Решение № 15497 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11127/2017 г.

Решение № 15497 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11127/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Железарова, против решение № 86 от 27.07.2017 г., постановено от Административен съд Силистра, по адм. д. № 135/2017 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост, като се твърди, че съдът не е изпълнил задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени от ВАС в решение № 7520 от 16.07.2017 г. по адм. д. № 3861/2017 г. Според касационния жалбоподател фактическото основание за неодобрение на 7 бр. парцели, заявени за подпомагане е, че целите парцели или части от тях не попадат с цялата си площ в съответния специализиран слой на местообитанията на зимуващите видове гъски, определени в чл. 5, ал. 3, т. 1 от приложимата Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и съгласно чл. 26, ал. 6 от тази наредба парцелите не са одобрени за участие по мярката. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и да присъди направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Земеделска кооперация "16 декември", с. Гарван, община Ситово, обл. Силистра, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Николов, който с писмен отговор излага аргументи за отхвърляне на възраженията на касатора и за оставяне в сила атакуваното съдебно решение, като претендира присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е изпълнил задължителните указания по чл. 224 от АПК, като в хода на служебната проверка по чл. 168 вр. чл. 146 от АПК и с оглед приетата по делото експертиза, обосновано е прието наличието на неяснота в нормата на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 7/2015 на МЗХ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 86 от 27.07.2017 г. на Административен съд - Силистра, е отменено уведомително писмо за неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014-2010 г. с изх. № 01-6400/123 от 14.06.2016 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие, с която декларираните 7 бр. БЗС, с обща площ от 605. 59 ха не са одобрени изцяло за участие по направление "Подържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС 4. 1)" от мярка 10 "Агроекология и климат"; преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда и в тежест на ответника са присъдени разноски в размер на 410 лв. За да достигне до този резултат административният съд е проверил законосъобразността на волеизявлението на административния орган по реда на чл. 146 от АПК и е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, но при постановяването неправилно е приложен материалния закон. В мотивите на съдебното решение са анализирани приетите писмени доказателства и изслушаната съдебно-техническа експертиза, от които е изведено заключение за незаконосъобразност на процесното уведомително писмо и връщане преписката на органа за ново разглеждане на заявлението на ЗК"16 декември". Съдът е посочил, че съгласно чл. 3, т. 2 от Наредба № 7/2015 г. е невярно твърдението, че заявените парцели или части от тях попадат извън територията, определена в чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/2015 година, защото в Списъка на землищата по приложение № 1, в които има местообитания на зимуващите видове гъски, попада и землището на с. Гарван. Посочил е, че площта и границите на специализирания слой за зимуващите видове гъски са определени с нормативен акт - Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., в сила от 27.02.2015 г. и изменението им може да стане единствено и само по реда и при условията за изменение на подзаконов нормативен акт. Съобразил е, че според заключението на вещото лице неодобрените за участие в мярката парцели попадат изцяло в специализирания слой съгласно приложение № 1 към чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредбата и е направил извод, че разпоредбата на чл. 26, т. 6 от Наредбата е неприложима спрямо него и неправилно административният орган не е одобрил заявлението на жалбоподателя за мярка 10 "Агроекология и климат" по отношение на парцелите, предмет на отказа. Съдът е счел, че административният орган е нарушил принципа за законност по чл. 4, ал. 1 от АПК и принципа по чл. 13 АПК за последователност и предвидимост и е определил недопустимите за подпомагане площи не съобразно нормативния акт, т. е. приложимата Наредба № 7/2015 г., а според указания, дадени в писмо с вх. № 01-0400/69/20.04.2016 г., с което МЗХ му е предоставил нов специализиран слой за зимуващите видове гъски. Преценил е за неприемливо твърдението, че слоят, описан в списък - приложение в цифров вид към процесното писмо на МЗХ от 2016 г., е този по чл. 4, ал. 1 от наредбата, тъй като този списък не е ясно оторизиран като официален документ с присъщите му реквизити и е получен от ДФ "Земеделие" на 20.04.2016 г., т. е. съставен е девет месеца след подаването на процесното заявление на 03.07.2015 г. и съответно не би могъл да се съобрази от участниците в административното производство. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимия материален закон. При постановяване на атакувания съдебен акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административен съд - Силистра точно е констатирал, че процесното уведомително писмо е издадено в нарушение на материалния закон, по отношение на неодобрените 7 бр. БЗС с площ общо от 605. 59 ха. Основанията, на които е отказано одобрение на заявения парцел от касационния ответник са посочени в уведомителното писмо - чл. 26, т. 6 и чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/2015 г. Според чл. 26, т. 6 от Наредба № 7/2015 г. не се одобряват за участие в мярка 10 "Агроекология и климат" парцели, заявени с дейности по чл. 3, т. 2 и 3 от Наредба № 7/2015 г., които не попадат с цялата си площ в съответните специализирани слоеве за зимуващите видове гъски, червеногушата гъска, Царски орел, Египетски лешояд, както и в землищата на общините, в които се подпомага Ливадният блатар. А според чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/2015 г., в приложимата редакция – преди изменението с ДВ бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г., за прилагане на агроекологичните дейности по направление поддържане на местообитания на зимуващи гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение, допустими за подпомагане са земеделски парцели, които с цялата си площ попадат в специализиран слой на местообитанията на зимуващите видове гъски, съгласно приложение № 1. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не се е съобразил с изготвения специализиран слой, с помощта на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), а с приложение № 1 към чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/2015 г. Касаторът е посочил, че с писмо с изх. № 13-2301 от 19.04.2016 г. на министъра на земеделието и храните, получено в ДФЗ с вх. № 01-400/69 от 20.04.2016 г., специализираният слой бил създаден, за да минимизира риска от нанасяне на финансови вреди на Съюза и избягване на евентуални санкции за България. Твърдението е неоснователно, защото специализирания слой, изработен с помощта на БДЗП не съответства на приложение № 1 към чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 в редакцията на нормата преди изменението й, обн. в ДВ, бр. 19/2017 г. Наредба № 7 е подзаконов нормативен акт, издадена е въз основа на законовата делегация по чл. 9а ЗПЗП, според § 3 от нейните ПЗР. Този подзаконов нормативен акт е действащ към момента на издаването на УП и е недопустимо да се изменя с писмо от БДЗП. Указанието, което е дадено от министъра на земеделието и храните на Държавен фонд "Земеделие" е за кампания 2016 година, а за относимата кампания 2015 година е посочено, че проверките следва да се извършат спрямо физическите блокове, попадащи с цялата си площ в съответните слоеве, за да не бъде вменен на кандидатите многогодишен ангажимент за площи, и да не им бъдат наложени санкции поради неспазване на условията за допустимост. От назначената по делото СТЕ е видно, че изключените на база актуализация на данните, получени от БДЗП като недопустими площи, се намират в районите на разпространение на зимуващите гъски. При тези неоспорени фактически констатации, и с оглед данните, че парцелите в с. Гарван са включени в Списъка на землищата по Приложение № 1, е правилен крайният извод на съда, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно. Допълнителен довод за създадената неяснота при определяне на площите за одобрение или неодобрение е и новата редакция на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., обн. в ДВ, бр. 19 от 28 февруари 2017 г., с която недвусмислено са определени условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели, но същите нямат обратно действие. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се оставя без уважение. На основание чл. 143 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 600 лв. - договорено и платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на възнаграждението, защото съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 година, минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗПЗП, които дела безспорно са без определен материален интерес, е 500 лева, поради което претендираният размер е малко над установения минимум и не следва да бъде намаляван. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,