Решение № 10523 от 21.11.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 246 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на Б. Блажев, чрез адв. Башева за отмяна на влязло в сила решение 12581 от 09.12.2021 г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. дело 7322/2021 г., с което е оставено в сила решение 1338 от 04.03.2021 г., постановено от Административен съд София-град, по адм. дело 11552/2020 г. Излагат се доводи, че Б. Блажев е бил възпрепятстван да участва в производството пред съдебните инстанции, като изобщо не е бил призоваван да се яви по делата, с което правото му на защита е било нарушено. Ответната страна - Кметът на район "Младост- Столична община не изразява становище по искането за отмяна. Ответната страна - Р. Данчева не изразява становище по искането за отмяна. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия намира искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК от надлежна страна. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: По силата на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК отмяна на влязло в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото, ако съдебният акт е неблагоприятен за това лице. Касае се не за всички неучаствали по делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. Законодателят е признал правото да се иска отмяна на влязло в сила решение и от лица, не участвали по делото, като по този начин е осигурил средство за защита от неблагоприятните последици за тях от административния акт, когато те не са били призовани, въпреки, че е трябвало да бъдат призовани и техните права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от постановеното съдебно решение по обжалвания административен акт. За да бъде активно легитимиран да иска отмяна на решението, за молителя следва да са налице трите кумулативни изисквания на закона: да не е участвал като страна в процеса - т.е да не е бил конституиран като страна в процеса; да е имал обезпечено право на участие по делото и решението да има неблагоприятно действие за него. В случая тези предпоставки не са налице спрямо искателя. Правото на отмяна по чл.246 от АПК е средство за защита само на такива трети лица, които е трябвало задължително да бъдат конституирани като страна в съдебен процес, приключил с неблагоприятно за тях съдебно решение, но не и за всички трети лица, които твърдят, че са имали право да участват в съдебния процес като жалбопоатели. В конкретния случай не са налице предпоставките на нормата на на чл.246, ал.1 АПК по следните съображения: Предмет на оспорване в съдебното производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска е Заповед РМЛ20-РД48-13/27.10.2020 година на кмета на Столична община - район "Младост", с която е разпоредено изземване на осн.чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост и чл.34 от Наредба на Столичен общински съвет за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО /НРУУРОЖТСО/ на общински имот - ЧОС, представляващ апартамент, находящ се в град София, [жк], [адрес], обитаван от Р. Данчева и членове на домакинството й, които го държат без правно основание. Страни в производството пред АССГ и ВАС са били Р. Данчева и кмета на Столична община - район "Младост". Установено е, че процесният апартамент е бил отдаден под наем на Л. Данчев съпруг на Р. Данчева по силата на Заповед 302/27.02.1985 г. и сключен договор за наем от 04.03.1985 г. След смъртта на титуляра по договора , не е бил сключван нов договор за наем с Р. Данчева, поради което тя и членовете на домакинството й са държали ползваното от тях общинско жилище без правно основание. Съгласно §1, т.2 от ДР на НРУУРОЖТСО, Домакинство са съпрузите, ненавършилите пълнолетие низходящи, възходящите и пълнолетните низходящи, които живеят с наемателя, както и братята и сестрите, които не са встъпили в брак. В случая към момента на издаване акта за настаняване Б. Блажев не попада в хипотезата на пълнолетен низходящ, който живее с наемателя. Той претендира това свое право като син на Р. Данчева , която обаче не е наемателка, а е държала апартамента без правно основание. Въпреки изричните указания на съда не са представени доказателства, които да оборват този факт. Приложеното удостоверение от Блажев, че е регистриран по постоянен адрес и живее в процесното жилище не води до извод, че той е имал право да участва в развилите се съдебни производства, тъй като не се явява член на домакинството на Л. Данчев, с който общината е била сключила договор за наем. Както беше отбелязано по-горе, заповедтта за настаняване е от 27.02.85година и титуляр по договора е Л. Данчев , а представените доказателства от молителя за адресна регистрация са от 2001година. В тази връзка неоснователен е и развития в жалбата довод, че Б. Блажев е имал право на участие в процеса като пряко заинтересована страна и ползвател на правата на праводателя си, тъй като същият няма пряка родствена връзка с него, нито е член на домакинството му. Предвид изложеното за молителя не е налице правна възможност да иска отмяна на влязло в сила решение, позовавайки се на разпоредбата на чл.246, ал.1 АПК. С оглед всичко гореизложено не са налице отменителните основания на чл. 246 АПК и молбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 248 ал. 1 предл. първо АПК Върховният административен съд, първа колегия, в настоящия петчленен състав