Решение № 2771 от 16.3.2023 г. на ВАС, V о.

ВАСПето отделение16.03.2023 г.докладчик Емил Димитров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1186 от 23.06.2022г., постановено по адм.д. 514/2022г. от Административен съд-Пловдив.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на И. Драмалиев, сума в размер на 880/осемстотин и осемдесет/лева, представляващи разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА Членове: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, против решение 1186 от 23.06.2022г., постановено по адм.д. 514/2022г. от Административен съд-Пловдив/АС-Пловдив/, с което по жалба на И. Драмалиев, е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 Биологично земеделие от програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за кампания 2019г., с изх.02-160-6500/24714 от 09.12.2021г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съгласно мотивите на решението. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът- И. Драмалиев чрез процесуален представител в писмен отговор и писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АС-Пловдив е образувано по оспорване на Уведомително писмо с изх.02-160-6500/24714 от 09.12.2021г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2019, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което земеделският производител /ЗП/ И. Драмалиев е уведомен за оторизирана субсидия по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020г. съгласно подадено заявление за подпомагане с УИН16/180619/01569 и Приложение за кандидатстване по мярката за кампания 2019г. в размер на 0 лева, като по направление Биологично растениевъдство е оторизирана сума в размер на 0 лева. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, но при липса на мотиви и в нарушение на административнопроизводствените правила. АС-Пловдив е приел, че: -не става ясно от оспореното УП въз основа на какви фактически установявания е отказано предоставянето на субсидия за 2019г. защото не е налице нито едно от основанията по чл.13 от Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020г. за отказ на субсидията за 2019г. /Наредбата/. -в оспореното УП липсват мотиви защо информацията от контролиращото лице Балкан биосертООД не е кредитирана. -в оспореното УП не се посочва кой от заявените от ЗП пет парцела или каква част от тях не отговаря на изискванията за допустима площ, тъй като от заявените от жалбоподателя парцели нито един не е с площ от 1.03ха, а от друга страна съдържащите се в административната преписка два протокола от резултати от автоматични проверки не съдържат данни за наличие на наддекларирани площи, т.е. липсват доказателства за направената от АО констатация, въз основа на която е отказана субсидията за 2019г. АС-Пловдив е посочил, че едва в писмената защита на процесуалния представител на ответника е заявено, че резултатите от актуализирания слой Площи, допустими за подпомагане, одобрен със заповед РД 09-228 от 08.02.2020г. на министъра на земеделието са използвани за извършване на окончателната оторизация на всички заявления, подадени за кампания 2019г. като жалбоподателят не е обжалвал тази заповед, но липсата на обжалване не означава, че заявените площи не попадат в специализирания слой ПДП. Съдът е счел, че изключването на част от заявените имоти за подпомагане като наддекларирани без нужната индивидуализация се явява недоказано. Според съда заглавната страница на УП не съответства на съдържанието му, където са коментирани факти и норми, относими към плащания на площ, свързани с одобрения специализиран слой ПДП. Решението е правилно като краен резултат. В процесния случай ЗП И. Драмалиев със заявление за подпомагане от 30.04.2019г. с УИН16/180619/01569, УРН 237637 е кандидатствал за подпомагане по схеми и мерки, включително по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство, ПРСР 2014-2020, за кампания 2019. От непълните данни по административната преписка може да се направи извод, че по Мярка 11 са заявени общо 5 парцела с обща площ 5.1 ха. находящи се в землището на [населено място], всички с код на биологична дейност БР-12 -трайни насаждения, лозя и маслодайна роза, с отглеждана култура Череши. На това заявление са извършени автоматични проверки, обективирани в Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2019г. за УРН 237637. На стр.1 от цитирания документ са отбелязани 0 бр. открити несъответствия, и като видове грешки са посочени: заявени парцели като биологично производство или в преход, брой единици 5; заявените парцели като биологично производство или в преход не се отчитат при изчисляването на диверсификация на културите и ЕНП при ЗДП; информация за спазване заповед на МЗХГ от 01.03.2019г., при брой единици 1- заявено участие по Мярка 11. Земеделският производител /ЗП/ на 30.04.2019г. е декларирал, че е запознат с резултатите от извършените автоматични проверки, и че те се извършват въз основа наличните към момента на извършването им данни по ЗДП и не представляват административни проверки по см. на чл.37 ЗПЗП. Няма доказателства по делото на ЗП да са извършвани проверки на