Решение № 13633 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10976/2015 г.

Решение № 13633 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10976/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на О. Б. срещу решение № 1317 от 05.08.2015 г., постановено по административно дело № 398/2015 г. от Административен съд Б., с което е отменена негова заповед № 163- ЧР-Д/12.05.2015 г. и общината е осъдена да заплати на С. Х. деловодни разноски в размер на 600 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Христов против заповедта бъде отхвърлена или връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - С. Х. Х. чрез процесуален представител и в представено от последния писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснато нарушение изискванията за формата на акта, на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон. Обоснован и правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице нарушение на предвидените в чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) административнопроизводствени правила. Цитираната разпоредба предвижда задължения за дисциплинарно наказващия орган да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Законодателят е въвел посочените задължения в отношение на кумулативност с оглед осигуряване на защита на правата на държавния служител от една страна, а от друга с цел осигуряване постановяване на акта при напълно изяснена фактическа обстановка. В случая заповедта е издадена без да е даден срок на служителя да даде писмени обяснения и такива не са приети от органа. Правилно в тази насока в обжалваното решение е прието, че писмото, с което Христов е уведомен за насроченото заседание на дисциплинарния съвет и възможността да даде обяснения пред този, помощен по характера си орган, както и да представи доказателства не представлява изпълнение на задълженията на органа по цитирания законов текст. От съдържанието на същото се установява, дисциплинарно наказващият орган уведомява Христов, че следва да се яви за изслушване пред дисциплинарния съвет и за възможността да представи писмени доказателства относно "виновното неизпълнение на служебните му задължения", но липсва покана за даване на писмени обяснения от органа. Така формулираната покана от дисциплинарно наказващия орган косвено води до извод, че още преди приключване на дисциплинарното производство същият е формулирал извод за наличие на виновно извършено нарушение на служебната дисциплина от Х. При така установеното нарушение на административнопроизводствените правила съдът не е бил длъжен да разглежда акта за законосъобразност по останалите основания за оспорване по чл. 146 АПК, предвид разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗДСл. Обстоятелството, че в жалбата си Христов не излага твърдения в тази насока е ирелевантно, доколкото съдът е задължен да извърши служебно проверка за законосъобразност на акта на всички основания, независимо от твърденията в жалбата. При извършената проверка не се констатира допуснато нарушение на предвидените съдопроизводствени правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, а и в касационната жалба липсват конкретни доводи обосноваващи декларативно заявеното нарушение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК О. Б. следва да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 650 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение