Решение № 1413 от 15.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5215/2021 г.

Решение № 1413 от 15.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5215/2021 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба /и уточняваща молба от 20.09.2021 г. /, от процесуален представител на Столичен общински съвет /СОС/, представляван от Председателя на СОС, против решение № 2260/6.04.2021 г., постановено по адм. дело № 5376/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което, по жалба на Д. З., е отменено Решение № 28 по Протокол № 6, т. 28 от 23.01.2020 г. на СОС, с отказ да бъде одобрен проект за подробен устройствен план - Изменение на план за улична регулация при о. т. 65н; откриване на нова задънена улица от о. т. 65н - о. т. 65о - о. т. 65р до о. т. 65с, вкл. о. т. 65о до о. т. 65п; План за регулация и застрояване в обхвата на ПИ с идентификатор 32216.2344.19 по КККР и образуване на УПИ ХI-19 "за ЖС и ТП", план схема за вертикална планировка с надлъжни профили на новопроектирана улица и план-схема за отводняване на дъждовни води, в кв. 24-Б, м. "Девети септември", район Банкя, СО. С оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебния акт, с наведени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му. Във връзка с твърдението за допуснато от съда нарушение на материалния закон, са развити съображения за приложимост на плана по чл. 16 ЗУТ, с което именно е мотивирано процесното решение за отказ, а това за процесуално нарушение, е обосновано с непредставени от заявителя план-схеми за отводняване на новопредвидената улична регулация, както и не е установено по делото дали са спазени изискванията на Наредба № 2/2004 г., относно предвидения ПУР. Оспореното решение се преценява и като необосновано, след като с оглед висящността на настоящото производство е спряно действието на ПУП и не е допустимо изработването на ПУП по чл. 16 ЗУТ за процесната територия, което съдът не е съобразил. В съдебното заседание касационният жалбоподател редовно призован, не се представлява. Ответната страна Д. З., редовно призован, не се явява, не се представлява. От упълномощения от него адв. Ненов, е постъпили молба по хода на делото и писмени бележки, с която се поддържа депозирания отговор по касационната жалба, със съображения за нейната неоснователност и с претенция за присъждане на направените пред ВАС разноски, направена своевременно с отговора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, насочена срещу неблагоприятен, подлежащ на последващ контрол съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Решаващият състав е приел, че процесното решение на СОС, подлежащо на съдебен контрол за законосъобразност, е постановено от компетентен орган, в изискуемата форма, с посочени фактическо и правно основание. Жалбата срещу него е счетена за допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация - собственик на имот 32216.2344.19, за който именно е отказана градоустройствена процедура, а разгледана по същество, същата е преценена като основателна. Съдът е проследил, въз основа на приложените доказателства, проведената процедура по разрешаване на изработването на ПУП – със заповед от 25.09.2014 г. на Гл. архитект на СО, по съгласуването му с експоатационните дружества, по съобщаването му на заинтересованите лица по реда на чл. 128, ал. 3, вр. ал. 5 ЗУТ, провеждането на обществено обсъждане с оглед изискването на чл. 127, ал. 1 ЗУТ, вр. чл. 12 ЗУЗСО, резултатите от постъпилите възражения и двете позитивни предложения по Протоколи от 19.07.2016 г. и 12.06.2018 г. на ОЕСУТ след преработването на проекта, постъпилия доклад на Гл. архитект на СО с предложение СОС да приеме представения проект, впоследствие оттеглен – на 7.12.2018 г., /по предложение на ПКООСЗГ и след становище на кмета на р-н "Банкя" да се възложи изработване на ПУП по реда на чл. 16 ЗУТ за неурегулираните имоти, попадащи в зона "Жм3" за разглежданата територия/, последвалото поредно разглеждане на проекта от ОЕСУТ на 29.01.2019 г. и взетото ново решение, с предложение към Гл. архитект на СО да възложи изработване на ПУП по реда на чл. 16 ЗУТ и към СОС – да издаде отказ за одобряване на проекта. При тези данни от фактическа страна и позовавайки се на приетата по делото СТЕ, съдът е обосновал извода, че процесното Решение № 28 по Протокол № 6, т. 28 от 23.01.2020 г. на СОС, е постановено при съществено процесуално нарушение и в нарушение на материалния закон, с оглед което го е отменил. Изложил е съображения за липса на условия, позволяващи изработването на ПУП по чл. 16 ЗУТ, след като устройствената зона не попада в територии с необходимост от изготвяне на цялостен ПУП, а е приложим реда по чл. 17 ЗУТ, с оглед наличното застрояване в някои от имотите, че проектът предлага целесъобразно и икономично решение за прокарването