място. При тези данни настоящият състав приема, че оспорения акт е издаден в писмена форма, с посочени фактически основания за издаване на акта относно отказа за финансово подпомагане, съответно намаляване на исканите от ЗП суми. Фактическите основания се съдържат в самия АА -начина на изчисление на общата оторизирана сума (чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл.37 ЗПЗП/, като получените данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на осн. чл.30 ЗПЗП), и предоставени данни от контролиращите лица във вр. с чл.49 от Наредба 4 от 24.02.2015г.. Такива основания са и данните в Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление Биологично растениевъдство колони 2, 3 , 4 , 5 , 6 14, 23 и пояснения относно колоните в таблицата. От прочита на съдържимото в процесния АА обаче не може да се направят изводи спрямо конкретния земеделски производител във вр. с подаденото общо заявление за подпомагане УИН16/180619/01569, УРН 237637 от 30.04.2019г., обосноваващи обективираната воля на органа за оторизиране на субсидия по Мярка 11 за кампания 2019г. в размер на 0 лева. Не може да се приеме, че в конкретния случай съображения относно конкретни факти спрямо заявените площи от ЗП по Мярка 11-биологично растениевъдство, обосноваващи посочените в АА намаления и санкции за наддеклариране се съдържат в документите, представляващи част от административната преписка по издаване на оспорения акт и приети по делото като доказателства: общо заявление за подпомагане заявление за подпомагане от 30.04.2019г. с УИН16/180619/01569, УРН237637, съответните приложения, включително по Мярка 11 Биологично земеделие 2019, Таблица за използваните парцели 2019; таблица на заявените площи по СМП 2019; декларация за запознаване с определенията за нередност; Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2019г. за УРН237637 с дата на последна обработка 30.04.2019г.; таблица на заявените площи по направления и дейности по Мярка 11 Биологично земеделие, ПРСР 2014-2020; карти на блокове БЗС-директни плащания 2019г. към 30.04.2019г. Този извод се налага, защото от съдържанието на процесното оспорено уведомително писмо е видно, че административният орган е мотивирал отказа за финансово подпомагане и наложените санкции и редукции на субсидията по процесното направление ( предвид поясненията към Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление Биологично растениевъдство) с данни получени след извършени задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл.37 ЗПЗП/, сравнение на получените данни със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на осн. чл.30 ЗПЗП, и предоставени данни от контролиращите лица във вр. с чл.49 от Наредба 4 от 24.02.2015г В настоящия казус в Таблица е посочено, че се касае за установена наддекларирана площ от 1.03ха (25.31%), санкционирана площ 4.07 ха, но в административната преписка не се съдържат документи, които биха обосновали отказ от финансиране на това основание по конкретно заявеното от финансово подпомагане ЗП по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2019 Данни в горния смисъл не се съдържат и в приетото от АС-Пловдив като доказателство писмо изх.01-0400/288 от 08.04.2020г. на Зам. ИД на ДФЗ до ЗП Драмалиев и ЗП С. Дичев във вр. с прилагането на чл.41, ал.5 ЗПЗП и чл.17, ал.2 от Наредба 5, и приложените към него документи, касаещи правни основания за кампания 2019г., както и в представените и приети по делото документи от Балкан БиосертООД. Налага се извод, че в оспорения акт липсват конкретни съображения/мотиви/, обосноваващи възприетия от АО размер на оторизация от 0 лева, както по принцип така и евентуално свързани с прилагане разпоредбите на чл.13 от Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020г., или евентуално на чл.17 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и налагане на санкции по чл.19, чл.19а и чл.28 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, вр. чл.41, ал.4 и ал.5 ЗПЗП. В процесния случай АО е извършил опит да мотивира оспореното УП с представената по делото писмена защита пред първоинстанционния съд и в касационната жалба, което е недопустимо. Съобразно изложеното правилен е крайният извод на първостепенния съд за липса на фактически основания в оспорения акт свързани с възприетите от органа материалноправни основния за оторизираната субсидия в размер на 0 лева. Касационната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АС-Пловдив е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища, като крайният извод на съдебния състав за незаконосъобразност на оспореното УП кореспондира със събранит по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Съобразно изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство, в размер на 880 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат по договори за правна защита и съдействие от 08.08.2022г. и 13.01.2023г. с адвокат Г. Терзиев, като възражението на касатора за прекомерност не се уважава предвид фактическата и правна сложност на делото и предвид относимата редакция на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,