Решение № 1518 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9978/2011 г.

Решение № 1518 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9978/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") против решение № 1315/31.05.11 г., постановено по адм. д. 1922/10 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена част от Ревизионен акт № 800265/11.11.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Добрич, потвърден с решение № 730/16.01.2009 г. на зам. ДД "ОУИ". Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът ЕТ "Палмира - Недко Игнатов", редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1315/31.05.11 г., постановено по адм. д. 1922/10 г. по описа на Административен съд Варна е отменен РА № 800265/11.11.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Добрич, потвърден с решение № 730/16.01.2009 г. на зам. ДД "ОУИ" в частта за установени дължими задължения за 2005 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за горницата над 2208,64 лв. - главница и 1064,07 лв. - лихви и са присъдени разноски както следва в полза на ДД "ОУИ" в размер на 336,24 лв. и в полза на ЕТ "Палмира - Недко Игнатов" в размер на 674,65 лв. С определение от № 2/3756 от 11.07.2001 г. по адм. д. 1922/2010 г. АС - Варна на основание чл. 248 от ГПК е осъдил Д "ОУИ" да заплати на ЕТ "Палмира - Недко Игнатов" допълнително 501,94 лв. разноски. Това определение е съобщено на ДД "ОУИ" на 18.07.2011 г. и не е обжалвано, поради което следва да се приеме, че е влязло в сила. Касаторът оспорва само частта от съдебното решение, с която е отменен РА и относно присъдени разноски в размер на 674,65 лв., но не и срещу допълнително определените разноски с определение, постановено след подаване на касационната жалба. Обжалваното съдебно решение е постановено при повторно разглеждане на тази част от спора, при съобразяване с указанията на Върховния административен съд, съдържащи се в решение № 7700/9.06.2010 г., постановено по адм. д. 2005/2010 г. Административният съд - Варна приема за опровергани констатациите в РА относно размера на данъчната основа за облагане по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. като се позовава на идентичните заключенията на съдебно-техническите експертизи, приети при първоначалното и повторното разглеждане на спора. Съдът се аргументира, че кредитира съдебните експертизи, а не заключението, прието по време на данъчната ревизия, с обстоятелството, че заключенията на съдебните вещи лица не са оспорени от страните и при тяхното изготвяне са използвани данни за цените на СМР, съответстващи на периода 1999 г. - 2002 г., когато реално са изпълнявани. Според АС - Варна разликата между сумите, посочени като себестойност на продадените имоти в различните заключения се дължи на погрешните изходни данни на експертизата, извършена в данъчното производство, а именно ползването на цени на СМР за 2005 г. С оглед на тези фактически установявания и като възприема изцяло останалите факти от значение за спора, по които има влязло в сила съдебно решение, АС - Варна определя, при условията на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, различен размер на данъчната основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. от тази, посочена в спорния РА, в резултат на което е отменена и част от РА. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Първоначалният предмет на съдебен контрол е РА, с който на ЕТ "Палмира - Недко Игнатов" са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), както следва: за 2005 г. главница в размер на 23 836,00 лв. и лихва в размер на 8 720,29 лв. С влязла в сила част от Решение № 2142/15.12.2009 г., постановено по адм. д. 448/09 г. по описа на АС - Варна е отхвърлена жалбата на ЕТ "Палмира - Недко Игнатов" против частта от РА, с която са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г., както следва: главница в размер на 2208,64 лв. и лихва в размер на 1064,07 лв. В частта, с която е отменен РА, решението на АС - Варна е отменено от ВАС и е върнато делото за ново разглеждане, поради което предмет на произнасяне с обжалваното пред настоящия съдебен състав решение е само частта от РА, с която са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г., както следва: главница в размер над 2208,64 лв. и лихва в размер над 1064,07 лв. Пред настоящата касационна инстанция не са спорни въпросите относно възлагането и провеждането на данъчната ревизия по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Спорът е само относно размера на определената данъчна основа и по конкретно за този елемент, който има значение за нейното формиране по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, който отразява себестойността на продадените от ЕТ "Палмира - Недко Игнатов" имоти. През 2005 г. данъчнозадълженото лице е осъществило продажба на пет апартамента с изби, един гараж и един магазин, находящи се в гр. Добрич, ул. "Княз Дондуков" № 3 и е получило възнаграждение по трудов договор, но не е подало годишна данъчна декларация за облагане по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), поради което законосъобразно данъчните органи пристъпват към определяне на данъчната основа за облагане с това задължения по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и използват като относими към случая обстоятелствата по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 7, т. 8 и т. 10 от ДОПК. За определяне на брутните приходи е използвана разликата между пазарната стойност на продадените имоти и себестойността им. В хода на ревизията за определяне на тази разлика е приета техническа експертиза, а в съдебната фаза три заключения. С експертизата в данъчното производство е определена себестойността и пазарната цена на имотите към датата на тяхната продажба - 30.11.2005 г. и 31.12.2005 г. и е изчислена разликата между пазарните цени и себестойността на кв. м. за всеки отделен имот, като общо разликата е в размер на 103 522 лв. При първоначалното разглеждане на делото са приети две заключения на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, които не са оспорени от страните. При повторното разглеждане на спора пред административния съд е допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза, чието заключение също не е оспорено по съответния процесуален ред. Съдебните експертизи определят разликата между пазарните цени и себестойността на имотите в размер на 13437,73 лв. Според обясненията на вещото лице разликата в определената от ревизиращите себестойност на обектите и тази установено от експертът в съдебното производство произтича от обстоятелството, че в експертизата, възложена по чл. 60 от ДОПК са анализирани цени на СМР по данни за сравнителни цени на такива обекти единствено за 2005 г. и изготвената количествено стойностна сметка не съобразява времето на изграждане на СМР. В касационната жалба са изложени основно доводи, с които се оспорват изводите на съдебните експертизи. С оглед на обстоятелството, че при приемане на заключенията на вещите лице, в присъствието на процесуален представител на двете страни по делото, те са приети без оспорване, съдът законосъобразно ги е възприема като компетентни и безпристрастни. Обосновани и законосъобразни са изводите на решаващия съд, че себестойността на продадените обекти следва да се преценява като се използват стойностите на строителните дейности към датата на тяхното осъществяване. Доводите в касационната жалба свързани с разликата в цените на строителните услуги и недвижимите имоти в различни периоди от време е възможно да бъдат разглеждани само при оспорване на заключенията на вещите лица, които се позовават на тези цени и ги цитират, но не и в настоящото производство. Правилна е преценката на първоинстанционният съд, че за тези обстоятелства са необходими специални знания, поради което и в изпълнение на указанията на ВАС са поставени задачи на съдебна експертиза. Извън процесуалните правила е искането касационната инстанция да извършва преценка на достоверността на неоспорени заключения на вещи лица - специалисти като се позове на общоизвестни факти, дори и когато се твърди, че са обективирани в списание "Строителен надзор", бр. 1 от 2010 г., извлечение от което е представено като писмено доказателство в касационната инстанция. Всички фактически доводи в касационната жалба представляват процесуално недопустимо оспорването на приети като неоспорени от страните при първоинстанционното разглеждане на спора заключения на вещи лица. Касационната инстанция намира, че в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, е установено правилно фактическата обстановка по спора. Обсъдените са противоречията между отделните заключение и правилно е преценено, че от значение за действителните приходи на данъчнозадълженото лице е себестойността на имотите, определена чрез изчисляване на цената на труд и материали към дата на тяхното влагане в обектите, а не към дата на продажбата им. Само на това основание следва да не се възприема заключението на експертизата, допусната в данъчното производство, а доколко са достоверни и действителни цените, използвани от съдебната експертиза при липса на своевременно оспорване и своевременно ангажиране на доказателства за опровергаването им, не е допустимо да се установява в това производство по аргумент и на чл. 220 от АПК По изложените съображения касационната инстанция намира, че данъчната основа на за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. на ЕТ "Палмира - Недко Игнатов", определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК трябва да включва: 1. разликата между пазарната цена на продадените имоти в размер на 226 200,00 лв. и приетата за установена от АС - Варна стойност на разходите (себестойност на имотите) в размер на 212 762,27 лв., т. е. 13 437,73 лв.; 2. доходът по трудови правоотношения в размер на 900,00 лв., от които суми да се извадят: 1. платените лични осигурителни вноски в размер на 112,05 лв. и 2. статистическите разходи по домакинство и кредити в размер на 2 773,00 лв. Като е достигнал до същите правни изводи и е определил данъчна основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 1 1 452,68 лв. и съответно дължим данък в размер на 2 206,64 лв. и лихви за забава, изчислени към 11.11.2008 г. (дата на издаване на РА) в размер на 1 064,07 лв. Административният съд - Варна е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. По отношение решението в частта относно присъдените разноски и като взе предвид допълнително постановеното и необжалвано определение по чл. 248 от ГПК, настоящият съдебен състав също не констатира допуснати нарушения. С оглед изхода на спора и липсата на искане за присъждане на разноски в полза на ЕТ "Палмира- Недко Игнатов", разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,