Решение № 12040 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1114/2016 г.

Решение № 12040 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1114/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Мюсюлманско изповедание-религиозна институция със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Б. М." .№..., против решение № 7741/10.12.2015 г. по адм. д. № 8514/2015 г. по описа на Административен съд С.-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник на РДНСК Югозападен район, чрез юрк. Сибинова, надлежно упълномощена, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил оспорването на касатора Мюсюлманско изповедание-религиозна институция срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-24/03.08.2015 г. на началника на РДНСК Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахване на незаконен строеж "преустройство и реконструкция на външна тоалетна към джамия "Б. Б.", находящ се в УПИ II-за озеленяване и джамия, кв. 7б по плана на гр. С., м. "Зона Г-14", поземлен имот с идентификатор 68134.402.53 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., район "О.", Столична община. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в съотвествие с административно производствените правила и материалния закон. Доказателствата по преписката и тези, събрани в съдебната фаза, е обсъдил в тяхната съвкупност, изложил е мотиви относно характеристиката на строежа и неговата категория, отчел е безспорно установения факт, че строежът е изпълнен без одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж. Обсъдил е доводите на оспорващия, при което е възприел извод, че строежът се намира в териториалния обхват на единична културна недвижима ценност джамия "Б. Б." с категория "национално значение", попадаща в териториалния обхват на групов паметник на културата "Зона на исторически развилия се обществен градски център", в границите на I-ва защитена зона на Археологически резерват "А. С. и С. С.", предвид което е отклонил като неоснователно възражението, че строежът е пета, а не първа категория. Изложени са и мотиви относно вида на обекта като е прието, че същият представлява "преустройство и реконструкция" и носи характеристиката на "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, а не текущ ремонт. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна. Категорията на строежа е правилно определена, предвид безспорно установения факт, че строителните дейности са извършени в съществуваща тоалетна, допряна към североизточната фасада на сградата на джамия "Б. Б.". Тази сграда има статут на единична архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност с категория "национално значение", първоначално обявена във в-к "Известия" бр. 73/1955 г. като архитектурно-строителен паметник на културата и в последствие, в ДВ бр. 25/1998 г. - като недвижим архитектурно -строителен и художествен паметник на културата с категория "национално значение" в обхвата на групова недвижима културна ценност и като заварена е запазила статута си на недвижим паметник на културата съгласно § 12, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за културното наследство /ПЗРЗКН/. Освен това попада в териториалния обхват на групов паметник на културата в границите на I-ва защитена зона на Археологически резерват "А. С. и С. С.". Площите на А. С. и С. С., находящи се в централно историческо ядро на С. са включени, на основание чл. 12 от Закона за паметниците на културата и музеите ЗПКМ/отм/ в "Спикък на резервати- паметници на културата" по силата на Постановление на Министерски съвет № 36/01.06.1976 г. за обявяване на площите на А. С. и С. С. за историко-археологически резерват/ ДВ бр. 47/1976 г./ Ето защо, процесният строеж се явява такъв от първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" ЗУТ. Тази разпоредба визира две групи строежи първа категория - недвижими културни ценности с категория "световно значение" и "национално значение" и сгради в границите и охранителните зони на археологическите резервати извън урбанизирани територии. Процесният строеж попада в първата група с оглед факта, че е извършен в обхвата на обявен по надлежния ред през 1976 г. историко-археологичен резерват, долепен до фасадата на паметник на културата с национално значение в обхвата на групова недвижима културна ценност. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установен вида и обема на извършените строителни работи в съществуващата външна тоалетна, в резултат на които квадратурата й е увеличена спрямо квадратурата по действащата кадастрална карта, променен е покрива, фасадите, местата на вх...довете към отделните тоалетни кабини. Тази констатация сама по себе си изключва възможността строителните дейности да бъдат определени като "текущ ремонт". Нещо повече, определени са от експерта като архитектурни и конструктивни промени, предвид което строежът правилно е определен като преустройство и реконструкция на съществуващ такъв, чието законосъобразно осъществяване е предпоставено от предварително одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж. Позоваването на представената от касатора в първоинстанционното производство заповед № РД-18-128/16.07.2015 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол", Столична община е без основание, тъй като с нея административният орган е упражнил правомощията си по чл. 57а ЗУТ, а не се е произнесъл относно законността на строеж в териториалния обхват на груповия паметник на културата. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. При този резултат следва на ответника по касационната жалба да се присъдят разноски /юрисконсултско възнаграждение/ за настоящата инстанция в размер на 600 лв, съобразно своевременно заявеното искане и на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение