Решение № 13090 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 838/2016 г.

Решение № 13090 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 838/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. К. П., от гр. Г., подадена срещу решение № 113 от 12.12.2015 г. по адм. дело № 201/2015 г. на Административен съд Г., с което е отхвърлено оспорването й против заповед № 420670 от 05.08.2015 г. на Д. Д. "Социално подпомагане" Г., потвърдена с Решение № РД-08-19 от 23.09.2015 г. на Д. Р. дирекция "Социално подпомагане" Г., с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление през отоплителен сезон 2015/2016 г. на П., на основание чл. 11, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, във вр. с чл. 3, ал. 4 и чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07/5-2008 г. на министъра на труда и социалната политика. В жалбата се излага довод за неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че по отношение на нея е проявена дискриминация, тъй като с оглед на възрастта си е поставена в неблагоприятно положение. Ответникът- Директорът на Д "СП" - Г. не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Г. е отхвърлил оспорването на П. П. против заповед № 420670 от 05.08.2015 г. на Д. Д. "Социално подпомагане" Г., потвърдена с Решение № РД-08-19 от 23.09.2015 г. на Д. Р. дирекция "Социално подпомагане" Г., с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление през отоплителен сезон 2015/2016 г. на Пенева, на основание чл. 11, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, във вр. с чл. 3, ал. 4 и чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07/5-2008 г. на министъра на труда и социалната политика. Първоинстанционният съд е приел, че в случая жалбоподателката няма право на месечна помощ по чл. 9, т. 1 от ППЗСП, тъй като съжителства с баща си К. П. в гр. Г., ул. "Д-р Т. В." № 11, като дохода/ пенсията/ на последния е в размер на 439,00 лева месечно, което надвишава трикратния размер на гарантирания минимален доход, т. е. 195 лева, и не е доказала, че родителят е с трайни увреждания. Решението е правилно. Право на социално подпомагане имат лица и семейства, които отговарят на определени условия, регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Съобразно чл. 9, ал. 1 от ППЗСП право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход, чиято основа съгласно ал. 2 на чл. 9 е гарантирания минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет- в случая с Постановление № 6/15.01.2009 г. на Министерския съвет размер а на гарантирания минимален доход е определен на 65,00 лева. От събраните по делото доказателства се установява, че на 14.07.2015 г. П. е подала молба- декларация за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за текущия отоплителен сезон, в която посочила данни за себе си, както и обстоятелството, че съжителства с баща си К. П.. Двамата живеят на посочения в молбата адрес: гр. Г., ул. "Д-р Т. В." № 11- общинско жилище, състоящо се от две стаи и единствено за семейството. Не притежават други имоти, не са прехвърляли собствеността на такива. Съставен е социален доклад от 31.07.2015 г., в който е посочено, че молителката не е декларирала общ доход на семейството, след като е получена информация от РУСО Г., че бащата К. П. има доход от пенсия в размер на 439 лв. месечно. В доклада е прието, че двамата не отговарят на условията за подпомагане и се предлага постановяване на отказ по подадената молба. От събраните по делото доказателства е видно, че със заповед № 744 от 25.04.2013 г. на кмета на О. Г. са продължени наемните правоотношения с жалбоподателката и нейния баща за срок от три години, т. е. до 25.04.2016 г. От предоставената от РУСО Г. информация се потвърждава обстоятелството, че К. П. получава месечно сума от 447.37 лв., считано от 01.07.2015 г., на основание отпусната му пенсия за осигурителен стаж и възраст. До тази дата пенсията е била определена в размер на 439.03 лв. Жалбоподателката не твърди и не представя доказателства, от които да е видно, че тя или баща и имат призната неработоспособност, равняваща се на или повече от 50%. Тези обстоятелства не се оспорват от страните. С оглед на изложеното първоинстанционният съд е направил извод, че отрицателното условие по чл. 11, т. 1 от ППЗСП/редакцията към момента на подаване на молбата-декларация/ е изпълнено и правилно е потвърдил отказа на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Г., материализиран в заповед № 420670 от 05.08.2015 г. Не са налице твърдяните касационни основания и жалбоподателката в случая не е обект на пряка и непряка дискриминация. Съгласно чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Р. Б. гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане. Условията, при които се реализират тези права са регламентирани в законите и подзаконовите нормативни актове. Социалните плащания са определени от закона. Регламентацията на кого и при какви условия ще се отпускат такива средства е в закона и подзаконовите актове. От съществено значение е еднаквите случаи да бъдат третирани еднакво. От доказателствата по делото се налага извода, че по отношение на Пенева не е била осъществена дискриминация. Такава би била налице при нарушаване на това изискване по критерий, отчетен като дискриминационен, съгласно ЗЗД. Размерът на доходите и разходите, както и твърдяното от жалбоподателката тяхно несъответствие, не са обективни нормативни категории. За да могат същите да обусловят една социална помощ те трябва да са точно посочени в закона като размер, и като основание за отпускане на социалната помощ. Самото твърдение, че доходите не са достатъчни за покриване на разходите не може да служи като основание за отпускане на социална помощ, както и като доказателство за осъществяване на дискриминация. С оглед постигане на обективност и равнопоставеност на лицата законодателят е регламентирал изчерпателно условията, на които следва да отговарят те, за да им бъде отпусната съответната социална помощ. Освен това, както бе посочено по-горе, жалбоподателката не представя доказателства за наличие на трайни увреждания у нейния баща. Дефиниция на това понятие е дадена в § 1, т. 4 от ДР на ЗСП- "лица с трайни увреждания" са лица с установена степен на трайно намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. В настоящия случай и това обстоятелство не е налице. Правните изводи на съда се основават на извършена преценка на релевантните към делото факти. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,