Решение № 14375 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1902/2012 г.

Решение № 14375 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1902/2012 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив против решение № 2170/19.12.2011 г., постановено по адм. д. № 1901/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено негово Решение № 1141/27.06.2011 г. за определено допълнително задължение по ЕАД № 10BG003000H0102722/08.07.2010 г. - ДДС върху определената нова митническа стойност в размер на 1036, 80 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. Игнатова, че е неправилно. Иска да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което да се отхвърли жалбата срещу решението на началника на Митница Пловдив. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Садат " ООД, в представено становище и чрез процесуалния представител адв. Василев оспорва касационната жалба и желае решението като правилно да бъде оставено в сила и да бъде присъдено заплатеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представя договор за правна защита и съдействие. Заинтересованата страна - директорът на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите-Пловдив, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на АС-Пловдив е отменено по жалбата на "Садат" ООД решение на началника на Митница Пловдив, с което е определена нова митническа стойност по ЕАД № 10BG003000H0102722/08.07.2010 г. и е определено допълнително задължение за ДДС. Административният съд е приел, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен, тъй като митническия орган не е изложил никакви съображения относно това, защо не е приел декларираната стойност на внесените стоки, така както е посочена в митническата декларация и търговската фактура, издадена от турския продавач, като не са посочени и съответните доказателства, въз основа на които е изведен извод, че декларираната стойност е занижена. Позоваването на направен сравнителен анализ в базата данни на Агенция "Митници" не съставлява изпълнение на императивното изискване за мотивираност на акта. Липсва посочване на конкретно осъществен внос, респективно продажби, за какви точно стоки, от който точно износител, респективно вносител и прочие правнорелевантни факти, въз основа на които административния орган е изградил своите изводи. Дори да се приеме, че са били налице условия за определяне на митническата облагаема стойност по някои от алтернативните методи, посочени в чл. 36 и сл. Закона за митниците (ЗМ), респективно чл. 30 и 31 от Регламент № 2913/92 на Съвета, то митническият орган е следвало да изложи мотиви в тази насока, включително и такива за начина на определяне на тази стойност. Липсата на такива винаги съставлява съществено процесуално нарушение, което опорочава издадения административен акт, тъй като лишава контролиращата го съдебна инстанция да провери неговата правилност. Този факт сам по себе си е достатъчен да се отмени процесното решение на началника на Митница Пловдив като незаконосъобразно. По съществото на спора, въз основа на събраните доказателства, съдът е направил извод, че неправилно е приложен материалният закон. Съгласно нормата на чл. 35, ал. 1 ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България. Съответната разпоредба е на чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета. От представените по преписката доказателства безспорно е установена подлежащата на плащане, а и реално платената цена на внесените стоки и не са налице основания за определянето й по чл. 36 ЗМ, респективно - чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент № 2913/92 г. на Съвета. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е събрал всички относими към спора доказателства, без допуснати процесуални нарушения, и е приложил правилно материалния закон. Възприето е като краен резултат, че представените от дружеството документи при митническото оформяне на стоките доказват по безспорен начин декларираната митническа стойност по ЕАД № 10BG003000H0102722/08.07.2010 г. Липсват каквито и да е доказателства по преписката, обосноваващи изводът в оспорения акт, че стоката е оформена за свободно обръщение и крайно потребление със занижена стойност. Правилно съдът е приел, че акта е немотивиран и това е самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен, поради това, че при липса на мотиви съдът е възпрепятстван да упражни контрол. Отделно, изложени са мотиви и по съществото на спора, съобразно приетите доказателства. Не се спори между страните, а се установява и от събраните в административното и съдебно производство доказателства, че на 08.07.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0102722 "Садат" ООД е декларирал стока, представляваща " хигиенни артикули от памук, клечки за уши" с нето тегло 1059 кг. и декларирана митническа стойност от 3829,52 лв. с произход Турция, износител "Ренксан пазарлама диш тидж. ЛТД ШТИ", и режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление". Твърди се от митническия орган, че от направена съпоставка на продажби за износ от Турция за България, изнесени в същия момент, е установено, че цената на сходни стоки е по-висока. Последвало е издаването на Решение № 1141 от 27.06.2011 г. на Началник Митница - Пловдив, с което възприемайки изцяло така изложената фактическа обстановка, административният орган е извел извод, че декларираната митническа стойност от вносителя за стоката по процесния ЕАД не е реална и е определена нова митническа стойност на основание чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92. Други доказателства в хода на административното производство не се събрани. В хода на съдебното оспорване от оспорващия към жалбата са приложени придружени с превод на български език: Договор от 04.01.2010 г. сключен с доставчика, видно от който е, че в същия не е посочена конкретна цена на доставяните стоки, като е уговорено, че същата ще се определя и посочва в продажните фактури. Представени са фактура и квитанция за вземане, издадена от доставчика, съгласно която цената по процесната ЕАД в размер на 1958 евро е получена в брой на 22.07.2010 г., за което е представена квитанция. При така установената с надлежни доказателства договорна и платена стойност на внесената стока, и при липсата на каквито и да е доказателства от страна на митническите органи за определяне на нова митническа стойност, правилни са изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразно преминаване към определяне на митническата облагаема стойност по алтернативните методи, посочени в чл. 36 и сл. ЗМ, респективно чл. 30 и 31 от Регламента, след като е безспорно установено, че същата е декларирана в размера по чл. 35, ал. 1 ЗМ, а именно - договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, съответно по чл. 29 § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а"-"г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. В административната преписка липсват доказателства, въз основа на които митническите органи са направили изводи за занижаване на декларираната митническа стойност и че цената на сходни стоки е по-висока. Това обстоятелство съществува само като твърдение в решението на началника на митницата, без да е обосновано с надлежни доказателства за това. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си. При липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат " ООД, правилно съдът е приел, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. По изложените съображения Върховният административен съд възприема изводите на първоинстанционния съд, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се следват разноски. На ответника също не следва да бъдат заплатени такива, доколкото не са представени доказателства за действително изплатено адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна помощ, в който е отбелязано, че договореното възнаграждение ще бъде заплатено чрез превод по сметка в банка. Няма приложени доказателства за действително извършен превод. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение