Решение № 3054 от 1.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3232/2017 г.

Решение № 3054 от 1.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3232/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на чл. 36 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба от К. М. в качеството й на съдия в Софийски апелативен съд срещу решение на Съдийска колегия /СК/ на Висшия съдебен съвет /ВСС/ от 28.02.2017 г. по т. 16. 1 на протокол № 9 от заседанието проведено на 28.02.2017 г. С него СК на ВСС е постановила решение с което е приела, че "Разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт не се прилага за свободните длъжности, определени за заемане с конкурс за първоначално назначаване, които са останали незаети поради необявяване на конкурса или са останали незаети поради липса на класирани кандидати в проведен конкурс за първоначално назначаване". В жалбата се конкретизира, че решението в частта относно свободните длъжности във Върховен касационен съд на Република България пряко засяга правният интерес на жалбоподателката, предвид участието й в проведен конкурс за повишаване и преместване във ВКС, Наказателна колегия, обявен с решение на ВСС по протокол № 8 от 11.02.2016 г. обн. в ДВ бр. 15/23.02.2016 г. Също така се твърди, че е подала молба в хипотезата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ за назначаване на свободната длъжност "съдия" във ВКС, НК, производството по която е спряно с решение на ВСС по протокол № 3 от заседание на СК на ВСС, проведено на 24.01.2017 г. до приемане от Пленума на ВСС на Наредба за конкурсите на магистрати и избор на административни ръководители по реда на чл. 194г от ЗСВ. Наредбата е влязла в сила и съгласно § 6 от ПЗР на същата разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ се прилага по отношение на всички конкурси приключили по досегашния ред, преди влизане в сила на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. Също така се твърди, че считано от 9.08.2016 г. уредбата в ЗСВ не предвижда заемане на свободни длъжности във ВКС да се извършва чрез конкурс за първоначално назначаване и се извършва само чрез конкурс за повишаване и преместване. При така извършените промени в разпоредбите на ЗСВ, считано от 9.08.2016 г. длъжностите, определени за първоначално назначаване се трансформират по силата на закона в свободни длъжности, които могат да бъдат заемани от кандидати участвали в конкурс за повишаване и преместване при условията на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. При тези съображения се иска отмяната на решението, с което се засягат интереси на жалбоподателката във връзка със заявлението й за заемане на свободна длъжност в хипотезата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. По искане за спиране на предварителното изпълнение допуснато по силата на ЗСВ съдът се е произнесъл с определение, с което предварителното изпълнение е спряно. Ответникът СК на ВСС чрез процесуален представител юрисконсулт Велинова взема становище за неоснователност на жалбата по съображенията, че спорните длъжности не са освободени по смисъла на ЗСВ и поради това не попадат в хипотезата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ за заемането този ред. Върховен административен съд, шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по ч 36 ЗСВ и разгледана по същество за основателна, но не по съображенията изложени в нея. Видно от приложенето решение мотивите на членовете на СК на ВСС са в смисъл, че не следва да се разширява приложното поле на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. При гласуването има десет гласа "за" и един глас "против". В чл. 33, ал. 4 ЗСВ решенията по чл. 30, ал. 5, т. 1 - 4 се приемат с мнозинство, не по малко от 6 гласа за съдийската колегия, а за останалите решения с мнозинство повече от половината от присъстващите членове. В Закона за съдебната власт е уредена дейността и организацията на Висшия съдебен съвет в глава втора, раздел II, чл. 30 - чл. 39б. В тях е посочено, че ВСС осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия. В чл. 30, ал. 5 са ЗСВ са посочени правомощията на СК и на ПК на ВСС по отношение на съдиите, прокурорите и следователите. В чл. 34 от ЗСВ се посочва, че заседанието на колегията се провежда когато присъстват повече от половината от членовете, мотивират като за мотиви се смятат и изказвания на членовете, като липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на решението и не се допуска гласуване "въздържал се". Видно от правомощията на СК на ВСС в тях не се включва тълкувателна дейност, приключваща с решение по приложението на Закона за съдебната власт или на друг закон. Поради това при упражняване на конкретните си правомощията СК на ВСС може да мотивира актовете си във връзка с конкретно прилагане на закона, но не може да взема принципни/общи решения по отношение на неограничен брой адресати за конкретни хипотези предвидени в ЗСВ като израз на воля по тълкуването и прилагането им. Таков "тълкувателно" решение е обжалваното, с което се приема принципно, че разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ няма да се прилага за отношение на длъжностите определени за заемане при първоначално назначаване е взето извън компетентността на СК на ВСС. При липса на компетентност решението е нищожно, която нищожност следва да бъде обявена с настоящето решение. При тези фактически и правни констатации не следва разглеждането на жалбата по съществото на спора за законосъобразност на решението, тъй като това е възможно само при валидно взето решение. Предвид изложеното и на основание чл. 36, ал. 2 ЗСВ във връзка с чл. 172, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение