Решение № 6526 от 29.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12197/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ж. А. С., чрез адв. М. Петрова като процесуален представител, срещу решение 5842 от 06.10.2023 г., постановено по адм. дело 3753/2018 г. по описа на Административен съд София град. Сочи се нищожност на съдебното решение като постановено в противоречие с практиката на СЕС. Релевирани са доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че са налице материалноправните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за обезвреда на претендираните имуществени и неимуществени вреди, причинени от отменен административен акт. Процесуалните нарушения се свързват с отказа на съда да спре производството по делото поради наличие на преюдициален спор в хипотезата на чл.229,ал.1, т.4 от ГПК, както и с позоваването на служебно известни му факти, за които липсват доказателства. Поддържа се, че съдът не е взел в предвид всички относими факти и обстоятелства по делото, в резултат на което формираните правни изводи за неоснователност на предявените искове се считат за необосновани. Иска се отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание, пълномощникът на касатора адв. Петрова поддържа доводите и исканията в жалбата. Претендира разноски, включително за адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.1, т.1 от ЗА. Ответникът Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт П. Гълъбова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за правилно. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по искова молба на Ж. А. С., с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК, са предявени искове срещу Национална здравноосигурителна каса за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 37 650 евро и неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно с лихва за забава, претърпени от административен акт - решение РД-Е112-234/23.11.2016г. на управителя на НЗОК, отменено като незаконосъобразно с решение 2552/18.04.2017г. по адм. дело 108/2017г. на АССГ, оставено в сила с решение 12765/25.10.2017г. по адм. дело 6979/2017г. на ВАС. Видно от исковата молба, имуществените вреди се равняват на разходите за лечение в Кипър, заплатени от ищцата, които ответникът не е възстановил, а неимуществените вреди се изразяват в притеснение във връзка с необходимостта да се поемат дългове за финансиране на лечението, както и в загубено доверие в държавните институции, които са нарушили конституционното й право на достъпна медицинска помощ и безплатно лечение като здравноосигурено лице. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е разпределена доказателствената тежест между ищцата и ответника и е дадена възможност да се ангажират доказателства, относими към предмета на спора. По делото са събрани: доказателствата по приложеното адм. дело 108/2017г. на АССГ; медицински документи във връзка със заболяването и лечението на ищцата в Американският институт по минимално инвазивна гръбначна хирургия в Република Кипър; фактури и платежни нареждания, удостоверяващи стойността и плащането на извършена операция, болничен престой и консумативи, които са проверени от вещо лице и потвърдени като обективни и достоверни; писмо от 09.07.2017г. на Министерство на здравеопазването на Република Кипър с данни за това, че Американският институт по минимално инвазивна гръбначна хирургия в Република Кипър няма договор с публичната здравна система, т.е. не работи с държавното здравно осигуряване, поради което не приема формуляр S2 за финансиране на лечение по реда на европейското законодателство; свидетелски показания на съпруга на ищцата за това, че същата е била притеснена дали ще получи разрешение за лечение в чужбина и как ще събера парите, необходими за това, след отказа на НЗОК, които притеснения са влошили здравословното й състояние. Въз основа на събрания доказателствен материал, решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, като е приел за установено, че ищцата, във връзка с възникнали през м. май 2016г. сериозни здравословни проблеми, е извършила изследвания, при които е диагностицирана със заболяване [заболяване], след което е провела консултации с лекар невролог, който я насочил да търси лечение в чужбина и в тази връзка е подала заявление вх. Е112-02-85/17.09.2016г. до НЗОК за издаване на разрешение за планово лечение в чужбина извън държава-членка по пребиваване (формуляр S2), като междувременно е провела консултации със специалист в Американският институт по минимално