Решение № 1362 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6626/2010 г.

Решение № 1362 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6626/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите (НАП) против решение № 9 от 19.02.2010 г., постановено по адм. дело № 6110/2009 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорените административни актове бъде отхвърлена. Ответникът - Стефка Стефанова Андреева, в писмено възражение, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Срещу решението, в частта му за разноските, е подадена и частна жалба от Стефка Стефанова Андреева. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № ЗЦУ-808/21.08.2009 г. и заповед № 687/24.08.2009 г. на изпълнителния директор на НАП, с които на Стефка Стефанова Андреева е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното й правоотношение е прекратено. За да постанови този резултат, Административен съд София-град е приел, че при издаването на заповедта не е спазено изискването за форма съгласно чл. 97, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), а именно - не са посочени конкретните нарушения, извършени от държавния служител, както и законовите разпоредби, които са нарушени от страна на държавния служител. Съдът е изложил и съображения за допуснати, от дисциплинарнонаказващия орган, съществени нарушения на административнопроизводствените правила - заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Дисциплинарното наказание е наложено за извършени нарушения, през времето, когато жалбоподателката е работела по трудов договор, поради което посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения не могат да бъдат квалифицирани като такива по ЗДСл. Решението е правилно. Съответен на материалния закон е изводът на Административен съд София-град, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 97, ал. 1 ЗДСл. Правното основание за издаването на заповедта е нормата на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл., съгласно която като дисциплинарно нарушение е посочено неизпълнението на служебните задължения. В нарушение чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл заповедта не съдържа описание на извършените от служителката нарушения с дата, място и обстоятелства, при които са допуснати, не са посочени и доказателствата, които ги установяват, както и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Нормата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл е императивна, предвидена е като гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. В самата заповед са изложени определени факти, сочещи на пропуски, допуснати от ревизиращия екип, чийто чл. е била и Андреева, които очевидно визират различни случаи на неизпълнение според дисциплинарнонаказващия орган на служебните задължения, без обаче да са посочени какви конкретно нарушения е извършила държавната служителка и законовите норми, които във всеки един случай са били нарушени. Налице е общо декларативно изявление на дисциплинарнонаказващия орган, от което не може да се установи действителното фактическо положение, поради което не е спазено императивното изискване на закона дисциплинарното нарушение да бъде описано от обективна страна. Непосочването на конкретната материалноправна разпоредба, обуславяща ангажирането на дисциплинарна отговорност на държавния служител, както и неизлагането на конкретни мотиви относно това в какво се изразява дисциплинарното нарушение и при какви обстоятелства е извършено, представлява самостоятелно правно основание по чл. 146, т. 2 от АПК във вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДСл. за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна, в какъвто смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд. Освен това обжалваната заповед е издадена в противоречие с нормата на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, която предвижда, че неизпълнението на служебните задължения представлява дисциплинарно нарушение. В случая най-тежката дисциплинарна санкция е наложена на Андреева, без да е установено конкретно неизпълнение на служебните задължения, което да се квалифицира като дисциплинарно нарушение. Още повече, че за периода, посочен в заповедта, Андреева не е била държавен служител, а е работила по трудово правоотношение. Законосъобразен е изводът на съда, че дисциплинарната отговорност на Стефка Андреева е погасена по давност. Съгласно правилото на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е посочено, че дисциплинарните нарушения са извършени при извършване на ревизия, приключила с ревизионен акт на 18.06.2008 г. и при издаване на Акт за прихващане и възстановяване на 28.05.2008 г. (който не е издаден от Андреева, видно от приложения акт за прихващане и възстановяване). Дисциплинарното наказание е наложено на 24.08.2009 г., поради което и изводът на съда, че дисциплинарната отговорност е погасена е, законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Допуснатото от административния орган нарушение на императивното правило на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед, без да е необходимо първоинстанционния съд да разглежда спора по същество. Ето защо като е направил извод за незаконосъобразност на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, Административен съд София-град е постановил решение съответно на материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение е правило. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Частната жалба също е неоснователна. С обжалваното решение съдът е осъдил НАП да заплати на Стефка Андреева сумата 50 лв., представляващи направените по делото разноски. С определение № 1076/06.04.2010 г. съдът е допълнил решението си в частта му за разноските, като е осъдил НАП да заплати на Стефка Андреева и сумата 450 лв., разноски по делото. От представения договор за правна защита и съдействие е установено, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лв., поради което и с допълване на решението съдът е присъдил разноски на жалбоподателката в пълен размер. Ето защо частната жалба е неоснователна. По изложените съображения Върховния административен съд, пето отделение,