Решение № 11786 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3902/2010 г.

Решение № 11786 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3902/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 60 от 28.01.2010 г., постановено по адм. д. № 879/09 г. Бургаският административен съд, е отменил ревизионен акт № 200900014/20.03.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП-гр. Сливен, потвърден с Решение № РД-10-118/27.05.2009 г. на директора на дирекция"ОУИ"-гр. Бургас, с който е в тежест на "Кронос агрохолдинг" АД, гр. Сливен, е определено допълнително задължение за внасяне на ДДС в размер на 124 308 лв., ведно с дължимата лихва за забава в размер на 3 436.88 лв. поради отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. юли 2008 г. по осем броя фактури, издадени от доставчика "Корина БГ" АД и е осъдил Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас да заплати на "Кронос агрохолдинг" АД, гр. Сливен, разноски по делото в размер на 3 700 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от юрисконсулт Живка Динева в качеството й на пълномощник на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас. В същата се прави оплакване, че решението на Бургаския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са развити подробни доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата против РА. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответното по касационната жалба дружество чрез своя процесуален представител взема становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Подробно се мотивира в подадения писмен отговор на касационната жалба. Не се претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд - гр. Бургас е отменил ревизионен акт № 200900014/20.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-118/27.05.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас, с който на "Кронос агрохолдинг" АД е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС във връзка с чл. 6 и чл. 25 ЗДДС в размер на 124 308 лв. за данъчен период от 01.07.2008 г. до 31.07.2008 г. по фактури, издадени от "Корина БГ" АД с мотив, че от представените в хода на ревизията документи и писмени обяснения във връзка с транспортирането на фактурираната стока- рапица, както и от договорът, предоставен с жалбата по ревизионния доклад, не се доказва по несъмнен начин наличие на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, тъй като дружеството, доставчикът му "Корина БГ" АД и превозвача "Демо Яв" ЕООД не притежават собствени или наети транспортни средства, с които да са осъществени действителни превози на рапица по фактурите, както до територията на страната, така и на територията на страната. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на процесуално-правните изисквания; описал е подробно установената по време на ревизията фактическа обстановка, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит - липсата на реална доставка като един от елементите на фактическия състав по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит. Съдът е описал подробно и събраните в хода на делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Изложени са мотиви защо съдът намира жалбата за основателна, като е отбелязано, че спорът се концентрира върху обстоятелството налице ли са реално осъществени доставки на услуги по смисъла на чл. 6 ЗДДС. След направено тълкуване на разпоредбата на чл. 6 ЗДДС и ограниченията на правото на данъчен кредит, регламентирани в чл. 70 от с. з., конкретно на това по алинея пета, визиращо "неправомерно начислен данък" и предвид фактите по делото съдът е изградил изводи, че приходната администрация е направила необосновани фактически констатации за липсата на доставките, което е довело до незаконосъобразност на ревизионния акт в тази му част. Доводите и аргументите на съда в тази насока могат да бъдат систематизирани накратко в следното:

• органите по приходите са игнорирали и не са обсъдили подкрепени с доказателства обстоятелства, а именно наличието на реална родово определена вещ, чиято собственост е прехвърлена по надлежния ред от "Корина БГ" АД и за което са съставени приемо-предавателни протоколи, 43 броя международни товарителници - CMR и др. Видно от представените платежни документи и банкови извлечения, същата е заплатена по банков път; получена и заскладена е; налице е съответното законосъобразно извършено осчетоводяване на всички операции. Съдът е кредитирал заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, която е извършила проследяване на последващото (след закупуването им) движение на стоките, като вещото лице е установило, че процесната рапица, както и други количества, от други доставчици, впоследствие са продадени на "Интер агро транс" ЕООД - Варна и "Октопод инвест холдинг" ЕАД - Варна, като цялото доставено количество рапица през 2008 г. е продадено изцяло на горепосочените две дружества. Продажбите са документирани освен с издаването на фактури, така и с искане за изписване на стоково - материални ценности (рапица) и придружаваща ги декларация за произхода. Установен е и начина, по който са извозени стоките към последващите купувачи, както и разплащането между страните и осчетоводяването на приходите от продажбите чрез съответните счетоводни статии. Възприета е констатацията на експерта, че към годишния отчет на дружеството за 2008 г. е приложен инвентаризационен опис за наличните стоки, видно от който няма посочена наличност на стоката рапица, а наред с това не е налице и счетоводна наличност по данни от счетоводните книги.