инвазивна гръбначна хирургия в Република Кипър, който е дал добри прогнози за лечението й. По заявлението на ищцата е постановено решение РД-Е112-234/23.11.2016г. на управителя на НЗОК, с което е отказано издаването на разрешение (формуляр S2). Актът на органа е оспорен пред АССГ, който с решение 2552/18.04.2017г. по адм. дело 108/2017г. /приложено по делото/ го е отменил като е върнал преписката за ново произнасяне. Съдът е дал указания за събиране на мотивирани становища на експерти относно възможността за лечение в България, вкл. относно лечебните заведения, методите които се прилагат за лечение на заболяването на ищцата и сроковете за провеждане на лечението. Пъровинстанционният съдебен акт е оставен в сила с решение 12765/25.10.2017г. по адм. дело 6979/2017г. на ВАС. От представени по делото документи /на 20.07.2023г./ е видно, че след връщане на преписката, управителят е издал ново решение РД-Е112-30/06.03.2018г., с което отново е отказано издаване на разрешение за планово лечение в чужбина извън държава-членка по пребиваване (формуляр S2) на ищцата, а последната е депозирала пред АССГ жалба срещу акта на 19.07.2023г. /л.520 от делото/, по която не е налице произнасяне с влязъл в сила съдебен акт. Установено е също, че в хода на съдебното производство по адм. дело 108/2017г. на АССГ, ищцата е хоспитализирана в Американският институт по минимално инвазивна гръбначна хирургия в Република Кипър, където е оперирана на 21.02.2017г. и е проведено лечение, за което е издадена фактура реф. FEI 07022017/28.02.2017г. на обща стойност 37 900 евро, заплатени чрез банкови преводи на пациентката, както и на трети лица - А. Г. К. и М-Декор ООД. При горните доказателства, съдът е приел, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, който фактически състав в случая се явява незавършен, тъй като административното производство по заявлението на ищцата за издаване на разрешение (формуляр S2) за лечение в чужбина не е приключило с влязъл в сила административен акт, с който органът решава по същество поставеният пред него въпрос. Сочи се, че в случая, отказът на управителя на НЗОК с решение РД-Е112-234/23.11.2016г. е отменен с влязъл в сила съдебен акт, но преписката е върната за ново разглеждане, което означава, че няма произнасяне на органа за признаване или отричане на претендираните от ищцата права с влязъл в сила административен акт. Съдът е отрекъл наличието и на причинна връзка между претендираните вреди и отмененото решение на управителя на НЗОК. По аргумент от разпоредбата на чл.20, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004г. и предвид доказателствата за това, че лечебното заведение, в което е проведено лечението на ищцата няма сключен договор с публичната здравна система на Република Кипър, се приема, че са неприложими правилата и механизмите за координация на системите за социална сигурност и медицински услуги, включващи финансиране с държавни средства /със средства на НЗОК/ на лечението на здравноосигурени лица. С горните мотиви, административният съд е постановил оспореното решение, с което са отхвърлени предявените от Ж. С. искове срещу Национална здравноосигурителна каса, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 37 650 евро и неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно с лихва за забава, претърпени от административен акт - решение РД-Е112-234/23.11.2016г. на управителя на НЗОК. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни отменителни основания по чл.209, т.1 и т.3 от АПК. Неоснователни са доводите на касатора за нищожност на съдебното решение като постановено в противоречие с практиката на СЕС и конкретно с Решение на съда (голям състав) от 5 октомври 2010 година по дело C-173/09 (Г. И. Е. срещу Националната здравноосигурителна каса). Нищожността на съдебния акт е най-тежкия порок като критериите за нищожност не са дефинирани в закона, но в правната теория и съдебната практика се приема, че такава е налице при липса на надлежно волеизявление на съдебния състав - когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неподписване на решението от мнозинството от съдийския състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването. Нищожност на решението се приема да е налице и когато с него се постановява изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, или когато се постановява изпълнение на действие, което е престъпление, включително и в случаите, когато съдебното решение постановява нещо, което противоречи на морала и добрите нрави. В аспекта на