Решение № 15476 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10649/2013 г.

Решение № 15476 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10649/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава десета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 230, ал. 2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба от Иван Вълчанов Ванчев от гр. Хасково срещу решение по допълнителна точка 1 от протокол № 32 от заседание на Висшия съдебен съвет /ВСС/ проведено на 26.07.2013 г. С него на основание чл. 230, ал. 2 от ЗСВ той е отстранен временно от длъжност прокурор в Окръжна прокуратура гр. Хасково, административен ръководител на тази прокуратура до приключване на наказателното производство по образуваното досъдебно производство № 23 - П/2011 г. по описа на СО при Софийска градска прокуратура. Поддържа доводи за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му поради съществено нарушение на административно производствените правила и противоречие с материално правни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Поддържа, че обжалваното решение е немотивирано тъй като не е ясно на какво основание ВСС приема, че са налице предпоставките по чл. 230, ал. 2 ЗСВ. Също така, че органът не изпълнил задължението си по чл. 35 АПК, по чл. 26 АПК да бъде уведомен за наличието на производството, чл. 34, ал. 1 АПК като не му е дадена възможност предварително да се запознае с преписката, по чл. 34, ал. 3 като не му е дадена възможност да вземе становище по доказателствата и да направи възражения и нарушение на чл. 39 АПК като тези съществени нарушения свързани с правото на защита не могат да бъдат компенсирани с правото на жалба до съда. Поддържа се и това, че липсва фактическия състав за приложението на чл. 230, ал. 2 ЗСВ, тъй като срещу него няма образувано наказателно производство от общ характер. Соченото досъдебно производство послужило като основание за вземане на обжалваното решение е образувано срещу неизвестен извършител. Доводите в жалбата са развити и в писмена защита. Ответникът, Висш съдебен съвет чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Заинтересованата страна, Главният прокурор на Република България представляван от Веселин Величков, ръководител на сектор "Процесуално представителство и методология", отдел Правен, Дирекция Административно обслужване взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Изразяват се в това, че правомощията на горестоящият прокурор по чл. 243, ал. 9 НПК дават възможност за даване на указания как да продължи разследването които са задължителни. В конкретния случай е потвърдено постановление за прекратяване на производството срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс, но разследването следва да продължи срещу Иван Вълчанов Ванчев за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 от Наказателния кодекс. Относно твърдените нарушения на административно производствените правила се поддържа, че разпоредбите на глава шестнадесета от ЗСВ нямат субсидиарно приложение към настоящото производство, от друга страна, при допускане, че има нарушения в процедурата, те не са съществени като се сочи и съдебна практика в този смисъл. Участващият прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Неоснователни са доводите за липса на материалните предпоставки за приложението на чл. 230, ал. 2 ЗСВ като Висшият съдебен съвет е обсъдил всички факти от значение за вземане на решението което е мотивирано съгласно правилата на ЗСВ. Пропуските в процедурата не са се отразили на законосъобразността на решението и не са ограничили правото на защита, тъй като магистратът не се привлича към дисциплинарна отговорност и не се налага дисциплинарно наказание и правилата на глава шестнадесета от ЗСВ нямат субсидиарно приложение. Върховният административен съд шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Разпоредбите на чл. 230 от Закона за съдебната власт уреждат правомощие на Висшият съдебен съвет временно да отстрани от длъжност магистрат в хипотезите на ал. 1 в случаите по чл. 132 от Конституцията на Република България, когато съдия прокурор или следовател е привлечен като обвиняем и по ал. 2, когато извън случаите по ал. 1 е образувано наказателно производство от общ характер. В случаите по ал. 1 ВСС го отстранява а по ал. 2 може да го отстрани от длъжност. В настоящият случай производството пред ВСС е по чл. 230, ал. 2 от ЗСВ. Производството по временно отстраняване от длъжност не е уредено в специална процедура по ЗСВ поради което са приложими общите разпоредби за производствата пред ВСС и съда според ЗСВ и АПК. Производството пред ВСС е започнало по искане на Главния прокурор на Република България мотивирано с образувано досъдебно производство срещу прокурор Иван Вълчанов Ванчев в качеството му на прокурор от Окръжна прокуратура Хасково и административен ръководител на тази прокуратура. В заседанието пред ВСС, проведено на 26.07.2013 г. искането е поддържано от главния прокурор със същите съображения с които е внесено и при гласуването резултатът е бил 20 гласа "за", 14 против" и 3 "въздържали се". Това решение се оспорва на първо място с липса на мотиви за издаването му, като този довод е