Решение № 5243 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14019/2009 г.

Решение № 5243 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14019/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Янчо Демиров Янчев, чрез пълномощника му адв. Станислав Славов, против решение № 732 от 30.04.2009 г., постановено по адм. дело № 1389/2007 г. по описа на Административен съд - Варна, ХХХI състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-06-7706-321 от 29.11.2006 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, за местността "Ваялар", землище гр. Варна, в частта за имот № 730 по ПНИ. (По отношение всички други имоти, предмет на първоначалната жалба производството е прекратено с протоколно определение от с. з. на 07.04.2009 г., което е влязло в сила.) В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да се отмени заповедта на областния управител, в обжалваната част по отношение имот № 730 по плана. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Георгиева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна - Ангелина Атанасова Иванова не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Севдалина Атанасова Иванова, в писмено възражение, постъпило по реда на чл. 163, ал. 2 от АПК, чрез процесуалния си представител адв. Ангелова, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена както неоснователна, по подробно изложените във възражението доводи. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че поземлен имот № 730 по ПНИ е записан на заинтересованите лица, въз основа на нотариален акт № 5/2001 г. Видно от заключението на вещото лице този имот е идентичен с имот № 1525 по кадастралния план от 1988 г. и този номер е посочен и в нотариалния акт. Не са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила. ПНИ е изработен от правоспособни лица въз основа на техническо задание. Разгласен е само на публично място в Община Варна, тъй като става въпрос за ПНИ в землището на гр. Варна. Срокът по чл. 28б, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е инструктивен. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Варненския административен съд се е развило по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е образувано по жалба на настоящия касатор, против заповедта на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ), за м. "Ваялар", землището на гр. Варна, в частта му по отношение имот № 730 по ПНИ. Жалбоподателят е твърдял, че като наследник на Демир Янчев Николов е с признати права на собственост върху нива от 1 дка, представляваща имот № 1525 по кадастралния план на м. "Ваялар" от 1988 г., идентичен с имот № 730 по ПНИ, като последният незаконосъобразно е вписан в регистъра към плана на други лица и не са отчетени неговите права на собственост. От доказателствата по делото, които е обсъдил, съдът е приел за установено, че жалбоподателят се легитимира като собственик с възстановено право на собственост по силата на решение на ПК гр. Варна № 794 от 11.05.2001 г., върху нива от 1 дка, в местността "Ваялар" - имот № 1525 по кадастралния план на м. "Траката" от 1988 г. Процесният имот № 730 по ПНИ е вписан в регистъра към плана като собствен на Ангелина и Севдалина Атанасови Иванови, на основание нотариален акт № 5 от 2001 г., представен по делото. Съобразно заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, имотът, предмет на решението на ПК гр. Варна, представлява част от имот № 1525 по КП на местността, като припокриването е за 930 кв. м. Имот № 1525 по КП е идентичен с новообразувания имот № 730 по ПНИ, съответно е идентичен с имота, описан в документите за собственост на заинтересованите страни. Праводателката на последните го е придобила по замяна от ТПС комисия, след което го е дарила на заинтересованите страни. При тези данни съдът е приел, че издадената заповед е законосъобразна в оспорената част, като имотът, за който претендира жалбоподателят правилно е отреден на собствениците му - заинтересованите страни и отговаря на всички изисквания на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че решението е необосновано, тъй като по делото не са изискани и представени документите, които са послужили като основание за вписване на имота на името на заинтересованите страни, съответно че не може да се прецени идентитета на реституирания имот на жалбоподателя с този на лицата, вписани в регистъра като собственици. По делото са представени всички документи относно легитимацията на заинтересованите страни. Същите се намират на стр. 235 до 239 в делото, като от тях се установява придобиването на имота от наследодателката им - Надежда Тодорова по силата на замяна с решение на ТПС комисия, изповядана с нот. акт № 97 от 1963 г. Имотът е застроен, за което са представени строителни разрешения от 1964 г. и 1985 г., след което е дарен на заинтересованите страни - нот. акт № 5 от 2001 г., както и е застроен с жилищна сграда, на основание разрешение за строеж № 389 от 2005 г. Съдът се е съобразил с всички доказателства по делото. Също така несъстоятелно е и възражението, че вещото лице по назначената експертиза не е отговорило на въпроса дали е налице идентичност на имота, собственост на заинтересованите лица и този на жалбоподателя. В заключението си вещото лице изрично е отговорило на този въпрос, като в тази насока констатациите са посочени на стр. 302 от делото. Безспорно имотът на заинтересованите страни е № 1525 по КП от 1988 г., и е идентичен с имота, описан в нот. акт на наследодателката им придобит по замяна, както и е идентичен с имот № 730 по ПНИ, като именно това е претендираният имот от жалбоподателя - този върху които му е признато право на собственост. Посоченото се установява и от останалите доказателства - скици и графичната част към плана. Заключението на вещото лице не е оспорено, както и не е поставена допълнителна задача от жалбоподателя, за да се твърди допуснато нарушение от съда. Решението е обосновано, тъй като е съобразено с всички събрани доказателства, в това число и заключението на вещото лице, както и са обсъдени всички доводи на страните. Възражението, че съдът не е конституирал всички заинтересовани страни, следва да бъде отхвърлено, тъй като касаторът не може да предявява чужди процесуални права. Същото впрочем е и неоснователно, тъй като относно процесния имот са конституирани заинтересованите страни. Като нарушение в касационната жалба се сочи също така, че съдът не е взел предвид допуснатите при изработване на ПНИ пороци - неспазване на нормата на чл. 28б, ал. 4 от ППЗСПЗЗ - обявяване на плана на подходящо място с публичен достъп, изработването му от лице без съответната техническа правоспособност, неотговарянето на техническото задание на изискванията на чл. 28, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, липсата на съвместна заповед на министъра на МРРБ и на министъра на земеделието и горите относно техническите изисквания. По отношение всички тези възражения, по делото от ответника се представени доказателства, които ги опровергават и които не са оспорени от жалбоподателя, поради което възраженията са неоснователни и не са стояли на дневен ред пред първоинстанционния съд. Планът е изработен от правоспособно лице. Освен това възраженията относно обявяването на плана са обсъдени в контекста на допустимостта на жалбата. Жалбоподателят е узнал за плана, като е осъществил правото си на защита. Неоснователно е и възражението за нарушаване на материалния закон. Съдът е преценил съответствието на плана с изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, както и правилно е приел, че с оглед характера на собствеността на заинтересованите страни - стари собственици, а не лица с възстановено право на собственост или такива с трансформирано право на ползване в право на собственост, имотът следва да им бъде отреден и записан в регистъра без промяна в границите на основание чл. 28, ал. 4, изр. първо от ППЗСПЗЗ. Правилно съдът е посочил, че в този случай възстановеният собственик не се ползва с предимство. Правилно при изготвяне на ПНИ, съответно на заповедта на областния управител са отчетени правата на собственост върху имота, което е намерило израз както в текстовата, така и в графичната му и други части. Решението е правилно, не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,