЗОП относно същия участник. Дори и дружеството да отстрани несъответствията си по плик 1, офертата му ще бъде отстранена поради техническото предложение. Поради това, че офертата на участника избран за изпълнител следва да бъде отстранена на етап техническо предложение, порок който не може да бъде саниран, то не са обсъждани твърденията на "АСО София" ООД, "насочени срещу ценовото предложение на "ПС Гард" ЕООД". Следователно дори и Ценовата оферта на "АСО София" ООД да беше разгледана в хода на съдебното производство, това обстоятелство не би довело до различно разрешаване на спора относно класирания на първо място участник "ПС Гард" ЕООД. Наред с това настоящият съдебен състав констатира, че молителят не се позовава и не ангажира доказателства, удостоверяващи, че по отношение на него са съществували реални пречки да се снабди със сега представената ценова оферта на "АСО София" ООД по образец приложение 9а. "ПС Гард" ЕООД, в качеството си на страна - жалбоподател в съдебното производство, е разполагало с процесуалната възможност да се снабди със съдебно удостоверение, по силата на което да получи офертата, която представя едва сега в настоящото извънинстанционното производство. Ето защо, петчленният съдебен състав намира, че приложената от молителя ценова оферта няма характер на ново писмено доказателство, което при решаване на делото да не е могло да му бъде известно. С оглед на изложеното петчленният състав на Върховния административен съд счита, че в случая не е налице основание за отмяна на влязло в сила решение, по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Освен на горепосоченото основание, молителят се позовава и на чл. 239, т. 3 от АПК. Според тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Подателят на искането по-конкретно поддържа, че е налице последната от предвидените хипотези - съдебното решение е основано на акт на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Под "акт на друго държавно учреждение" искателят има предвид разяснения на ИА "Главна дирекция по труда", публикувано на интернет страницата на агенцията,, на който е основан извода на съда за необходимия брой охранители за съответния пост. Наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК се обосновава с издаването впоследствие на Писмо изх. № 015310/24.02.15 г. Видно от текста на приложеното към искането за отмяна писмо, ИА "ГИТ" отговаря на поставен от управителя на "ПС Гард" ЕООД въпрос за необходимия минимален брой охранители за работа на един пост при режим на работна смяна с продължителност 12 часа при работа при дневна дневна работна смяна в официалните работни дни за календарната година по тоза начин, не може да се приеме, че писмото "отменя", както твърди молителя, дадените предходни указания от ИА "ГИТ", а още по-малко би могло да се разглежда като отменително основание по чл. 239, т. 3 АПК. В обобщение следва да се посочи, че в искането за отмяна се посочват касационни основания, които са такива по чл. 209, т. 3 АПК, но не са предпоставки за извънинстанционното производство по чл. 239 АПК за отмяна на влязло в сила решение. На практика се иска пререшаване на това решение, но отново на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Всичко това показва непознаване на института за отмяна на влязло в сила решение като извънреден способ, а не като редовен такъв за проверка материалната законосъобразност на обжалваните пред петчленните съдебни състави на ВАС решения. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника Председателя на БАН, следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В останалата си част, за размера до 500 лв. искането е неоснователно и не следва да бъде уважавано. Така мотивиран, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,