• възражението на приходната администрация относно липсата на доказателства за това как и с какви транспортни средства рапицата е постъпила в склада на ревизираното лице, е преценено като неоснователно. В тази насока са изложени много подробни мотиви защо съдът приема, че след като по несъмнен начин е доказано реалното прехвърляне, плащане, предаване и впоследствие реализиране и ново плащане на 980.80 тона рапица, то лисата на транспортни документи за извършен превоз от "Демо Яв" ЕООД не може да обоснове извод за нереалност на доставка.

На база на изложеното административният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като данъкът е начислен правомерно от доставчика и ревизионният акт в оспорените части се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Решението на Административен съд - град Бургас е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба се правят всички оплаквания за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържаното оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила е бланкетно и не е подкрепено с конкретни доводи. Същото не намира и опора в данните по делото, тъй като не се установява съдът да е процедирал в нарушение на закона при осъществяване на някое от съдопроизводствените действия. По същество основните оплаквания се свеждат до твърдения за необоснованост - игнориране на определени доказателства и неправилна преценка на доказателствената стойност на други, в това число заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, в резултат на което са формулирани погрешни правни изводи по същество. Правят се и оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон.

Направените оплаквания са неоснователни.

Предвид фактите и обстоятелствата по делото правилно е формулиран основният спорен въпрос между страните, свързан с реалността на процесните доставки. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че доколкото се касае за родово определена вещ, то недоказването на обстоятелството, че превозвачът е собственик или е ползвал под наем товарни автомобили с конкретно посочени от органите по приходите номера, налага извода за липса на реално транспортиране на стоката. Както обосновано е прието в оспореното решение, наличието на реална доставка е факт от обективната действителност, с настъпването на който разпоредбите на ЗДДС свързват възникването на определени правни последици, една от които е правото на данъчен кредит. Доколкото последното е благоприятна последица за ревизираното лице, то по силата на цитираните правила на доказване следва да бъде прието, че същото носи и тежестта за доказване за наличието на този факт.

Съобразно събрания доказателствен материал в ревизионното производство и допълнително приобщения такъв в съдебната фаза на спора, вярно и подробно обсъден в мотивите на обжалваното решение, първостепенният съд е приел за опровергано становището на органите по приходите, че е налице "неправомерно начислен данък" по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В закона няма легално определение на това понятие, но по аргумент от противното това може да се приеме, че е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. Доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на право на данъчен кредит. Затова правилно в случая съдът е изследвал реалността на доставките по процесните фактури, като е счел, че същата се обосновава от наличието на достатъчно доказателства относно изпълнението на доставките от прекия доставчик, а изграденият извод за липса на реално извършено транспортиране е преценил като едностранчиво формиран.

Фактите относно това дали транспортиращото дружество има необходимия лиценз, съставени ли са всички изискуеми пътни листове и кой е собственикът на транспортните средства, макар и факти с правно значение, не са в пряка релация с претендираното право на данъчен кредит, доколкото от анализа на всички останали относими документи се установява реалното прехвърляне на собственост върху процесните количества рапица. Анализът и тълкуването на сделките и услугите между страните в стопанския оборот, в това число и на процесните доставки на стоки, не следва да бъдат преценявани превратно само с оглед облагането с ДДС. Изложените в аналогична насока изводи на първостепенния административен съд са правилни и следва да бъдат споделени.

Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Бургаския административен съд не страда от пороците, посочени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

От страна на ответното по касация дружество не е направено искане за присъждане на разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо А отделение,