Решение № 15389 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9707/2018 г.

Решение № 15389 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9707/2018 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1089 от 01.06.2018 г., постановено по адм. д. № 1944/2017 г. Административен съд – Бургас, дванадесети състав, е отхвърлил жалбата на "Зеда тур" - АД, ЕИК 130340853, гр. София, представлявано от изпълнителния директор И. Петкова, против акт за установяване на задължение по декларация № МДТ – 647/12.10.2016 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" на Община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" на Община Несебър. С решението съдът е осъдил "Зеда тур" - АД да заплати на Община Несебър разноски по делото в размер на 960, 66 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Зеда тур" - АД, ЕИК 130340853, гр. София, представлявано от изпълнителния директор И. П., чрез пълномощника й адв. Д. Пеков. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Бургас е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът по касационната жалба - началник на отдел "Местни данъци и такси" на Община Несебър взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на "Зеда тур"-АД, ЕИК 130340853, гр. София, представлявано от изпълнителния директор И. Петкова, против акт за установяване на задължение по декларация № МДТ – 647/12.10.2016 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" на Община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" на Община Несебър, с който акт на дружеството за определени задължения за данък недвижими имоти за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. общ в размер на 9 076, 86 лв. и лихви за забава в размер на 1 951, 43 лв. Посочено е, че "Зеда тур" - АД е придобило недвижим имот, представляващ сграда и земя с местонахождение к. к. "Слънчев бряг", общ. Несебър, к-с "Морска звезда", ресторантски комплекс "Сирена", за които недвижими имоти е подало декларация по реда на чл. 17 и чл. 14 ЗМДТ. Изложени са мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, като в тази насока са обсъдени представените писмени доказателства, че е издаден в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон, а възраженията на жалбоподателя в обратния смисъл се явяват неоснователни. Систематизирани, мотивите в тази насока се изразяват в следното: 1. Описан е правния механизъм, който регламентира начина за определяне на размера на данък недвижими имоти – чл. 19 ЗМДТ, според който данъка се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 01 март на същата година и чл. 21 от същия закон, според който данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищни имоти – данъчната им оценка съгласно приложение № 3. 2. Посочена е отчетната стойност на отделните обекти, влизащи в облагаемия недвижим имот – земя, ресторантски комплекс "Сирена", павилион, стопански двор, трафопост; 4. Посочено е, че по искане на страните е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е потвърдила по същество констатациите на оспорения АУЗД, като минималните различия са налице само по отношение на размера за лихвите. 5. По отношение на коефициента на местоположение на недвижимите имоти е прието, че той се определя съгласно таблица № 3 от приложение № 2 от ЗМДТ, като за това кметът на Община Несебър е издал заповед № 1163/22.12.2004 г. за границите на зоните в населените места в Община Несебър, а в декларацията на жалбоподателя по чл. 14 ЗМДТ вх. № 74001/22.12.2004 г., приложена на л. 24 от делото, е отбелязано първа категория, поради което размерът на задълженията е правилно определен. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения акт за установяване на задължение по декларация № МДТ – 647/12. 10 s. 2016 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" на Община Несебър и неоснователност на жалбата на "Зеда тур"-АД. Решението на Административен съд – гр. Бургас е не правилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основното оплакване на касационния жалбоподател е за допуснато нарушение на процесуалния закон. Навеждат се доводи, че в нарушение на законовите разпоредби първоинстанционният съд не се е произнесъл по възраженията на жалбоподателя, в това число не е изложил мотиви кое от двете заключения на вещото лице – основното или допълнителното кредитира, като по този начин е засегнато правото на защита на дружеството. Направените оплаквания са основателни. По делото няма спор за факти, свързани с това, че дружеството жалбоподател притежава недвижими имоти на територията на к. к. "Слънчев бряг", който е в териториалния обхват на Община Несебър, за които имоти се явява задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ. Спорът между страните се свежда относно размера на така дължимия данък за процесните три години. От данните по делото може да бъде направен извод, че по същество жалбоподателят оспорва коефициента за определяне на данъка с оглед на местоположението на имотите, категорията и зоната, в която попадат, като по същество прави възражения, че в случая от страна на Общината в лицето на кмета и общинския съвет, неправилно всички имоти влизащи в състава на к. к. "Слънчев бряг" са определени като първа зона, при положение, че законът предвижда 5 такива зони. В тази връзка жалбоподателят е направил възражения за незаконосъобразност и нищожност на Заповед № 1163 от 22.12.2004 г. на кмета на Община Несебър/л. 158 от делото/, с която зоните в населените места – т. 1 - гр. Несебър, в т. ч. к. к. "Слънчев бряг" са определени като I – ва зона, както и решение № 273 от 10.12.2004 г на Общински съвет – гр. Несебър /л. 182 и следващите по делото/, с което решение на основание чл. 6 от приложение № 2 от ЗМДТ са определени зоните в населените места в Община – Несебър, като по б. А е определено гр. Несебър, к. к. "Слънчев бряг" и кв. "Зора" да са първа зона. Пак в тази връзка по делото са изготвени и две заключения на вещото лице В. Михалев, като по първото /л. 117 – л. 128 от делото/ размерът на задълженията е определен при местоположение на имотите в първа зона, а по допълнителното такова /л. 140 – 151 от делото/ размерът на данъка е определен като за коефициент за местоположение е ползвана колана 7 от Таблица 3 към чл. 6, ал. 1 по приложение № 2 към ЗМДТ. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В решението на административния съд няма изложени мотиви относно посочените по-горе възражения на жалбоподателя. Липсва и произнасяне от съда по отношение на допълнителното заключение на вещото лице /различията в размера на задълженията по двете заключения е съществен/. В същото време няма изложени мотиви защо съдът приема първия вариант на заключение, което съставлява нарушение на нормата на чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и § 2 ДР ДОПК, която вменява задължение на съда да не приема заключението на вещото лице, а да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. Доколкото възражението на жалбоподателя е съществено, не произнасянето по него от страна на първоинстанционния съд съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Настоящата инстанция няма правомощия да се произнася за пръв път по това нарушение, тъй като би довело до накърняване на принципа за двуинстанционност на съдебното производство. Изложеното обосновава извод за наличие на хипотеза по чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, при която решението на Административен съд – гр. Бургас следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане първоинстанционният съд следва да разгледа възраженията на задълженото лице, в това число по отношение на заповедта на кмета и решението на Общинския съвет за определяне на зоната на недвижимите имоти, като съобрази, че те са влезли в сила административни актове, и да се произнесе по отношение на размера на дължимия данък от "Зеда тур" - АД. При условията на чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе и по разноските по делото, в това число тези за водене на делото пред настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,