Решение № 13210 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11018/2017 г.

ВАСIV отделение31.10.2018 г.докладчик Светослав Славов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4852 от 18.07.2017 г. по адм. д. № 7444/2016 г. на Административен съд София – град. ОСЪЖДА "Уинд Парк Каварна Уест" ЕООД, гр. София, ЕИК *********, да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране, сумата 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13210 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11018/2017 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Уинд Парк Каварна Уест" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Твърдишки проход" № 23, ет. 3 офис 10-11, представлявано от К. – К. Д., чрез упълномощения адв. О. Т. от Адвокатска колегия - София, против решение № 4852 от 18.07.2017 г., постановено по адм. дело № 7444/2016 г. по описа на Административен съд София – град. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание касационния жалбоподател се представлява от адв. Р. М. от Адвокатска колегия – Варна, който заявява, че поддържа подадената жалба по посочените в нея аргументи. Претендира присъждане на сторените разноски по делото, за които представя списък съгл. чл. 80 от ГПК. Ответникът по касационната жалба - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуалния си представител Т. Б., заемаща длъжността старши експерт в дирекция "Правна" с юридическо образование и правоспособност, в съдебно заседание и в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да бъде оставено в сила решението и се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, редовно призован, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд – четвърто отделение в настоящия си състав, след преценка на данните по делото и като обсъди доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София – град е образувано по жалба подадена от "Уинд Парк Каварна Уест" ЕООД, гр. София, против Решение № Ц- 19 от 30.06.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта против раздел V, т. 3 с която са утвърдени цени, по които считано от 01.07.2016 г., на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД са определени цена достъп до електропреносната мрежа, която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия. С обжалваното решение първоинстанционния съд, е отхвърлил жалбата на "Уинд Парк Каварна Уест" ЕООД, гр. София срещу Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел V, т. 3., с която считано от 01.07.2016 г. на "ЕСО" ЕАД, е утвърдена цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 02 лв. /MWh. Съдът е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, т. 8 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила, при спазване на материалния закон и съобразяване с неговата цел. Приел е, че оспореното решение в съответствие със Закона за енергетиката и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, като е изложил мотиви по възраженията на жалбоподателя по отделните ценообразуващи елементи. Обективно е установено от фактическа страна, че производството пред КЕВР е образувано по заявление от "ЕСО" ЕАД с вх. № Е-13-41-25/31.03.2016 г. за утвърждаване на цени на електрическа енергия с приложено към него предложение за утвърждаване на цена за достъп до и пренос през електропреносната мрежа и с вх. № Е-13-41-24/31.03.2016 г. с приложено към него предложение за утвърждаване на цена за достъп на производители на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени за регулаторен период от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г. Към заявлението са представени справки и информация приложени по административната преписка, въз основа на които заявителят е обосновал искането за утвърждаване на процесните цени. Съдът е изследвал извършените действия от административния орган свързани със спазване на административните правила при приемане на оспореното решение в съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия (Наредбата), които са подробно представени във фактическата част на обжалваното решение. Установено е, че със заповед № З-Е-73/10.05.2016 г. на председателя на КЕВР е сформирана работна група, която да извърши анализ на данните, съдържащи се в подадените заявления, и въз основа на него да извърши регулаторен преглед на дружествата заявители и съответно да изготви доклад и проект на решение. Докладът от 26.05.2016 г. е разгледан на закрито заседание на КЕВР, с който е предложена цена за достъп до електропреносната мрежа за производителите на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, в размер на 7, 02 лв. /МВТч. С решение от 27.05.2016 г. е приет докладът и е насрочено открито заседание на 02.06.2016 г., като докладът и датата на открито заседание са публикувани на страницата на КЕВР. На 02.06.2016 г. е проведено открито заседание на КЕВР с участието на заявителите, на което е разгледан докладът на работната група и е насрочено закрито заседание на 06.06.2016 г. за приемане на проект на решение за утвърждаване на цени в сектор "Енергетика" и за насрочване на обществено обсъждане. На 06.06.2016 г. в закрито заседание на КЕВР е приет проект на решение относно утвърждаване на цени в сектор "Енергетика" и е насрочено обществено обсъждане на проекта на 09.06.2016 г. от 14:30 часа, като е указано за участие в общественото обсъждане да бъдат поканени представители на заинтересованите лица, а проектът на решение, датата и часът на обсъждането да бъдат публикувани на интернет страницата на КЕВР. Приложена е покана до заинтересованите лица към адм. преписка. На 09.06.2016 г. е проведено обществено обсъждане, като от заинтересовани лица и граждани са постъпили възражения и