Решение № 11059 от 20.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13556/2015 г.

Решение № 11059 от 20.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13556/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ [населено място], чрез пълномощника юрисконсулт Е. Р., против решение № 476/29.10.2015 г., постановено по адм. дело № 741/2015 г. по описа на Административен съд [населено място], с което е отменено решение № 2153-14-6/10.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ [населено място] за потвърждаване на разпореждане на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /ПО/, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че осигурителният стаж след 01.01.1997 г. задължително се отчита при определяне размера на пенсията и затова невнасянето на осигурителни вноски за част от този период е основание пенсията да бъде определена в минимален размер. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – К. Б. Х. от [населено място], чрез пълномощника адв. И. С. И. изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения за правилност на съдебното решение в писмен отговор и писмени бележки. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция, като представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че първоинстанционният съд правилно е отменил оспорения акт, като е приел, че на лицето следва да бъде определен действителен размер на пенсията въз основа на данните за осигурителния доход през периодите на зачетения осигурителен стаж след 01.01.1997 г. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд [населено място] е отменено решение № 2153-14-6/10.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ [населено място], с което е отхвърлена жалбата на К. Б. Х. против разпореждане № 19/01.06.2015 г. на ръководителя на "ПО", с които е определено изплащане на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер. За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният акт е издаден при нарушение на материалния закон, като при изчисляване на размера на пенсията административният орган не се е съобразил с императивните норми на чл. 70, ал. 3 и чл. 70а, ал. 1 КСО. Според съда неправилно не е изчислен действителния размер на пенсията, като не е взет предвид периода след 01.01.1997 г., за който са представени редовни документи, поради това че не била представена заверена осигурителна книжка за периодите от 01.08.2000 г. до 31.12.2004 г. и от 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че К. Б. Х. е подал до директора на ТП на НОИ [населено място] заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № МП-7527/09.02.2015 г.; с разпореждане № 5106094062-2/27.02.2015 г. на ръководителя на "ПО" пенсията е отпусната на основание чл. 68, ал. 1 и 2 КСО пожизнено, определена в минимален размер, считано от 09.02.2015 г., при зачетен осигурителен стаж от трета категория 38 години, а с разпореждане № 5106094062-19/01.06.2015 г. на ръководителя на "ПО" е зачетен осигурителен стаж от втора категория 8 години 1 месец и 28 дни, от трета – 31 години 3 месеца и 11 дни, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория – 41 години и 5 месеца и 24 дни и е определен минимален размер на пенсията, съгласно чл. 70, ал. 7 КСО. В мотивите на разпореждане е посочено, че лицето е упражнявало дейност като самоосигуряващо се лице за периода 07.10.1992 г. – 09.02.2015 г., а съгласно констативен протокол № 567/05.05.2015 г. за периода 01.08.2000 г. – 31.12.2005 г. не са внесени дължимите осигурителни вноски, поради което пенсията е определена в минимален размер до внасянето на осигурителните вноски за този период. Това разпореждане е потвърдено при обжалването по административен ред с решение № 2153-14-6/10.08.2015 г., което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. В мотивите на това решение е изложено, че лицето няма внесени осигурителни вноски и не е представило заверена осигурителна книжка за периода 01.08.2000 г. – 31.12.2004 г., както и не е внесло окончателната осигурителна вноска за периода 01.01.2005 – 31.12.2005 г., след като през тези периоди е осъществявало дейност като едноличен търговец и е декларирало, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице за тази дейност. Административният орган е приел, че е недопустимо изчисляване на реален размер на пенсията въз основа на наличните редовни документи, тъй като съгласно чл. 70, ал. 3 и чл. 70 а КСО при изчисляване на индивидуалния коефициент се вземат предвид дохода на лицето от 3 последователни години от последните 15 години преди 01.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му, като за самоосигуряващите се лица се взема предвид дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. По делото е безспорно установено, че К. Х. е подал декларация, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице – едноличен търговец с фирма "К. Б. ", считано от 01.08.1992 г.; безспорно е също, че за спорните периоди от 01.08.2000 г. до 31.12.2004 г. и от 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г. същият не е внесъл дължимите осигурителни вноски /за първия от периодите не е внесъл дължимите авансови осигурителни вноски, а за втория от периодите – окончателната годишна осигурителна вноска/, както и че няма заверена осигурителна книжка за тези периоди, като посочените обстоятелства са установени с констативни протоколи от 04.05.2015 г. и от 05.05.2015 г., съставени от контролни органи на ТП на НОИ [населено място]. