Решение № 8322 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15236/2009 г.

Решение № 8322 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15236/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "КАПИТАН ДЯДО НИКОЛА"-АД със седалище в гр. Габрово и адрес на управление: бул. "Столетов" № 10, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Найденова, срещу решение на Административен съд - Велико Търново № 425 от 7.10.2009 г., постановено по адм. д. № 252/09 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу решение за промяна на митническа стойност № К 470009 от 19.01.2009 г. на началника на митница Свищов, потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - Русе с решение № У К 47/0023/3/ от 25.02.2009 г. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, оспореният административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в административното производство са били приобщени към административната преписка писмени доказателства, непреведени на български език; не е посочен конкретен размер на задължението за лихви; посочени са противоречиви правни основания за извършването на проверката; неправилно е приложена разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/. Договорната стойност е тази по търговската фактура. Съдът не е взел предвид обнародването на нов Митнически кодекс на ЕО /Регламент /ЕО/ № 450 от 23.04.08 г., който не е посочен като правно основание и по-конкретно- разпоредбата на чл. 43, съответстваща на чл. 32 от Регламент № 2913/92 г. Необоснован е изводът на съда, че сумата от 112500 щ. д. трябва да се третира като аванс, след като разплащането по търговската фактура № 9094668/3.03.07 г. е извършено с акредитив № 30/1811/07. Реалната стойност на сделката е по търговска фактура № 9094668/3.03.07 г. и е в размер на 643 356 щ. д., платена чрез акредитив на 27.04.07 г. Същата е платена изцяло и авансовата сума от 112 500 щ. д. се явява надвнесена сума към доставчика. Застрахователната сума на застрахованата стока с тегло 504 000 кг. - 756 000 щ. д., върху която е заплатена застрахователна премия в размер на 3024 щ. д., няма как да е друга освен по проформа-фактурата, която е от м. февруари. Съществен факт е, че застраховката е сключена на 7.03.2007 г. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решение за промяна на митническа стойност № К 470009 от 19.01.2009 г. на началника на митница Свищов, потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - Русе с решение № У К 47/0023/3/ от 25.02.2009 г., както и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - началник митница Свищов - не изразява становище. Заинт. страна - ТД на НАП - Велико Търново - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима. Предмет на съдебен контрол пред АС-Велико Търново е било решение за промяна на митническа стойност № К 470009 от 19.01.2009 г. на началника на митница Свищов, потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - Русе с решение № У К 47/0023/3/ от 25.02.2009 г. Със същото е променена митническата стойност на стоката по ЕАД № 07ВG004301Н0013792/20.04.2007 г. на основание чл. 6 и чл. 29 от Митническия кодекс, приет с Регламент № 2913/92 г. и чл. 35 от Закона за митниците от 33806.52 лв. на 39879.31 лв. и са определени допълнителни задължения на "КАПИТАН ДЯДО НИКОЛА"-АД за заплащане на мито - 394.74 лв. и ДДС - 1293.50 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.04.07 г. до датата на плащането. За да отмени обжалваното решение, съдът е приел следното: От фактическа страна е установено, че с 28 броя ЕАД "КАПИТАН ДЯДО НИКОЛА"-АД е декларирала за допускане за свободно обръщение с крайно потребление в Р. България стока - полиетилен с ниско налягане. За целите на обмитяването е представило документи, описани в кл. 44 на ЕАД, между които фактура № 9094668/3.03.07 г. на обща стойност 643 356 щ. д., издадена от "VINMAR INTERNATIONAL" LTD, САЩ. С ЕАД № 07ВG004301Н0013792/20.04.2007 г. е деклариран внос на 18 000 кг. полиетилен с ниско налягане с посочена митническа стойност - 33806.52 лв. Със заповед № 112/28.08.08 г. на директора на РМД-Русе на отдел "Последващ контрол" е възложена проверка на основание чл. 78, § 2 от Митническия кодекс /МК/ на Общността, приет с регламент № 2913/92 г. и чл. 84а, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/. При проверката е установено, че освен сумата по посочената фактура е осчетоводена и сума в размер на 112500 щ. д., която се отнася за същите стоки. Записът е съставен при липса на счетоводен документ /фактура/. Сумата е заплатена на 16.02.07 г. /суифт ОББ от 16.07.07 г./. Основанието е проформа-фактура № TUR 07/382/14.02.07 г., където е упомената цена на стоката в размер на 1500 щ. д./МТ и изчислена предварително сума за плащане по сделката в размер на 750 000 щ. д. за количество от 500 МТ. Митническият орган е приел, че реално платената цена на стоката представлява сумата от авансово платените 112500 щ. д. и 643356 щ. д. по фактура № 9094668/3.03.07 г. Във връзка с придобиването на стоката дружеството е направило и разход за застраховка към ЗПАД "Булстрад" на стойност 4514.83 лв. Същият разход е осчетоводен по дебита на сметка 3021 "Основни материали" за м. април 2007 г. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 35 от ЗМ и чл. 32, ал. 1, б."д" във вр. с чл. 29 от МК, разходите за застраховка следва да се прибавят към реално платената цена. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Заповед № 112/28.08.08 г. е издадена от директора на РМД-Русе, според правилото на чл. 84в, ал. 2, т. 2 от ЗМ. Същата е в писмена форма и съдържа задължителните реквизити по ал. 3. На основание чл. 84к е проведено заключително обсъждане и е изготвен протокол по реда на ал. 2, подписан от митническите служители, извършили проверката и от проверяваното лице. На основание чл. 84л е изготвен писмен констативен доклад № 8А/17.10.08 г., съдържащ реквизитите, изброени в т. т. от 1 до 11. Докладът и доказателствата към него са връчени на проверяваното лице срещу подпис. Проверяваното лице не е направило писмени възражения. Правилно са приложени материалноправните разпоредби на МК и ЗМ. В самата жалба се съдържа признанието, че застрахователната премия по застраховката общо за всички 28 ЕАД не е била включена в митническата стойност. Заключението на вещото лице по назначената ССЕ напълно потвърждава изводите на проверяващите митнически органи. Въпреки че основание за плащането на сумата от 112 500 щ. д. не може да бъде проформа-фактура, следва да се съобрази принципът на предимство на съдържанието пред формата при счетоводното отразяване. Плащането е осчетоводено именно като авансово в счетоводството на дружеството. Представената по-късно проформа-фактура със същия номер не опровергава този извод. Тя е издадена след направеното авансово плащане и уговаря размера на окончателното доплащане за целия внос. В тази проформа-фактура е отразено, че акредитивът е платим до 60 дни от датата на товарителницата /коносамента/. Не е случайно и обстоятелството, че застрахователната премия покрива риск по целия внос в размер на 756 000 щ. д., като сметката за начислената премия е издадена след издаването на търговската фактура. С оглед на така установените факти, съдът е приел, че законосъобразно с оспореното решение е определена митническата стойност по вноса - предмет на ЕАД № 07ВG004301Н0013792/20.04.2007 г. Така постановеното решение е правилно. Не е основателен доводът на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с представянето на документи, непреведени на български език. В съдебното производство всички документи, на които са се позовали страните, са надлежно преведени на български език. Неоснователно е и второто твърдение - за липсата на определен размер на лихвата. В решението е посочено, че се дължи размерът на законната лихва и е определен периодът, за който се дължи - от 21.04.07 г. до датата на плащането. Не е налице противоречие в основанията, на които е издадена заповед № 112/28.08.08 г.