изложеното, противоречието с практиката на СЕС не е основание за нищожност на обжалваното решение, както претендира касаторът, а е относимо към правилността му по критерия за съответствие с материалния закон. Неоснователни са и доводите в жалбата, обосноваващи наличието на касационните основания по чл.209,т.3 от АПК. Обратно на поддържаната от касатора теза, съдът е взел предвид всички относими факти и обстоятелства по делото. Видно е, че са събрани релевантните за спора доказателствени средства, които са подробно анализирани, като са обсъдени и наведените от страните доводите и възражения. Съдът е формирал собствени фактически и правни изводи, които се подкрепят от приетите доказателства, в резултат на което е постановил обоснован съдебен акт при спазване на съдопроизводствените правила. Процесуалните нарушения, жалбоподателят свързва с отказа на съда да спре производството по делото поради наличие на преюдициален спор в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, както и с позоваването на служебно известни му факти, за които липсват доказателства. Касационната инстанция счита наведените оплаквания за неоснователни. Видно от исковата молба, ищцата е предявила претенция за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, претърпени от административен акт, а именно решение РД-Е112-234/23.11.2016г. на управителя на НЗОК, отменено като незаконосъобразно с решение 2552/18.04.2017г. по адм. дело 108/2017г. на АССГ, оставено в сила с решение 12765/25.10.2017г. по адм. дело 6979/2017г. на ВАС. От друга страна, висящият спор, с който се обосновава искането за спиране на производството, е по оспорването пред АССГ на друг административен акт решение РД-Е112-30/06.03.2018г. на управителя на НЗОК. Последното обстоятелство е надлежно установено по делото с представени от страните документи /на 20.07.2023г./, вкл. с приложената на л. 520 от делото жалба на ищцата срещу решението на органа от 06.03.2018г., а с разпоредбата на чл.155 ГПК е предвидено, че не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните, както правилно е процедирал в случая. От изложеното следва, че фактическото основание на предявените искове е административен акт, различен от оспорения по висящото съдебно производство, с оглед на което не е налице сочената от жалбоподателя връзка на преюдициалност, респ. хипотезата по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, и определението на административния съд, с което е отхвърлено искането на ищцата за спиране на производството е законосъобразно. Във връзка с приложението на материалния закон, констатациите на касационната инстанция са за правилност на оспореното решение. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след внимателно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, административният съд е достигнал до обоснован извод за неоснователност на предявените искове. Настоящият касационен състав споделя изцяло правния извод на първата инстанция за незавършеност на фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като на осн. чл. 221, ал.2, изр.2 АПК препраща към мотивите в оспореното решение. Както обосновано е констатирал съдът, в случая ищцата, за която е доказателствената тежест, не е установила наличието на законовите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обуславящи основателност на предявените искове, поради което същите са отхвърлени. Не е налице соченото в исковата молба и поддържано в касационната жалба фактическо основание на исковите претенции, а именно отменен като незаконосъобразен административен акт, с който да е решено по същество заявлението на ищцата за издаване на разрешение (формуляр S2) за лечение в чужбина. По делото е безспорно, че отказът на управителя на НЗОК с решение РД-Е112-234/23.11.2016г. е отменен с влязъл в сила съдебен акт, но преписката е върната за ново разглеждане, което означава, че няма произнасяне на органа за признаване или отричане на претендираните от ищцата права с влязъл в сила административен акт. От значение са и мотивите на съда за отмяна на Решение РД-Е112-234/23.11.2016г. Видно е, че незаконосъобразността на административния акт се свързва с процесуални нарушения на органа във връзка със задълженията му по чл.35 и чл.36 от АПК за установяване на релевантните за спора факти, свързвайки ги с правилото на чл. 20 от Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социално осигуряване, което е приел за приложимо и предвидените в него предпоставки за издаване на разрешение за лечение в чужбина. След като е отменил оспореното