Решение № 3032 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6985/2018 г.

Решение № 3032 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6985/2018 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Главния секретар на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ град София против решение № 2087/28.03.2018 година, постановено по адм. дело № 14136/2017 година по описа на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Фондация "Антикорупционен фонд" със седалище град София е депозирал писмен отговор по касационната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 230 АПК и от страна с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отменил отказ да бъде предоставена обществена информация, обективиран в решение № ГС-05-23/30.11.2017 г. на Главния секретар на Дирекция за национален строителен контрол, с което е отказан достъп до информация по заявление с вх. № СО-1148-13-209/20.11.2017 г., подадено от Фондация "Антикорупционен фонд" и е върната преписката на Главния секретар на Дирекция за национален строителен контрол за предоставяне на информацията в 14-дневен срок от влизане на решението в законна сила. Установено е по делото, че административното производство е образувано по заявление за достъп до обществена информация вх. № СО-1148-13-209/20.11.2017 г., подадено от Фондация "Антикорупционен фонд" до началника на РДНСК, с което поискано на основание ЗДОИ, да бъде предоставена цялата информация относно извършването на проверка за установяване законосъобразното изпълнение на извършени строително-монтажни работи по преустройство и адаптация на сградата на НДК, поискана от министъра на българското европредседателство Л. Павлова с писмо изх. № 03-325/29.05.2017 г. и по-конкретно препис от доклада на ДНСК, касаещ тази проверка. Като предпочитана форма е посочено на хартиен носител и технически носител, като последният бъде изпратен на посочените в заявлението електронни адреси. На основание предоставените му със Заповед № РД-13-192/19.08.2014 г. на началника на ДНСК, правомощия, главният секретар на ДНСК е разгледал подаденото заявление и се е произнесъл с оспорения акт, с който на основание чл. 28, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗДОИ и чл. 37, ал. 1, т. 1 вр. чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ е отказал на заявителя предоставянето на исканата информация. Посочените правни основания са мотивирани с това, че подаденото заявление по ЗДОИ е неоснователно тъй като не съответства на нормите на ЗДОИ - исканата информация съставлява служебна информация по см. на чл. 11 от закона, докладът не представлява административен акт, издаден от органите на ДНСК, а се създава, събира и съхранява по повод специална процедура по ЗУТ, която приключва с издаването на разрешение за ползване, респ. с отказ за издаване на разрешение за ползване, поради което се квалифицира като служебна информация по повод дейността на едно държавно учреждение. На следващо място предвид това е мотивирано, че с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ достъпът до исканата със заявлението информация е ограничен, тъй като представлява служебна информация по см. на чл. 11 ЗДОИ и няма характера на обществена такава по см. на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. По делото като доказателство е прието писмо изх. № 03-325/29.05.2017 г. на министър Л. Павлова, адресирано до началника на ДНСК, с което е указано извършването на проверка от органите на ДНСК с оглед установяване законосъобразното изпълнение на извършените до този момент СМР и даване на указания в границите на компетентност на ДНСК по ЗУТ за законосъобразното завършване и въвеждане в експлоатация на преустроените помещения в сградата на НДК, за резултатите от която проверка да бъде уведомено МБПСЕС 2018 г. в кратък срок. Като е обсъдил представените по делото доказателства, АССГ е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбите на ЗДОИ /в приложимите им редакции към датата на постановяване на оспорения административен акт/ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Посочените изисквания относно материалната компетентност на издателя на административния акт са изпълнени. В конкретния случай правлино АССГ е приел, че е поискана обществена информация относно дейността на ДНСК, като по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 Закона за администрацията началникът на ДНСК е орган на изпълнителната власт и в този смисъл задължен субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ. В това си качество той е предоставил правомощията по разглеждане на подадени до него по реда на ЗДОИ заявления и вземането на решения за предоставяне на достъп до обществена информация на главния секретар на ДНСК, каквато възможност изрично е предвидена в чл. 28, ал. 2 ЗДОИ. Обосновано също така АССГ е приел, че е спазено изискването за форма и съдържание на административния акт, като същият съдържа реквизитите, регламентирани в чл. 59, ал. 2 АПК, както и специалните реквизити, предвидени в чл. 38 ЗДОИ - правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. Съдът правилно е приел, че поисканата със заявлението информация има характер на обществена по посочените признаци по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. В случая следва да бъдат споделени мотивите в оспореното решение, че исканата информация е свързана с обществения живот в страната, тъй като се касае за разходване на значителни обществени средства, както е общественозначима и целта за тяхното разходване – своевременно и качествено извършване на ремонт на сградата на НДК, в която ще се провеждат преимуществено мероприятията във връзка с българското европредседателство. Налице е и втората предпоставка за определяне на търсената информация като обществена такава - тя ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Касационната инстанция споделя и извода за неправилност на мотивите на задължения субект, който се позовава на хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, която ограничава достъпа до служебна обществена информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). Правилно съдът се е позовал на ал. 4 на цитираната норма, която предвижда, че достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Тогава, когато е налице надделяващ обществен интерес, за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена информация. След като чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 /§ 1, т. 6 ДР ЗДОИ/, като във всеки конкретен случай, за да се позове на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДОИ задълженият субект следва да преодолее оборимата презумпция, регламентирана в § 1, т. 5, изр. 2-ро ДР ЗДОИ. Обосновано АССГ е приел, че обстоятелството, че поискания от заявителя доклад не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК е ирелевантно по отношение на съдържащата се в него обществена информация. Установено е, че докладът съдържа резултатите от извършена от органите на ДНСК проверка във връзка с писмо изх. № 03-325/29.05.2017 г. на министър Л. Павлова, от съдържанието на който се установява, че се касае за осъществяване на правомощията на ДНСК за контрол по устройство на територията. Поради това той не е част от процедура по издаване на индивидуален административен акт. Докладът има самостоятелно значение, тъй като представлява краен акт, който няма за последица издаването на индивидуален административен акт. Предвид изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане от ответника за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника 100 лева разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуалния му представител на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение