Решение № 7672 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12000/2018 г.

Решение № 7672 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12000/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 4771 от 12.07.2018 г. по административно дело № 10496/2017 г. Административен съд – София-град е: 1) отменил решение № 1040-21-369 от 25.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, с което е оставена без уважение жалбата на К. Итева срещу разпореждания № О-21-999-42-00352704 от 26.03.2015 г., № О-21-999-32-00356201 от 20.04.2015 г., № О-21-999-95-00380444 от 6.10.2015 г. и № О-21-999-95-00380445 от 6.10.2015 г. издадени от ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – София-град и 2) върнал административната преписка на директора на ТП на НОИ – София-град за продължаване на административната процедура съобразно мотивите на решението. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – София-град. По съображения за неправилност на съдебния акт относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на Итева против процесното решение на директора на ТП на НОИ – София-град от 25.08.2017 г. Ответникът по касация К. Итева от [населено място] не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на първоинстанционния съдебен акт, поради което предлага той да бъде отменен и делото да се реши по същество, като се отхвърли оспорването срещу административния акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на К. Итева срещу решение № 1040-21-369 от 25.08.2017 на директора на ТП на НОИ - София-град. С потвърдените с него разпореждания № О-21-999-42-00352704 от 26.03.2015 г., № О-21-999-32-00356201 от 20.04.2015 г., № О-21-999-95-00380444 от 6.10.2015 г. и № О-21-999-95-00380445 от 6.10.2015 г. издадени от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – София-град на К. Итева е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Първоинстанционният съд е установил, че трудовото правоотношение на Итева е било прекратено със заповед № 36-1/7.01.2015 г. считано от 8.01.2015 г. Същата е представила болничен лист № 0220207 серия Е2014 за времето от 8.01.2015 г. до 21.01.2015 г. и още три болнични листи с период на временна неработоспособност до 11.04.2015 г. С решение № 184/11.05.2016 г. на Окръжен съд Пазарджик по гр. д. № 1617/2015 г. е отменена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между работодателя на Итева и лицето. Установено е също, че на Итева е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване считано от 12.01.2014 г. пожизнено. За да уважи сезиралата го жалба първоинстанционният съд е приел, че решението на ТП на НОИ София-град е постановено в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. При постановяване на решението си съдът се е съобразил с отмяната на чл. 42, ал. 2 от КСО и е приел, че за жалбоподателката в първоинстанционното производство са налице условията за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Този извод касационната инстанция не споделя. Административен съд-София-град е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, но е извел неправилен краен извод за незаконосъобразност на процесното решение и разпореждания. Атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден в противоречие с относимите за казуса материалноправни разпоредби. По делото е установено, че К. Итева е имала сключен трудов договор с "Табак маркет" като трудовото и правоотношение с работодателя е прекратено считано от 8.01.2015 г., но с влязъл в сила съдебен акт уволнението и е признато за незаконно. След прекратяване на трудовото правоотношение същата е представила болнични листи и е претендирала изплащане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Административният орган е отказал изплащане на такова обезщетение, тъй като съгласно чл. 9, ал. 5 от КСО осигурителните вноски по ал. 3 са в размерите за фонд "Пенсии" и "ДЗПО" и лицето няма качеството на осигурено лице за общо заболяване и майчинство макар, че за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицето е останало без работа поради уволнение, което е било признато за незаконно от компетентните органи. Фактическата обстановка е правилно установена и не е спорна между страните, а спорът по делото е изцяло концентриран по отношение на тълкуването и прилагането на приложимия за казуса нормативен регламент. Съгласно чл. 42 от КСО паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност, а съгласно ал. 2 когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. Условие за изплащането на обезщетението е обаче лицата да не получават пенсия или обезщетение за оставане без работа. За да откаже изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност административният орган се е позовал на две обстоятелства. Първото е приложението на чл. 42, ал. 2 от КСО, тъй като по делото е безспорно установено, че К. Итева получава пенсия за инвалидност от 12.01.2004 г. Не е възможно за едно и също време лицето да получава два вида осигурителни плащания-пенсия за инвалидност и обезщетение за временна неработоспособност. Получаването на пенсия е факт, който изключва правото на обезщетение по чл. 42, ал. 2 от КСО. Второто обстоятелство, въз основа на което административният орган е отказал отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност е фактът, че след признаване на уволнението за незаконно лицето няма качеството на осигурено лице за всички социални рискове (включително общо заболяване), каквото е изискването на чл. 40, ал. 1 от КСО за да бъде отпуснато парично обезщетение за временна неработоспособност. Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи. Съгласно ал. 5 на същия член обаче осигурителните вноски по ал. 3 са в размерите за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд. Следователно през този период лицата не са осигурени за общо заболяване и майчинство, а само за пенсия и ДЗПО като осигурителните вноски са за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение. След като лицето няма качеството на осигурено лице за рисковете общо заболяване и майчинство няма право и на парично обезщетение за временна неработоспособност във връзка с представените болнични листове. Правото на парично обезщетение произтича от осигурителното правоотношение, каквото в случая липсва, тъй като лицето няма качеството "осигурено лице" за всички социални рискове и за К. Итева не е възникнало правото по чл. 42 от КСО да получава обезщетение за временна неработоспособност. От горното става ясно, че при постановяване на атакувания пред настоящата инстанция съдебен акт съдът не е приложил правилно материалния закон, довело до необоснован краен правен извод за незаконосъобразност на актовете на осигурителния орган, поради което и при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от К. Итева се отхвърли като неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение