Решение № 5266 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15937/2008 г.
ВАСIV отделение22.04.2009 г.докладчик Мария Костова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128/17.10.2008 г., постановено от Софийския окръжен съд по адм. д. № 392/2006 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5266 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15937/2008 г., IV о., докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Кмета на община Перник, чрез процесуалния представител-адв. Пенка Христова Петрова-АК-Перник, против решение № 128/17.10.2008 г., постановено от Софийския окръжен съд по адм. д. № 392/2006 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС (отм.), вр. § 4, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по чл. 192, ал. 2 от ГПК (отм.), вр. § 2 от ГПК, вр. § 4, ал. 1 от АПК, вр. чл. 45 от ЗАП (отм.), окръжният съд е допуснал поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решението от 02.05.2008 г. по адм. д. № 392/2006 г., както следва: след текста "1968 кв. м. и"се впише текстът"Заповед № 203/23.06.2006 г., с която е одобрено", по искане на жалбоподателя Иван Семков. За да постанови решението си съдът е приел следното:Молбата е процесуално допустима, тъй като поправката на очевидна фактическа грешка не е обвързана със срок, а по същество искането е основателно. В мотивите на решението си съдът е приел, че жалбата е против две заповеди-№ 200 и № 203 от 23.06.2007 г. на кмета на община Правец, като с първата е одобрено решение № 2 по протокол № 2/22.06.2006 г. на комисията за определяне на застроена част от имот пл. № 276, а с втората е одобрено решение № 5 от същия протокол досежно имот пл. № 288. В диспозитива е вписано, че се отменя заповед № 200, с която е одобрено решение № 2, а също така, че се отменя решение № 5 по горецитирания протокол. Очевидно се касае за отмяна на заповед № 203, тъй като именно тя е административният акт, подлежащ на съдебен контрол, визиращ решение № 5 по протокол № 2 /22.06.2006 г. досежно имот № 288. Пропускането да се изпише текстово обозначението на административния акт, след като в мотивите има ясно волеизявление за отмяната му, представлява фактическа грешка, подлежаща на коригиране в настоящото производство. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на закона. Твърди се, че под формата на поправка на явна фактическа грешка всъщност се извършва допълване на решението след изтичането на преклузивния срок за това. Грешките на съда при формиране на волята му не могат да се отстранят чрез поправка на явна фактическа грешка и непроизнасянето по цялото искане на жалбоподателя не може да бъде преодоляно по този ред. Ответната страна-Иван Цветков Семков, чрез пълномощника си Павлин Цветков, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Налице е допусната явна фактическа грешка в диспозитива на решението, която законосъобразно е отстранена. Пропускането да се изпише текстово обозначението на оспорения административен акт, след като в мотивите има ясно изразена воля за отмяната му, е явна фактическа грешка, тъй като е налице очевидно несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Оспореното решението е обосновано и законосъобразно. Правилно съдът е уважил претенцията на жалбоподателя, като е допуснал поправка на ЯФГ в диспозитива на постановеното решение от 02.05.2007 г., чрез вписването на допълнителен текст относно заповед № 203. Видно от мотивите на съдебния акт по съществото на спора, а именно - законосъобразност на оспорваните два административни акта, съдът е формирал воля за тяхната отмяна, което обаче не е намерило цялостно отражение в диспозитива на решението. В случая е процедирано законосъобразно, тъй като няма никакво съмнение за действителното вътрешно убеждение на съдебния състав. Неоснователни са доводите на касатора за наличие на хипотезата за допълване на решението по смисъла на чл. 176, ал. 1 АПК, респ. чл. 246 ГПК. Същата би могла да се обсъжда при положение, че съдът не се е произнесъл по цялото искане, с което е сезиран. Очевидно е, че настоящият казус не предоставя приложимостта на този ред. Предвид тези съображения, решението следва да остане в сила, а жалбата се отхвърли. Останалите страни редовно призовани, не са се явили, не са изпратили представител и не са взели становище по касационната жалба. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно обстоятелствата по делото и допуснатата от него поправка на явна фактическа грешка не противоречи на закона. Явна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. От мотивите на решението е видно, че формираната истинска воля на съда е за отмяна и на двете обжалвани заповеди-изрично е посочено, че предмет на жалбата са двете заповеди на кмета, с които е одобрено решението на комисията за определяне застроената част на посочените имоти. Изложени са мотиви относно двете заповеди. В диспозитива съдът е посочил и двете решения на комисията, одобрени с двете обжалвани заповеди, но е пропуснал означението на втората заповед на кмета, с която е одобрено решение № 5 на комисията, по протокол № 2/22.06.2006 г. досежно имот № 288. Съдът изрично е посочил в мотивите на решението си, че административният акт, с който се засягат правата и законните интереси на лицата е именно заповедта на кмета, а не решението на комисията, което се одобрява с нея. В мотивите се съдържа и изричен абзац, според който и двете заповеди на кмета са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. При тези мотиви, пропускането в диспозитива да се отрази номера на обжалваната заповед, с която се одобрява цитираното решение на комисията, изписано в диспозитива, представлява по своята правна същност допусната фактическа грешка, която правилно е поправена от съда. Не се касае до допълване на решението, тъй като допълване може да се иска когато съдът изобщо не се е произнесъл по част от искането на страната, докато в конкретния случай съдът се е произнесъл изцяло по подадената жалба срещу двете заповеди на кмета и ясно е изразил истинската си воля за отмяната им. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,