Решение № 17248 от 28.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10053/2009 г.

Решение № 17248 от 28.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10053/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Аурубис - България" АД срещу решение № 38/28.05.2009 г., постановено по адм. дело № 409/2009 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № К-47-0302/30.04.2008 г. на началника на Митница София относно определената с решението лихва за забава върху ДДС, дължима от датата на възникване на задължението до датата на изплащането й. Жалбата срещу определения размер на ДДС от 7812 лв. е оттеглена и производството е прекратено в тази му част, поради което не е предмет на касационно обжалване. Касаторът поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Подробни съображения са изложени в касационната жалба и в писмена защита с доводи относно характера на лихвата за забава и на компенсаторната лихва с посочени разпоредби от Регламенти № 2913/92 и № 2454/93. Моли да бъде взета предвид практиката на СЕС в решение от 31.03.2011 г. по дело № С-546/2009 г. на СЕС. Моли решението да бъде отменено в частта, с която са определени като дължими лихви върху определения за внасяне ДДС от датата на възникване на задължението. Митните сборове са взети под отчет на 14.05.2008 г. и са платени на 21.05.2008 г. - в дадения 7-дневен срок по уведомление от преди взимане под отчет на митните сборове и лихва не се дължи. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Началника на Митница Столична моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. Административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против решение № К-47-0302/30.04.2008 г. на началника на Митница София относно определената с решението лихва за забава върху ДДС, дължима от датата на възникване на задължението до датата на изплащането й като в мотивите си съдът е приел, че по ЕАД № 07BG005003Н00054/14.02.2007 г. е оформен митнически режим освобождаване за крайно потребление на меден концентрат от Македония с изчислени митни сборове по фактура № 932.07.1.01/Р/02.02.2007 г. Била е извършена проверка по реда на последващия контрол по чл. 78 от Регламент № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/, завършила с протокол за заключително обсъждане и доклад № 13/14.11.2007 г., с констатации, че по ЕАД са определени митните сборове по провизорна фактура, поради което посочената в ЕАД митническа стойност не е реално платената или подлежащата на плащане цена по чл. 35 ЗМ и чл. 29, ал. 1 от МК. В доклада е прието, че митническата стойност е следвало да се определи по финалните фактури, получени след оформяне на ЕАД. Определена е митническа стойност на медния концентрат по ЕАД предвид цената във финалната фактура. Според съда е изпратено съобщение на касатора от 14.02.2008 г. по чл. 206, ал. 1 ЗМ, че следва да заплати задължение по процесното ЕАД в 7-дневен срок от съобщението на основание чл. 199, ал. 1, т. 7, чл. 202, ал. 1, т. 4 и чл. 203, ал. 1 ЗМ На 30.04. е издадено процесното решение на началника на Митница - Столична, с което са определени като дължими за вземане под отчет 7812 лв. ДДС за доплащане, ведно със законната лихва от датата на възникване на задължението до окончателното погасяване. Съдът е приел, че оспореното пред него решение на началника на митническо бюро Пирдоп е издадено от компетентен орган, който представлява митнически орган по § 1, т. 9 ЗМ. Приел е също, че на основание чл. 54 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС възниква задължение за заплащане на лихви върху дължимия ДДС от датата на възникване на митническото задължение, която според чл. 199, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1 ЗМ и чл. 201 § 1 и 2 МК е датата на приемане на митническата декларация. Съдът е приел, че на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. По тези съображения съдът е приел, че касаторът е в забава за плащане на митните сборове от деня на подаване на ЕАД и правилно с оспореното решение са определени лихви за плащане от тази дата. Съдът е отхвърлил довода на касатора за приложение на чл. 214 § 3 МК, касаещ компенсаторни лихви като неприложим в случая, който се урежда от чл. 232 § 1 б. "б" МК. Изискването в чл. 232 § 1 МК за приложение на б. "б" митните сборове да не са платени в срок според съда не променя факта, че срокът за плащане е определен в закона - датата на подаване на митническата декларация и е направил извод, жалбата е неоснователна. Приел е също, че щом не е спазен дадения от митническите органи срок в уведомлението от 8.02.2008 г., изтичащ на 22.02.2008 г. дружеството дължи лихви от датата на възникване на задължението до датата на погасяването му. Уведомлението за дължим допълнително ДДС по процесния ЕАД от 8.02.2008 г. е връчено на касатора на 14.02.2008 г. Доводът на касатора, че в това уведомление е даден срок за доброволно плащане не се потвърждава от текста на уведомлението. Срок за доброволно плащане не е даден и с оспореното пред съда решение на началника на Митница София, сега Столична. След като срок за доброволно плащане не е даден на касатора нито с уведомлението, нито по-късно в нарушение на чл. 232 § 1 б. "б" МК с оспореното пред АС решение неправилно в последното са определени лихви. По цитирания текст, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете. По чл. 232 § 2 б. "в" МК лихва не се събира, когато сборовете са изплатени до пет дни след изтичане на срока, предвиден за плащане. Този текст позволява срокът за плащане да бъде нарушен с пет дни, когато е определен. Неправилен е изводът на съда, че срокът за плащане е определен в закона и МК, и това е датата на подаване на митническата декларация. От възникването на митническото задължение, то не става дължимо преди да бъде взето под отчет. По чл. 221 § 1 МК длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. По чл. 222 § 1 МК са определени сроковете, в които следва да бъдат платени митните сборове, за които е извършено уведомяване, като по чл. 222 § 1 б. "а" МК плащането трябва да се извърши в дадения срок, който не може да по-дълъг от 10 дни. Текстът изрично изисква определяне на срок за плащане след взимането под отчет от митническите органи. Съдът незаконосъобразно е приел, че срокът за плащане е датата на подаване на митническата декларация. В случая страните не спорят, че дължимият ДДС е платен на 21.05.2008 г. - 7 дни след вземане под отчет на задължението на 14.05.2008 г., поради което неправилно в акта са определени лихви от възникване на задължението с подаване на ЕАД. В този смисъл е решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/09 на СЕС, в което изрично се изисква да е определен и неспазен срок за плащане на задължението след вземането под отчет, за да се определят лихви за забава на длъжника по чл. 232 МК. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на решението на началника на митницата в частта, с която е определено да се събират лихви от възникване на задължението до окончателното му изплащане. Следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1211,34 лв. за двете съдебни инстанции на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,