решение на управителя на НЗОК на процесуално основание, съдът е върнал преписката с конкретни указания за събиране на мотивирани становища на експерти относно възможността за лечение в България, вкл. относно лечебните заведения, методите които се прилагат за лечение на заболяването на ищцата и сроковете за провеждане на лечението. От горното следва, че няма формирани мотиви по съществото на заявеното искане от ищцата, респ. за допуснати нарушения на материалния закон от органа /вкл. във връзка с чл.20 от Регламент (ЕО) 883/2004 и чл.80ж от ЗЗО/, от които да се изведе краен извод за незаконосъобразност на отказа за разрешаване на лечение в чужбина, когато би било удовлетворено основанието по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Доколкото в случая е издадено ново решение на управителя на НЗОК, което не е влязло в сила поради оспорването му по съдебен ред, факт установен в производството пред АССГ, то обстоятелството, че първото решение на органа е отменено, не може да ангажира отговорността на ответника за вреди, тъй като не е завършена предвидената процедура по заявлението на С.. Доводите в обратен смисъл, изложени в касационната жалба са неоснователни. Същите са неотносими в частта им, с която се претендира обезщетение за обезвреда поради това, че органът не се е произнесъл в срока по чл. 57, ал.1 АПК след връщането на преписката, тъй като такова фактическо основание на предявената искова претенция не е наведено пред административния съд. Обосновани от доказателствата и правилни с оглед приложимия закон са и изводите в оспореното решение за отсъствие на причинна връзка между претендираните вреди и отмененото решение на управителя на НЗОК. Същият е мотивиран с разпоредбата на чл.20, §2 във вр. с §1 и чл.19 от Регламент (ЕО) 883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социално осигуряване, обсъждана във връзка с доказателствата по делото за това, че лечебното заведение, в което е проведено лечението на ищцата няма сключен договор с публичната здравна система на Република Кипър. Аргументирайки се с мотивите на СЕС по дело C-173/09 и чрез препращане към разпоредбата на чл.26 от Наредба 5/21.03.2014г. на МЗ, съдът приема за допустимо ограничаване с национална правна уредба, на свободното предоставяне на медицински и болнични услуги, в интерес от поддържане на работещи здравни системи, които да гарантират качество и достъпност на здравните услуги по съображения за защита на обществено здраве. Правилно, с оглед на изложеното и доколкото разходът за лечение е в заведение, което е извън системата на здравното осигуряване, то за НЗОК не възниква задължение за плащане/възстановяване на същия, дори и при издадено разрешение за лечение в чужбина, т.е. липсва пряка причинна връзка между понесената вреда от ищцата и отменения административен отказ на управителя на НЗОК. Горните правни изводи съответстват на приложимото материално право. Относно сумите за планово лечение, осъществено от български граждани в други страни-членки на ЕС, в относимия период са приложими Регламент (EО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване и Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004. С тях се отменят действалите преди това Регламент 1408/1971 г. и Регламент 574/1972 г. за неговото прилагане, при действието на които е постановено соченото в касационната жалба Решение на СЕС от 5 октомври 2010 година по дело C-173/09 (Г. И. Е. срещу Националната здравноосигурителна каса). Принципите и предпоставките и в двете групи регламенти обаче са еднакви - разрешение за лечение, издадено от компетентната национална институция, от което следва, че тя поема разходите за лечение, стига способите за това лечение да са предвидени в списъка на заплащаните медицински дейности; извършено лечение в лечебно заведение в държава-членка, което лечебно заведение работи с институция по смисъла на чл. 1, т. 3, б. "с" от Регламент (ЕО) 883/2004; заплащане най-много на действителната стойност на лечението. Според разпоредбата на чл.20, §2 от Регламент (EО) 883/2004, осигурено лице, което е получило разрешение от компетентната институция да замине за друга държава-членка с цел получаване подходящо за състоянието му лечение, получава обезщетенията в натура, предоставени от името на компетентната институция, от институцията по мястото на престоя, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство като на осигурено съгласно посоченото законодателство лице. От друга страна, разпоредбите на чл. 25 Б и чл. 26 Б от Регламент 987/2009 установяват случаите на покриване на разходите за обезщетенията в натура, извършени от осигуреното лице, но това възстановяване отново произтича от извършено лечение, за което съответните институции в държавите членки компетентната и тези по място на престой или пребиваване, дължат изпълнение съобразно разпоредбите на прилаганото от тях законодателство. В случая е доказано по делото и ищцата не оспорва, че е провела лечение в Република Кипър, т.