становища по проекта на решение за утвърждаване на цените. По протокол № 144 от 30.06.2016 г. е прието Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на КЕВР, като в частта по раздел V, т. 3, е утвърдена цена на "ЕСО" ЕАД за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7,02 лв. /MWh, при следните ценообразуващи елементи, считано от 01.07.2016 г.: - необходими годишни приходи 19 836 хил. лв.; - количества електрическа енергия - 2 826 900 MWh. Решението е оспорено от жалбоподателя пред Административен съд София - град, в производството, по което е прието обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Обективно съдът е изследвал от фактическа страна предпоставките и изискванията на приложимата нормативна уредба за определяне на регулираните цени за достъп до електропреносната мрежа в съответствие със ЗЕ, НРЦЕЕ и ПТЕЕ. Съобразени са Решение Ц-ЗЗ/2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп - отменено от ВАС, както и решения № Ц-6/13.03.2014 г. и № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционинят съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Законосъобразен и извода на първоинстанционният съд, че оспорената част от процесното решение на ДКЕВР е постановена при спазване императивните изисквания на материалния закон и в съответствие с чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ. Безспорно е установено по делото, че процедурата по приемане на решението е започнала с подадени заявления от енергийните предприятия за определянето на цени за регулаторния период, по които е назначена работна група, която е изготвила доклад, разгледан, приет и подложен на обществено обсъждане. Изразените становища на участниците в общественото обсъждане и писмените им такива са надлежно обсъдени от страна на КЕВР, която на закрито заседание е приела решението си, предмет на жалбата, а при спазване на изискванията на ЗЕ и Наредба № 1. При приемането на оспорения административен акт е спазена Наредба № 1/2013 г. относно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание, както и в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, а КЕВР е изпратила и индивидуални писма до заинтересуваните организации, които са представили становища. Съдът е обсъдил приложението на чл. 26 от АПК, както и че в специалното производство по Наредба № 1/2013 г. и ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия. В случая на закрито заседание на 06.06.2016 г. КЕВР е приела проект за решение, като е насрочено обществено обсъждане на проекта на решение на 09.06.2016 г. от 14:30 часа, като е указано за участие в общественото обсъждане да бъдат поканени представители на заинтересованите лица, а проектът на решение, датата и часът на обсъждането да бъдат публикувани на интернет страницата на КЕВР. Приложена е покана до заинтересованите лица. На 09.06.2016 г. е проведено обществено обсъждане видно от представения протокол, а от заинтересовани лица и граждани са постъпили възражения и становища по проекта на решение за утвърждаване на цени. Публикуването на информацията във връзка с провеждане на публичното обсъждане за приемане на цените за достъп до електропреносната мрежа на "ЕСО" ЕАД е дало обективна възможност на жалбоподателя да участват в това обсъждане, независимо от поканите до заинтересовани организации на производители на ел. енергия от ВЕИ. В самото решение на КЕВР са обсъдени становищата на заинтересованите страни и са изложени мотиви - правните и фактически основания за издаване на административния акт, обосноваващи приемане на оспорените цени: цена за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа/ без ДДС/ в размер на 7,32 лв/МWh и цената за достъп в размер на 7,02 лева/МВтч. Не е налице и нарушение на чл. 35 АПК. КЕВР е изискала цялата релевантна информация по случая и е извършила задълбочен и пълен анализ на всички факти и обстоятелства. Изискала е относимата информация от всички участващи в производството страни и по-конкретно - от операторът на електропреносната мрежа и операторите на съответните разпределителни мрежи. От приложената по делото административна преписка се установява съдържанието на подробни мотиви защо Комисията е приела посочените в диспозитива и оспорени от дружеството цени, като са посочени всички правни и фактически основания за приемането на съответната цена. При постановяване на оспорения административен акт е отчетено и изпълнението на задължението на "ЕСО" ЕАД по чл. 36а от ЗЕ. Съгласно чл. 36а от ЗЕ енергийните предприятия и операторите на преносните и разпределителните мрежи, в едномесечен срок, преди подаване на заявлението си за утвърждаване или за изменение на цени в комисията, трябва да го оповестят в средствата за масова информация. В хода на изпълнение на процедурата по приемане на Решение № Ц-19 всеки е могъл да се запознае с проекта на решението, в което е включено и предложението на "ЕСО" ЕАД, като всяко засегнато енергийно предприятие е имало възможността да присъства на общественото обсъждане, да изрази становище и представи доказателства във връзка с предложените за обсъждане цени за достъп. Касационния жалбоподател, като предприятие производител на ел. енергия от ВЕИ, е могъл да заяви и да участва в общественото обсъждане на етапа, когато КЕВР е обявила публично обсъждане на заявените от "ЕСО" цени за достъп, поради и което липсата на данни и доказателства за изпълнение на изискването на чл. 36а, ал. 1 от ЗЕ, не обуславя незаконосъобразност или съществено нарушение на административнопроизводствените правила при приемане на Решение № Ц-19, в който смисъл се е произнесъл първоинстанционния съд. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за нарушение на принципа, заложен в чл. 31, ал. 1 от ЗЕ- цените да са недискриминационни и основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин. Във връзка с тева възражение следва да се посочи, че производството на електрическа енергия от вятър и слънце се влияе в най- голяма степен от метереологичните условия, поради и което създава най- голяма опасност за енергийната система поради внезапни пикове и спадове в производството не електрическа енергия именно на тези производители. Ето защо, за да бъде балансирана системата е необходимо закупуването на допълнителни услуги, както и признаването на по-големи разходи за диспечиране на посочените централи. Именно това обстоятелство налага на тези централи да бъде определена цена на достъп до мрежата на "ЕСО" ЕАД, тъй като именно те създават допълнителните разходи като цяло за балансиране на енергийната система. Отделно от това следва да се отбележи, че цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, за разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа. Законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергия от производителите на енергия от слънце и вятър, но това не означава, че тези производители нямат задължения, произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система. Заплащането на цени за достъп до електропреносната мрежа представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия, като по този начин се постига необходимия баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, тъй като е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители. Следователно определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия в случая е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. С оглед изложеното следва извода, че процесната цена за достъп на тези производители не е дискриминационна, а е обоснована на реалните разходи за управление на енергийната система, както и на обективни критерии - силното влияние на метеорологичните условия и на икономическата обстановка/ произвежда се електрическа енергия само при благоприятни метеорологични условия, без да се отчита нейната необходимост за стопанските нужди/. Необосновано е и твърдението за непрозрачност при определяне на процесните цени. В мотивите на оспореното решение са изложени подробни съображения, като подробно са обсъдени всички приложени документи и е описан подробно механизма на определените цени за достъп и въз основа на какви документи са приети от КЕВР. Съгласно чл. 10, ал. 5 от НРЦЕЕ при утвърждаване на цените за пренос и достъп до електропреносната мрежа КЕВР извършва оценка на разходите за закупуване на електрическа енергия за технологични разходи, разходи за студен резерв и допълнителни услуги. В съответствие с чл. 27, ал. 1 от НРЦЕЕ цената за достъп до електропреносната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия, доставено за продажба на територията на страната и за износ за съответния регулаторен или ценови период, като съгласно чл. 9 от НРЦЕЕ необходимите годишни приходи включват признати от комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала. Към заявлението за цени независимият преносен оператор предоставя информация за договорената разполагаемост на предоставената мощност за студен резерв и резерв за допълнителни услуги, предоставяни от производителите на електрическа енергия и разходите на дружеството по закупуването й от производители. Съгласно чл. 27, ал. 3 от НРЦЕЕ (ред. ДВ, бр. 17 от 2014 г., в сила от 28.02.2014 г.) пределната стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период, като съгласно ал. 4 цената може да включва компонентите: цена за мощност/разполагаемост, цена за енергия, както и други компоненти в зависимост от структурата на разходите. Предвид посочената уредба цената за достъп за процесния период следва да отчита резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период утвърдени с Решение № Ц-27, както и прогноза за следващия ценови период, която е обоснована с оглед анализа и оценката за предвидимите разходи. Правилно е прието от съда, че "ЕСО" ЕАД е заявило за утвърждаване на цени за достъп въз основа на утвърдената цена с Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР, и въз основа на извършени анализ и оценка на основните фактори влияещи на размера й, като компенсаторния механизъм, съгласно Решение № Ц- 27 от 31.07.2015 г., предвижда възстановяване на тези разходи в рамките на три регулаторни периода, при отчитане на ново възникналите факти и обстоятелства. В случая за процесния ценови период КЕВР е отчела сключените споразумения с производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници за уреждане на отношенията им, произтичащи от отмяната на Решение № Ц-ЗЗ от 14.09.2012 г. на КЕВР, вследствие на които са реализирани от "ЕСО" ЕАД приходи от цена за достъп в размер на 942 хил. лв., поради което средствата, подлежащи на компенсация за следващите два регулаторни периода, следва да бъдат намалени с прихода от 942 хил. лв., което обосновава извършената корекция и определения размер на разходите за компенсация от 11 039 хил. лв. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на материално правните разпоредби по ЗЕ, Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия ( отм., но приложима към датата на постановяване на оспореното решение на КЕВР) и Правилата за търговия с електрическа енергия, поради което не са налице отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 от АПК, направеното искане от процесуалния представител на касатора за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно и в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъдат осъден жалбоподателя да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1