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали административният орган следва да изчисли реалния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато за част от периода, за който лицето е подало декларация, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице, не е внесло осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и съответно не е представило заверена осигурителна книжка за този период. Правилата за изчисляване на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст са регламентирани в чл. 70 КСО, като в алгоритъма на изчисляването е включено определяне на индивидуален коефициент. В чл. 70, ал. 3 КСО е предвидено, че индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането. Начинът на изчисляване на индивидуалния коефициент е регламентиран в следващите алинеи на същия член. Съгласно чл. 70 а, ал. 1 КСО, средномесечният доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и 3, т. 5 и 6, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4 а, ал. 1 – от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4 а, ал. 1 КСО. В съответствие с тази разпоредба, в случая при изчисляване на осигурителния стаж на К. Б. Х. не е зачетен периода от 01.08.2000 г. до 31.12.2005 г., за който от него, като самоосигуряващо се лице, не са внесени дължимите осигурителни вноски. За настоящия правен спор е без значение дали тези вноски са били дължими поначало и/или към момента на отпускане на пенсията и дали могат да бъдат събрани принудително от органите на НОИ. Същественото за целите на това производство е дали, след като не е зачетен осигурителен стаж за определен период поради невнасяне на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице /включително в случаите на невнасяне на пълния размер на дължимите вноски, тоест при частично плащане/, следва при изчисляване на размера на пенсията да се вземе предвид осигурителния доход на лицето за този период. В случай, че лицето дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и ако тези вноски не са погасени по давност, то органите по приходите имат правото да съберат дължимите вноски по принудителен ред. Несъмнено е, че лицето също има право да внесе такива вноски, ако ги счита за дължими. В случай обаче, че лицето не е заявило за целите на отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст осигурителен стаж за периодите, за които не са внесени вноски и този стаж не му е зачетен съгласно императивното правило на чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО, то осигурителният доход за тези периоди също не следва да бъде взет предвид при изчисляване на размера на пенсията. Това не означава, че лицето има право да изключи по собствено усмотрение определени осигурителни периоди. Случаят не е такъв, тъй като спорният период изобщо не е зачетен за осигурителен стаж и е невъзможно да бъде зачетен, след като за този период лицето не е внесло осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Също така, невнасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за определен период или периоди и незачитането на този период или периоди като осигурителен стаж не дава основание на пенсионния орган да откаже изчисляване на реалния размер на пенсията по правилата на чл. 70 КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл. 70, ал. 3 КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се и за които е внесло дължимите осигурителни вноски. Следва изрично да се отбележи, че зачетеният осигурителен стаж на К. Х. е достатъчен, за да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 КСО, което и е сторено с разпореждането от 27.02.2015 г., като с второто разпореждане - от 01.06.2015 г. /потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ/, признатият осигурителен стаж дори е увеличен. След като този стаж е достатъчен за отпускане на пенсия, то при изчисляването на размера й, следва да бъде взет предвид осигурителния доход именно за зачетения осигурителен стаж. Недопустимо е да се откаже изчисляване на реален размер на пенсията само поради това, че лицето не е представило доказателства за осигурителен доход за период, който не е зачетен за осигурителен стаж. Не могат да бъдат възприети доводите на административния орган, че с невнасянето на осигурителни вноски за определен период или периоди като самоосигуряващо се лице, лицето цели да получи по-висок размер на пенсията, като по този начин заобикаляло прилагането на нормативните правила за изчисляване на пенсията. При положение, че осигурителните вноски за спорния период са били дължими от К. Б. Х., осигурителните органи са имали възможност да проведат производство по тяхното установяване и събиране, но такова производство не е проведено до произнасянето с оспорения административен акт /според данните по делото/. Тълкуването на правната норма на чл. 70, ал. 3 КСО, което се прави от административния орган е неправилно. Тази норма не налага задължително включване на дохода след 01.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен. Правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при тази категория лица е поставено в зависимост от участието им в осигуряването. Изключването на осигурителния стаж и доход за годините, за които не е внесен пълния размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО е в съответствие с нормативно заложените цели и има съизмерима основа – размера на пенсионното плащане с участието във Фонд "Пенсии" на самоосигуряващото се лице. Следва да се посочи, че в същия смисъл са решение № 7876/29.06.2016 г. по адм. дело № 13187/2015 г., решение № 6269/26.05.2016 г. по адм. дело № 10590/2015 г., решение № 5401/09.05.2016 г. по адм. дело № 8667/2015 г., решение № 4187/11.04.2016 г. по адм. дело № 8603/2015 г., решение № 4190/11.04.2016 г. по адм. дело № 8596/2015 г., всички на ВАС, шесто отделение, постановени по сходни случаи. Неоснователно е направеното при условията на евентуалност оплакване на касационния жалбоподател за това, че първоинстанционният съд е следвало да върне преписката на ръководителя на "ПО", а не на директора на ТП на НОИ. Съгласно чл. 118, ал. 1 КСО на обжалване пред съда подлежи именно решението на директора на ТП на НОИ и след като в случая първоинстанционният съд е отменил това решение като постановено при нарушение на материалния закон, то правилно е върнал преписката за ново произнасяне на органа, който е издал това решение със съответни указания по тълкуването и приложението на материалния закон. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на решението. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват направени разноски за касационната инстанция в размер на 400 лв., представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 0005018/16.11.2015 г. на Адвокатска колегия [населено място]. В този размер са и разноските, посочени в представяния списък на разноските. Поради това, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на 400 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение