Решение № 2591 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14338/2015 г.

Решение № 2591 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14338/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ С. при ЦУ на НАП, подадена чрез гл. юрисконсулт Петрова, срещу допълнително решение № 6747 от 05.11.2015 г. на Административен съд С. - град, постановено по адм. дело № 9190 по описа за 2014 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния и процесуален закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено оспореното решение, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за постановяване на ново допълнително решение при спазване на разпоредбите на чл. 173, ал. 2 от АПК. Ответникът по касационната жалба - "Груп" ООД гр. С., в писмена защита оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд - С. град /АССГ/ е отхвърлил молбата на ДД "ОДОП" С. при ЦУ на НАП за допълване на решение № 4854 от 08.07.2015 г. по адм. дело № 9190 по описа за 2014 г., с която е поискано на основание чл. 173, ал. 2 от АПК да бъде указано изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган и да бъдат дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да отхвърли молбата на директора на дирекция "ОДОП" - С., съдът е посочил, че с решението, чието допълване е поискано, е прогласен за нищожен ревизионен акт № 2141400198 от 23.04.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С.. Според решаващия съд разпоредбата на чл. 160 от ДОПК изрично регламентира правомощията на съда при оспорване на ревизионни актове, поради което в случая не намира субсидиарно приложение нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК. Решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С решението, чието допълване е поискано АССГ е прогласил нищожността на ревизионен акт № 2141400198 от 23.04.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган в хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 82 от 2012 г.), в сила от 01.01.2013 г. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че правилно съдът е отхвърлил молбата на касатора за допълване на решение № 4854 от 08.07.2015 г. по адм. дело № 9190 по описа на АССГ за 2014 г., с искане да бъде указано изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган и дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Както правилно е посочил решаващият състав правомощията на съда по съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт са уредени в специалния процесуален закон -ДОПК, който предвид изричните разпоредби на чл. 160, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК не предполага възможност за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Нормата на чл. 160, ал. 4 от ДОПК изрично предвижда, че предписанието на ал. 3 (когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона) не се прилага за ревизионните актове. Дори когато се прогласява нищожност на РА, последиците са свързани с неговата липса в правния мир, но съдът отново няма правомощие да върне преписката на органа издал акта, тъй като това не е предвидено в ДОПК. Предвид уредбата на този случай в ДОПК не са налице предпоставките за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 от АПК. В този смисъл е и практиката на ВАС по адм. дело № 1663/16 г., № 12561/2015 г., № 5013/2015 г., адм. дело № 7387/2009 г., адм. дело № 1170/2015 г., адм. дело № 5228/2015 г., адм. дело № 109/2015 г. и др. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. С оглед изхода на спора в полза на касатора не се дължат разноски. Такива не се присъждат и в полза на ответната по касация страна, тъй като няма данни да са направени и поискани такива в касационното производство. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,