на улица до имота на заявителя, след като за територията е осигурен и практически изграден на 2/3 път и предвиждането за улица – тупик до имот 32216.2344.19, се явява негово продължение. Посочил е, че именно разпоредбата на чл. 108, ал. 5 ЗУТ е приета в оспореното решение като правен аргумент за отказа да се одобри проекта, при липсата на други възможности за урегулиране на квартала – единствено посоченото "по реда на чл. 16 от ЗУТ" не представлява излагане на съображения, а от наличните по делото доказателства не може да се обоснове извод за надделяващ обществен интерес над личния такъв на жалбоподателя, още повече, че ОЕСУТ първоначално е приел плана, последствие е взел решение за отказ, както и, че основните възражения срещу плана са били на собствениците на имоти, през които е предвидена улица – тупик, които първоначално са били мотивирано отхвърлени, т. к. имотите попадат в зона "Зп" – градски паркове и градинки, а засяганият ПИ 32216.2344.66 е общинска собственост. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила, като постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Правилен и основан на обективна преценка на доказателствата по делото, включително и приетото, компетентно, безпристрастно и задълбочено изготвено заключение по СТЕ, е изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Правилна е преценката, че именно разпоредбата на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, /указваща изискванията предвижданията на плана да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на УПИ и кварталите/, е посочена като правен аргумент за отказа да се одобри проекта на процесния план, както и, че липсва преценка за наличие на други възможности за урегулиране на квартала, при посочено "по реда на чл. 16 от ЗУТ", което действително не представлява излагане на мотиви за отказа. Целта на проекта, /изработен по искане и за сметка на ответника по касация, преработван по дадени, след възражения, от ОЕСУТ указания, приет двукратно от същия/, е да реши устройствените нужди досежно имот 32216.2344.19, но не става ясно защо същият да е неикономично осъществим и с какво се препятства възможността за бъдещо урегулиране на неурегулираните имоти в територията, както и за цялостното решение на уличната регулация. Такъв анализ в решението не е извършен, въпреки пространната му обстоятелствена част, в която са проследени всички предходни действия, свързани с проекта, поради което съдът с основание е приел липса на мотиви в акта. Недопустимо е, в хода на съдебното производство, да се навеждат аргументи в подкрепа на взетото решение за отказ. Следва да се посочи, че със заповед № РД-09-50-752/25.09.2014 г., Гл. архитект на СО е разрешил, по постъпило на 24.02.2014 г. заявление от Д. З., да се изработи ПУП-ПРЗ и изменение на ПР на улица от о. т. 65н, до о. т. 65т, за създаване на задънена улица /тупик/, с цел създаване на транспортен достъп до новопредвидените 2 УПИ в ПИ с идентификатор 32216.2344.19. Посочено е, че урегулирането е в съответствие с чл. 17, ал. 2, т. 1 ЗУТ, изграждането на жилищни сгради е допустимо в устройствената зона Жм3, мотивираното предложение не противоречи на ОУП на СО, поради което е уточнен териториалния обхват, целите и задачите на проекта, вида на ПУП и начина на урегулиране – по правилата на чл. 17, ал. 2, т. 1 ЗУТ, с чиято обвързваща сила решението на СОС не е съобразено. На практика, вместо да изследва възможните трасета за осигуряване на достъп до имота на З., /инициирал производството още през 2014 г. /, като от тях избере най-подходящото съобразно законовите изисквания, решаващият административен орган е постановил отказ за одобряване на проекта, променяйки вида на плана. План по чл. 16, ал. 1 ЗУТ не може да бъде изработен само за един или няколко имота, а за цели територии или устройствени зони (или структурни части от тях), в резултат на което освен индивидуални урегулирани поземлени имоти се обособяват и площи за обекти на публичната собственост. Такива не могат да се разполагат в един или два имота, а в повече, което налага разместването на собственост. На всеки собственик, срещу отнетата му собственост в размер на не повече от 25 на сто, се предоставя равностоен имот на същото или на друго място, /без съобразяване с кадастралните граници/, а общината придобива необходимите й площи за изграждане на обектите за зелената система, за социална и техническа инфраструктура и пр., без провеждане на отчуждителни процедури. Това става с влизането в сила на плана съгласно чл. 16, ал. 1 и 4 ЗУТ, т. е. той има вещноправно действие. Именно с оглед разместването на собствеността, преди одобряването на този план се извършва оценка по реда на чл. 210 ЗУТ на имотите преди и след урегулирането им. За процесната територия, в п. 3. 