е. в държава-членка по престой или пребиваване, което е покрила със собствени средства. Безспорно е също, че Американският институт по минимално инвазивна гръбначна хирургия в Република Кипър, където е хоспитализирано и лекувано лицето, няма договор с публичната здравна система, т.е. не работи с държавното здравно осигуряване, поради което не приема формуляр S2 за финансиране на лечение по реда на европейското законодателство /вж. писмо от 09.07.2017г. на Министерство на здравеопазването на Република Кипър/. От горното следва, че е извършено лечение в лечебно заведение в държава-членка, което лечебно заведение не работи с институция по смисъла на чл. 1, т. 3, б. "с" от Регламент (ЕО) 883/2004, съгласно който "институция по място на пребиваване" и "институция по място на престой" е съответно институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения в мястото, където пребивава заинтересованото лице и институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения в мястото, където съответното лице има престой съгласно законодателството, прилагано от тази институция, или ако не съществува такава институция - институцията, определена от компетентния орган на съответната държава-членка. Направен е разход за лечение в лечебно заведение, което не работи с публични средства, поради което не са осъществени предпоставките по Регламент (EО) 883/2004 и Регламент (ЕО) 987/2009 за плащане/възстановяване на суми за планово лечение, осъществено от български граждани в други страни-членки на ЕС. Обратно на поддържаното от касатора, административният съд е съобразил задължителната практика на Съда на Европейския съюз по дело С-173/09. Съгласно т.79 от решението по горното дело, когато законодателството на компетентната държава членка предвижда болничното лечение в рамките на националната здравноосигурителна система да е безплатно, а същевременно законодателството на държавата членка, в която осигурен към посочената система пациент е получил или е трябвало да получи разрешение да се подложи на болнично лечение за сметка на тази система, не предвижда пълно покриване на разходите за това лечение, компетентната институция трябва да възстанови на този пациент сума, съответстваща на евентуалната разлика между, от една страна, обективно остойностените разходи за еквивалентно лечение в болнично заведение към въпросната служба, при необходимост ограничени до размера на общата фактурирана сума за лечението в държавата членка на престой, и от друга страна, максималната сума, която институцията на държавата членка на престой е длъжна да поеме на основание член 22, параграф 1, буква в), подточка i) от Регламент 1408/71 за сметка на компетентната институция съгласно разпоредбите на законодателството на тази държава членка. По аргумент от т. 79 от Решение на СЕС от 5 октомври 2010 година по дело C-173/09, НЗОК не дължи заплащане/възстановяване на сума за болнично лечение, за което болничната система на държавата-членка по пребиваване или престой не предвижда покриване на разходите. Целта на чл. 20, § 1 от Регламент 883/2004 е да уреди правото да се получи болнично лечение в чужбина за сметка на националната здравноосигурителна институция, в съответствие със законите на държавата, където се провежда лечението и все едно, че пациентът е осигурен в тази държава. Уредбата има координационен характер и не цели хармонизация на законодателството в областта на системите за социално осигуряване, както неоснователно се твърди в касационната жалба. Във връзка с изложеното, правилен е изводът в обжалваното решение за недоказаност на кумулативно изискуемите се от закона предпоставки за ангажиране отговорността на държавата в лицето на ответника. Предявените искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са неоснователни, а обжалваното решение за отхвърлянето им, е правилно. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т.1 и т. 3 АПК, поради което оспореният съдебен акт следва да се остави в сила. С оглед изхода по делото, касаторът няма право на разноски. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение