Решение № 15753 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7783/2016 г.

Решение № 15753 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7783/2016 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Х. Х., в качеството му на управител и представляващ "А." ЕООД, срещу решение № 2424 от 12.04.2016 г. по адм. дело № 263 по описа за 2016 г. на административен съд - С. град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу оспорения ревизионен акт. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на процесуални правила. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. оспорва същата чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. В.. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - С. град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № Р-22221214001163-091-001 от 16.06.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП-гр. С., поправен с ревизионен акт за поправка № П-22221215123741-003-001 от 15.07.2015 г., потвърден с решение № 1932 от 17.12.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. С. в частта по повод облагането по ЗДДС. Ревизионният акт е издаден по повод осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС и на ЗКПО, като по повод на последния закон с решението на решаващия административен орган, този акт е отменен. Ревизионният период по повод прилагането на първия закон е за данъчни периоди от м. 05.2009 г. до м. 03.2010 г., от м. 08.2010 г. до м. 12.210 г., от м. 02.2011 г. до м. 06.2011 г., от м. 08.2011 г. до м. 11.2011 г., м. 03., м. 06, м. 07, и от м. 10.2012 г. до м. 06.2014 г. С него на ревизираното дружество не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 41 385.16 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 17.220.17 лв. Ревизираният субект осъществява търговска дейност - авторемонтни и технически услуги, като цялостна диагностика на двигатели, ремонт ходова част, монтаж, демонтаж и баланс на гуми, смяна масла и филтри, тенекеджийство и автобояджийство, търговия на леки и лекотоварни автомобили, застрахователни услуги. Тя се осъществява в собствен търговски обект - автосервиз. С ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 2 600.00 лв. по 2 броя факту, ри, с предмет "СМР, издадени от "Г. л." ЕООД; в размер на 416.67 лв. по фактура с предмет "по договор", издадена от "В. Е. в." ЕООД, в общ размер от 8 839.78 лв. по 7 броя фактури с предмет "строителни материали и СМР", издадени от "Е." ЕООД (сега "С. М. Б." ЕООД), в общ размер на 2 900.00 лв. по повод издадени 2 броя фактури с предмет "услуга и по договор", издадени от "Р. 2000" ЕООД; в размер на 800.00 лв. по фактура с предмет "СМР", издадена от "И. Е." ЕООД; в размер общо от 19 000.00 лв. по 14 броя фактури, с предмет "различни видове СМР", издадени от "У. С. К." ЕООД. Правното основание, на което се е позовал административният орган е чл. 6 и чл. 9, както и чл. 25 от ЗДДС, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. П. е, че по процесните доставки на услуги не са събрани доказателства, които по категоричен начин да обосноват извод за действителното осъществяване на процесните доставки. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно фактическата обстановка по спора, направен е анализ на събраните доказателства в административното производство по доставчици и е направен извод за действителност на ревизионния акт, както и неговата законосъобразност. В ревизионното производство посочените доставчици не са открити на декларираните от тях адреси, поради което ИПДПОТЛ са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. При ревизирания субект е осъществена проверка. От него са ангажирани доказателства в ревизионното производство, които подробно са обсъдени от първоинстанционния съд. В съдебното производство, проведено в едно открито съдебно заседание, не се е явил жалбоподателят, не е ангажирал доказателства и доказателствени средства. Единственото касационно възражение е за допуснати нарушения на процесуалните правила, които се изразяват в необсъждане на представените доказателства и тяхното некредитиране в подкрепа на защитната теза на ревизирания субект - жалбоподател. Настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна по твърдяните нарушения. Правото на приспадане на данъчен кредит следва да бъде осъществено в съответствие в законовите изисквания за това, уредени в ЗДДС. Б. е, че лицето, което иска или е приспаднало данъчния кредит носи доказателствената тежест, а именно да обоснове предпоставките за законосъобразното упражняване на това право. Доказването на прехвърляне от доставчика на получателя на правото да се разпорежда със стоката като собственик, както и осъществяване на дължимата услуга изискват ангажиране на доказателства, които по категоричен начин да установяват действителното осъществяване на конкретната доставка и преди всичко дали доставчикът разполага със стоката от същия вид и количество като фактурираната, нейното съхранение, транспортиране, предаване на получателя, заприходяване, фактическата наличност в склад, нейното отчуждаване от получателя и пр. Произходът на стоката, т. е. установяване на доставчиците на доставчика, респ. прехвърляне на правото на разпореждане върху стоката на последващи получатели, са факти които представляват сами по себе си индикация за действителното реализиране на доставките, и тяхната преценка е в зависимост от останалите данни, установени в ревизионното производство, респ. в съдебното производство при оспорване на издадения ревизионен акт. По действащия ЗДДС тези обстоятелства относно начисляването на данъка и плащането по съответната доставка също се преценяват в съответствие с останалите данни по съответното съдебно производство. По повод на доставките с предмет услуги също следва да се обоснове и докаже действителното реализиране на същите, като това включва и преценка на способността на доставчика да извърши услугата, нейното квалифициране по вид, стойност, осъществяването й и приемане на същата от получателя - възложител. Самият механизъм на облагане изисква преценка за действително осъществени доставки, с оглед на последиците които възникват за фиска и за стопанските обекти, осъществяващи такава стопанска дейност. Конкретно по делото следва да се посочи, че съдът подробно е обсъдил конкретните доставчици и услугите, по повод на които са издадени фактурите. Преценката за кадровата обезпеченост на доставчиците се явява обуславяща при извод за действително или недействително реализиране доставките на услуги само и доколкото тя се явява необходима, но не и определяща при извод за законосъобразно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл е и националната съдебна практиката, както и на СЕС. А. съд е посочил по кои доставки са представени договори, приемо-предавателни протоколи, платежни документи с оглед плащане цената на услугите. Също така е посочил, че по някои от тях не се установява стоките и материалите, необходими за реализирането на услугите, от кого са закупени. Повечето от тях са за строително-монтажни работи, материали, услуги по договор и пр., като очевидно е, че те са свързани с неговата търговска дейност и обекта, в който я осъществява. Ревизиращите органи са констатирали разминавания по извършена и приета работа, не са установени конкретно вида, обема и цената, респ. начина на нейното формиране, на отделните строително-монтажни работи. Така не се установява по категоричен начин кой конкретно е осъществил договорените услуги, което е и основният спорен момент по делото. Доколкото съдебният състав по силата на чл. 218 от АПК дължи служебно произнасяне по спазването на материалния закон, като липсва твърдяно такова нарушение от касатора, трябва да се посочи, че съдът правилно е преценил материалноправните предпоставки по конкретните доставки, за да бъде упражнено законосъобразно правото на приспадане на данъчен кредит. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 1 570.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение