Решение № 15041 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 57/2013 г.

Решение № 15041 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 57/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Цветелина Неделчева Иванова от град Търговище против решение № 5893/6.11.2012 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по административно дело № 6291/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на Иванова срещу заповед № ЧР-258/19.06.2012 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, за прекратяване на служебното правоотношение с касационната жалбоподателка на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Оплакванията в касационната жалба са за необоснованост на решението на АССГ и постановяването му в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима, но разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Цветелина Неделчева Иванова по съображения, че административният акт е законосъобразен, като са изпълнени всички законови изисквания за неговата редовност. За да постанови своето решение АССГ е приел следната фактическа обстановка: Със заповед № ЧР-1489/2.02.2009 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, жалбоподателката е бил назначена на държавна служба, на длъжността "главен инспектор" в отдел "Контрол на териториалните поделения", Инспекторат Агенция за социално подпомагане, гр. София, с ранг IV младши, считано от 2.02.2009 г., на основание чл. 15, ал. 1 във връзка с чл. 12 от ЗДСл. С последваща заповед № ЧР-1616/3.07.2009 г., на основание чл. 82, ал. 1 във връзка с чл. 9, ал. 2 от ЗДСл същата е преназначена, считано от 13.07.2009 г. на длъжността "главен експерт" в Дирекция "Социално подпомагане", общ. Търговище, обл. Търговище, отдел "Закрила на детето" - Търговище. С оспорената заповед служебното правоотношение на Иванова е било прекратено на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, в срока на изпитване от длъжността "главен експерт" в Дирекция "Социално подпомагане", общ. Търговище, обл. Търговище, отдел "Закрила на детето". При така установените факти по делото, първоинстанционният съд е приел за установено, че заповед № ЧР-258/19.06.2012 г. е издадена в рамките на предвидения в закона едногодишен изпитателен срок в полза на органа по назначаване. С тази заповед на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката, считано от 1.07.2012 г. Съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и 3 от ЗДСл и е приел, че срокът за изпитване на жалбоподателката е започнал да тече от датата на встъпването й на държавна служба и не е бил изтекъл към датата на прекратяване на служебното правоотношение, поради което са били налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл - жалбоподателката е назначен за пръв път на държавна служба и към датата на прекратяване на служебното й правоотношение не е бил изтекъл едногодишния срок за изпитване. При така установената фактическа обстановка съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна и е оставил в сила обжалвания административен акт. Касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно, като постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон - в случая с нормата на чл. 12 от ЗДСл. Според цитираната норма, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба в едногодишен срок, считано от встъпване в длъжност, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. За да може органът да упражни това свое право, е необходимо наличието на една позитивна предпоставка - назначаване на държавния служител за първи път на държавна служба и една отрицателна предпоставка - да не е изминала една година от датата, на която държавният служител е встъпил в длъжност. В настоящия случай и двете предпоставки на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл са налице. Жалбоподателката е назначен за първи път на държавна служба със заповед № ЧР-1489/2.02.2009 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, на основание чл. 15, ал. 1 във връзка с чл. 12 от ЗДСл, считано от 2.02.2009 г. Режимът на изпитване на държавните служители предвид целта на чл. 12, ал. 1 от закона, е да бъде дадена възможност на органа по назначаването да отстрани евентуални неудачи при назначението на държавния служител, след като провери и опознае неговите професионални и служебни качества. Тази проверка следва да бъде извършвана по еднакъв начин спрямо всички държавни служители, които са назначени за пръв път на държавна служба в определения от закона срок, независимо от обстоятелството дали служебното правоотношение касае първоначално заеманата от държавния служител длъжност, или заеманата такава при изменение на възникналото служебно правоотношение. Втората предпоставка на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е изискването да не е изтекъл едногодишния срок от датата на встъпване в длъжност на държавния служител. В случая жалбоподателката е встъпила на държавна служба за пръв път на 2.02.2009 г. по силата на заповед на органа по назначаването, а заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение е издадена на 1.07.2012 г., като за този период общата продължителност на служебното й правоотношение е 11 месеца и 9 дни, а в останалия период служителката е ползвала различен по вид законоустановен отпуск. Съгласно изричната разпоредба на чл. 12, ал. 3 ЗДСл, срокът за изпитване не тече през времето, когато държавният служител е в законоустановен отпуск. Предвид събраните данни за отсъствие поради отпуск, реално Ивановa не е изпълнявала служебните си задължения за периода на ползвания такъв. С оглед на това, изискуемият от закона едногодишен срок от първоначалното назначаване не е изтекъл и работодателят е в правото си да прекрати едностранно и без предизвестие служебното й правоотношение. Целта на срока по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е да се даде възможност за преценка както на органа по назначаването, така и на държавния служител, за наличието на необходимите професионални и служебни качества у служителя, и характера и изискванията на заеманата длъжност. Максималната продължителност на срока за изпитване е една година. Той може да бъде по-кратък и служебното правоотношение да бъде прекратено по-рано, когато се констатира несправяне с работата от страна на държавния служител. Упражняването на посоченото право на органа по назначаването може да бъде извършено само веднъж, с оглед на посочените по-горе цели на срока за изпитване. В този смисъл преценката по целесъобразност, обективирана в административния акт, е извършена в рамките на едногодишния срок по отношение на жалбоподателката. Неоснователен е доводът на жалбоподателката за неприложимост на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл с оглед обстоятелството, че е заемала длъжността "старши експерт" в ДСП Русе в периода 1.07.2003 г. - 6.11.2003 г., тъй като заеманата от нея длъжност е по трудово правоотношение. Служебното правоотношение е ново, различно по своята правна характеристика от трудовото правоотношение, тъй като възниква по силата на административен акт с установена от ЗДСл форма и съдържание и се прекратява при условията, предвидени в този нормативен акт, а държавните служители са нова, самостоятелна категория служители, чиито права и задължения се уреждат от същия закон. Ето защо държавната служба не е продължение на работата по трудов договор, а ново правоотношение, за което са приложими специалните разпоредби на ЗДСл, включително нормата на чл. 12, ал. 1. Доводите, които се правят в касационната жалба, и които са обсъдени от АС досежно обстоятелството, че за периода от 3.11.2009 г. - 6.03.2010 г. служителката е ползвала болничен отпуск за временна нетрудоспособност не по нейна воля и този период не се покрива с понятието законоустановен отпуск са неоснователни, тъй като срокът за изпитване трябва реално да се отработи и този срок не тече през времето през което служителят е в законоустановен отпуск независимо от неговия вид, включително и за отпуск поради временна нетрудоспособност. Предвид на изложеното, решението на АС е правилно, като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което такива не се присъждат за настоящата съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,