2., относно наличието на специфични изисквания към устройствената зона "Жм3", вещото лице е извършило проверка по ОУП, от графичната част на който не са установени такива, свързани с проблеми от екологичен, геоложки, социално-етносен и инфраструктурен характер, а в изготвената към ОУП-СО схема "Насоки за детайлни разработки -територии с необходимост от изготвяне на цялостен ПУП, предимно по чл. 16 от ЗУТ" не са отразени изисквания за изработването на цялостен ПУП-ПРЗ или ПУП-ПРЗ по чл. 16 ЗУТ. Точно обратното, анализът на данните за имотите в обсъжданата устройствена зона показва, че в обхвата й попадат 19 имота - урегулирани и неурегулирани, посочени от експерта в нарочна таблица, 7 от които са вече застроени и 2 с налична улична регулация, което показва именно приложимостта на плана по чл. 17, а не на този по чл. 16 ЗУТ. Вещото лице е уточнило също, а и не се оспорва, че със заповед от 1996 г. на Гл. архитект на София, е одобрен ЧИЗРП и КП за кв. 24-Б нов и прокарване на улици от о. т. 66-67; 67-67б; 67а-65 г, а последният, одобрен за кв. 24-Б план е за УПИ Х-45050 и е създадена улица-тупик до о. т. 65н, одобрен през 2010 г. След последвалите преработки, окончателният проект не предвижда от имот 32216.2344.19 да се обособят две УПИ, а само УПИ ХI-19 за целия имот, а предвидената улица – тупик се явява продължение на вече изпълнената такава, като се отнема площ от общински имот 32216.2344.66 и от частен - 32216.2344.64, попадащ по ОУП-СО в устройствена зона "Зп"- за градски паркове и градини. Съвсем не на последно място от фактическа страна следва да се посочи и относимия факт, /изведен от приложената от в. л. Аналитична схема-извадка от цифровия модел, поддържан от ГИС-София, със съвместна информация от ОУП-СО, действащата КК и ПР в обхвата на зона "Жм3", р-н Банкя, л. 389 по делото/, че въпросния имот 19, със специфичната си правоъгълна форма, е "заключен" по дължината си между имоти с идентификатори в края 49, 107 и 109, застроени с 1 едноетажна, 3 двуетажни и 2 триетажни сгради, очертани с плътен зелен контур. Казаното дотук обосновава правилността на извода за липса на условия, които да позволяват изработването на ПУП по реда на чл. 16 ЗУТ. Отговаряйки на поставената задача, арх. Янкулов не е разисквал правни въпроси, а обективни факти, затова и изготвената компетентно СТЕ с основание е приета и кредитирана от съда. В с. з. от 17.03.2021 г., при депозирането на заключението е уточнена и техническата възможност за прокарване на улица до ПИ 19 от северозапад, по зона Тзв, която законосъобразна възможност административният орган не е обсъждал. Същата обаче обосновано е възприета като нецелесъобразна и неикономична, тъй като прокарването на път от северната страна на имота, по същество ще представлява дублиране на вече съществуващия път по цялата територия, практически изграден на 2/3, до вече споменатия ПИ 49 - съседен на процесния, като предвидения тупик е само неговото продължение. В заключение следва да се отбележи и обоснования извод на съда, че при изготвянето на процесния план са спазени техническите правила и норми за проектиране. Проектът съдържа всички необходими части и приложения, като графичното представяне на ПУП - ПРЗ и ПУР отговарят на нормативните изисквания по Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Същият е съгласуван с всички оператори на обществени услуги, осъществяващи дейност на територията в обхвата на плана, както и с РИОСВ, а при проведено обществено обсъждане, не са постъпили възражения непосредствено срещу плана и неговия обхват. Това съответствие се потвърждава не само от СТЕ, но е видно и от обстоятелствената част на протоколите на ОЕСУТ, /с които се констатира изпълнение на дадените указания - с внесените преработени проекти и допълнително представени документи, включително и по част ВиК за захранване и отводняване на имота и новопредвидената улица/, както и от писмото от 16.08.2018 г. на Гл. архитект до СОС, с доводите, че проектът не противоречи на ОУП и са спазени изискванията на ЗУЗСО, ЗУТ и актовете по прилагането им. С оглед тези съображения, първоинстанционният съд правилно е заключил, че оспореното решение на СОС е постановено при съществено процесуално нарушение и в несъответствие с материалния закон. Твърденията на касатора в противоположната посока, изложени в касационната жалба, са несъстоятелни, решението следва да се остави в сила, като на основание чл. 173, ал. 2 АПК, настоящата инстанция следва да постанови връщането на делото като преписка на СОС, за ново произнасяне по заявлението, съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на процеса, на ответната в касацията страна се следват разноски и такива са поискани в отговора по касационната жалба, но не се присъждат като недоказани за производството пред ВАС. Воден от тези съображения, Върховният административен съд, Второ отделение,