неоснователен. Предпоставка по чл. 230, ал. 2 ЗСВ за отстраняване от длъжност е да има образувано наказателно производство от общ характер. Такова производство от общ характер се установява от доказателствата в административната преписка, че е образувано срещу жалбоподателя. От приложеното с административната преписка постановление за прекратяване на наказателно производство, издадено от прокурор в Софийска градска прокуратура на 20.11.2012 г. се установява, че има образувано досъдебно производство № 23 - П/2011 г. по описа на СО - СГП, пр. пр. № 4 - 2972/2011 г. по описа на СГП. Това досъдебно производство е било образувано с постановление от 25.10.2011 г. срещу неизвестен извършител магистрат и други неизвестни извършители за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/. Така образувано досъдебното производство е прекратено изцяло с цитираното постановление от 20.11.2012 г. поради липса на доказателства за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4 във връзка с ал. 1 от НК. С последващо постановление на основание чл. 46, ал. 3, чл. 243, ал. 9 и чл. 199 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ от 24.07.2013 г. на прокурор при Апелативна прокуратура София се потвърждава частично постановлението за прекратяване за липса на престъпление по чл. 213а НК, но се дават указания за продължаване на разследването срещу Иван Вълчанов Ванчев за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 от НК. От така описаните постановления следва несъмнен извод, че срещу жалбоподателя има висящо наказателно производство в досъдебната фаза образувано срещу него и с конкретно обвинение по което се води разследване или следва да се проведе разследване. Доводите, че няма такова производство, тъй като образуваното е прекратено са неоснователни. Прекратено е досъдебното производство срещу неизвестни извършители и по състав от НК и разследването продължава вече срещу конкретен извършител - жалбоподателят и с конкретен състав на престъпление от общ характер. Правомощията на горестоящият прокурор по чл. 243, ал. 9 НПК да дава указания по разследването се оспорват от жалбоподателя но тези доводи са неоснователни. Съгласно чл. 46, ал. 3 от НПК по-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може писмено да отмени или измени постановление на непосредствено подчинените му прокурори и неговите писмени указания са задължителни за тях. Следва извод, че от фактическа страна е налице материалната предпоставка по чл. 230, ал. 2 ЗСВ. Правомощието на съвета се изразява и в преценката да отстрани от длъжност или не с оглед на всеки конкретен случай. Това налага да се изложат мотиви от административният орган защо взема това решение да отстрани от длъжност или не отстранява от длъжност магистрат каквито мотиви при вземането на обжалваното решение не са обсъждани. В настоящия случай обаче жалбоподателят освен, че е прокурор от окръжна прокуратура е и административен ръководител на същата прокуратура, което обстоятелство налага извода, че следва да бъде отстранен от длъжност предвид обективните възможности с оглед административната длъжност да може да повлияе на разследването. Съгласно чл. 34, ал. 2 ЗСВ за мотиви на решението на ВСС прието с тайно гласуване с което се приема направеното предложение се смятат съображенията на вносителя на предложението. В тези производства е налице и принципна, обективна несъвместимост на качеството на прокурор с образувано срещу него наказателно производство за извършено престъпление от общ характер и на още по силно основание това съображение се отнася за административен ръководител на прокуратура. Предвид изложеното са неоснователни доводите в жалбата за липса на мотиви при вземане на решението на ВСС до степен на нарушение съставляващо основание по чл. 146, АПК за отмяната му. Неоснователни са и доводите за нарушения в процедурата по вземане на решението свързани с надлежното участие на жалбоподателя в нея. Характерът на производството по отстраняване от длъжност не разрешава въпроси характерни за дисциплинарното производство в което на всеки етап от провеждането му спазването на административно производствените правила от органа и страните е условие за валидност на тези действия и наред с това е и гаранция за упражняване в пълен обем на правото на защита. Поради тази особеност обема и характера на защитата в производството по вземане на решение от ВСС за отстраняване от длъжност е свързана с въпроса основно при преценката за наличието на основанието в закона, а дали е налице образувано наказателно производство се установява с доказателствата издадени от прокуратурата, каквито са представени. Тези доказателства преценени от ВСС и съда установяват годно основание по чл. 230, ал. 2 ЗСВ за отстраняване от длъжност. От друга страна, нарушенията следва да съществени, а те са такива само когато са повлияли на издаването на обжалвания акт. В настоящият случай не се установяват такива нарушения съставляващи основания за отмяна по чл. 146 АПК поради което жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Страните не са искали присъждане на разноски поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК Върховният административен съд, шесто отделение,