Решение № 2476 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12621/2016 г.

Решение № 2476 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12621/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на административния ръководител - председателя на Военно - апелативен съд, [населено място], против решение № 5241 от 19.07.2016 г., постановено по адм. д. № 11805 по описа за 2015 г. на Административен съд София - град, с което са прогласени за нищожни заповед № 108/11.06.09 г., заповед № 115/23.06.09 г., заповед № 65/07.04.10 г. и заповед № 232/17.07.12 г. на Председателя на Военно-апелативен съд - С.. Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 1, т. 8 от ЗСВ, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът С. Р. А. от [населено място] е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от касационното оспорване на неблагоприятен за нея съдебен акт. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба за нищожност на заповед № 108/11.06.2009 г. и последвалите я заповеди № 115/23.06.2009 г., № 65/07.04.2010 г. и № 232/17.07.2012 г., издадени от административния ръководител - председателя на Военно-апелативен съд - С., с които основната заплата на С. Р. А. за ръководната длъжност "административен ръководител - председател" на С. военен съд, е определена в по-нисък размер от установения с решението на ВСС. Решението на Административен съд София - град, с което оспорените заповеди са обявени за нищожни, е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Законосъобразно съдът е приел, че съгласно ЗСВ и Правилата за определяне на индивидуалните основни месечни заплати на съдии, прокурори, следователи, държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията (Правилата) ВСС е единственият компетентен орган да определя индивидуалните размери на възнагражденията на магистратите. С прието по реда на закона решение ВСС е определил индивидуално месечно възнаграждение на председателя на Военния съд - С. в размера, получаван от него като зам. председател на Военно - апелативния съд - С. и именно този размер подлежи на последващи актуализации. Административният ръководител не е разполагал с компетентност да определи друг размер на индивидуалното месечно основно възнаграждение. Неоснователни са касационните доводи във връзка с прякото прилагане на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България и правомощията на кадровия орган съгласно чл. 30, ал. 1, т. 8 от ЗСВ. Възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите се определят от Висшия съдебен съвет по силата на чл. 30, ал. 1, т. 8 от ЗСВ (редакция - ДВ, бр. 64 от 2007 г.). Съгласно чл. 218, ал. 3 от ЗСВ Висшият съдебен съвет определя възнагражденията на всички длъжности в органите на съдебната власт без изброените в ал. 1 (председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба). Установеният от закона ред и начин за определяне възнагражденията на магистратите гарантира прилагането на прокламирания конституционен принцип за независимост на съдебната власт, която в случая се постига чрез независимостта на отделния магистрат от прекия му административен ръководител. Само кадровият орган, който назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите, има правомощие да определя размера на възнагражденията им. В акта, издаван от административния ръководител при встъпване в длъжност съгласно чл. 161, ал. 3 от ЗСВ, се отразяват размерите на възнагражденията, определени с решението на ВСС за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател. От фактическа страна по делото е установено, че С. Р. А. е бил назначен на длъжност "административен ръководител - председател" на Военен съд - С. с решение по протокол № 18 от 23.04.2008 г. Решението за назначаване е допълнено с решение по протокол № 25 от 25.06.2008 г., като в частта, касаеща трудовото възнаграждение, се чете "със запазено достигнато основно месечно възнаграждение в съответствие с Таблица № 1 за определяне на размерите на максималните основни месечни заплати на съдии, прокурори и следователи". При издаването на заповед за определяне на основната месечна заплата в различен размер, който не съответства на решението на ВСС, административният ръководител - председателят на С. Военно - апелативен съд е действал при липса на нормативно основание и извън рамките на предоставената му от закона компетентност. Издадените актове за определяне на възнаграждението в противоречие с решението на ВСС са опорочени до степен на нищожност, която следва да бъде обявена от съда. С оглед на изложените съображения обжалваното съдебно решение, прогласяващо нищожността на оспорените заповеди, е правилно и при неустановени касационни основания за отмяна следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,