Решение № 1272 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7898/2018 г.

Решение № 1272 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7898/2018 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на А. Щ. от [населено място] против решение № 843/20.04.2018 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 3459/2017 г., с което е отхвърлено оспорването й против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК /АУЗ/ № МД-АУ-10303-1/13.09.2017 г., издаден от орган по приходите при дирекция "Местни данъци" /"МДТ"/ в община Варна, в частта относно установен данък върху превозните средства с рег. [рег. номер на МПС], рег. [рег. номер на МПС] и рег. [рег. номер на МПС] за периода 2012 г. – 2017 г. в размер на 457, 08 лева – главница и 130, 42 лева – лихва, общо дължима сума 587,50 лева, потвърден с писмо рег. № МД-Т17006233 ВН-001 ВН-001 ВН/20.11.2017 г. на директора на дирекция "МД" в община Варна. В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че данъкът върху превозните средство е определен в нарушение на чл. 54, ал. 3 ЗМДТ - въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР, а не въз основа на подадена декларация по чл. 32 ЗМДТ. Неправилно съдът е приел, че нормата на чл. 107, ал. 3 ДОПК дава възможност на органите по приходите да съставят акт за установяване на задължения и в случаите на липсваща декларация. Счита, че по делото не са налице доказателства за съществуването на посочените МПС. Поддържа довод за нарушение на чл. 109, ал. 1 ДОПК при образуването на производството по издаване на оспорения акт. Искането е за отмяна на решението. Претендира прекомерност на присъдените в първоинстанционното производство по делото разноски. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на дирекция "Местни данъци" при община Варна, не се представлява в съдебното заседание пред настоящата инстанция и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК /АУЗ/ № МД-АУ-10303-1/13.09.2017 г., издаден от орган по приходите при дирекция "Местни данъци" /"МДТ"/ в община Варна, в частта, с която на А. Щ., в качеството й на наследник на И. Щ. и А. Щ., са установени задължения за данък върху превозните средства с рег. [рег. номер на МПС], рег. [рег. номер на МПС] и рег. [рег. номер на МПС] за периода 2012 г. – 2017 г. в размер на 457, 08 лева – главница и 130, 42 лева – лихва, общо дължима сума 587, 50 лева, потвърден с писмо рег. № МД-Т17006233 ВН-001 ВН-001 ВН/20.11.2017 г. на директора на дирекция "МД" в община Варна. За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт, първоинстанционният съд е приел, че за да има едно лице качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 ЗМДТ, следва същото да е собственик на превозно средство, регистрирано за движение по пътната мрежа в Република България. След анализ на събраните по делото доказателства според съда по безсъмнен начин се установява, че тези факти са налице по отношение на адресата на оспорения АУЗ. На следващо място съдът е приел, че условията за освобождаване от данъка по чл. 58, ал. 4 ЗМДТ не са налице, предвид обстоятелството, че липсва прекратяване на регистрацията на превозното средство. По доводите на задълженото лице, че за автомобилите няма подадена писмена декларация съгласно чл. 54, ал. 3 ЗДвП, съдът е изложил мотиви за неоснователност, поради наличието на разпечатка от електронна информационна система на КАТ – Варна относно собствените на наследодателя ? МПС и нормата на чл. 107, ал. 3 ДОПК, която дава възможност на приходните органи да съставят акт за установяване на задължения и в случаите когато декларация не е подадена. По изложените съображения съдът е счел жалбата за неоснователна, а издаденият акт за законосъобразен. Решението е частично неправилно. Съгласно чл. 52, т. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. По силата на чл. 53 ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, в редакцията, в сила от 01.01.2010 г., предвижда, че за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектоване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектоване. От посочената правна уредба, която е действаща и в процесните периоди на 2012 - 2017 г., следва, че местен данък върху превозното средство не се дължи от собствениците само в случаите на прекратена регистрация. При установените по делото факти, законосъобразно съдът е приел, че А. Щ. е задължено лице по смисъла на чл. 53 ЗМДТ в качеството й на собственик на превозните средства. По делото не са събрани доказателствата, въз основа на които наследодателят И. Щ. е придобил правото на собственост върху МПС, но при издаването на оспорения АУЗ е установено, че същите са регистрирани на негово име от данните, предоставени от ОД на МВР – Варна. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗДвП пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. От представената в съдебното производство справка от АИС "КАТ – Регистрация" се потвърждава обстоятелството, че процесните МПС са регистрирани на името на И. Щ. в качеството му на собственик. С оглед на изложеното, съдът законосъобразно е приел, че жалбоподателката, в качеството си на законен наследник е придобила правото на собственост върху процесните превозни средства и е задължено лице по чл. 53 ЗМДТ. Доводите за нарушение на материалния закон - чл. 54, ал. 1 във връзка с ал. 3, т. 1 ЗМДТ също са неоснователни. С промяната в разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗМДТ (ДВ бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) е отменено съществуващото до този момент задължение за собствениците на превозни средства да ги декларират в общината по постоянния си адрес в двумесечен срок от придобиване на правото на собственост. Поради това изключението по чл. 54, ал. 3 ЗДвП, че ал. 1 не се прилага при определяне размера на данъка в конкретно изброени случаи, следва да се тълкува във връзка с предвиденото в чл. 54, ал. 4 ЗДвП задължение за подаване на декларация в същите случаи, сред които и при придобиване на превозно средство по наследство. От тези норми не следва, че при неизпълнение на задължението за подаване на декларация, е налице забрана данък върху пътно превозно средства да се определя въз основа на данни от регистъра на ППС, поддържан от Министерство на вътрешните работи, в какъвто смисъл са доводите на касатора. Правилно в тази връзка съдът е приел, че в нормата на чл. 107, ал. 3 ДОПК неподаването на декларация е предвидено като самостоятелно основание за издаване на акт за установяване на задължения. Да се приеме противното, означава задължените лица да черпят права от неизпълнение на задължението си по чл. 54, ал. 4 ЗДвП за подаване на декларация за придобиване правото на собственост върху обекта на облагане. Неоснователно е и възражението за нарушение на чл. 109, ал. 1 ДОПК. Тази норма предвижда, че не се образува производството по установяване на данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. По силата на чл. 144 ДОПК този срок, който е преклузивен, е приложим и за производство по установяване на местни данъци съгласно препращането по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. При преценката за спазването на чл. 109, ал. 1 ДОПК следва да се отчита спецификата на декларирането по ЗМДТ. Задълженията за местни данъци и такси не се определят въз основа на декларация подадена за всеки данъчен период. Нормата на чл. 109, ал. 1 ДОПК установява преклузивен срок за образуване на производство по установяване на задължения, поради което декларацията за придобиване на имуществото, обект на облагане не е релевантна за преценката по спазването му. В конкретния случай задълженията са определени за периодите от 2012 до 2017 година, а не за предходни периоди от откриване на наследството през 2003 г. и за тези периоди този срок не е изтекъл към 2017 година, когато е започнало производството по издаване на оспорения акт. Съдът е установил релевантните за спора факти, но е направил незаконосъобразни изводи по приложението на материалния закон. По делото е установено прекратяване на регистрацията на МПС, както следва: Лек автомобил "Москвич" с рег. [рег. номер на МПС] – служебно прекратена регистрация от 23.03.1998 г. Лек автомобил "Опел" модел "Вектра" с рег. [рег. номер на МПС] е със служебно прекратена регистрация от 22.11.2002 г. Мотопед до 50 куб. см. "Гарели" с рег. [рег. номер на МПС] е със служебно прекратена регистрация от 04.11.1999 г. Горните данни се съдържат в представена към административната преписка справка от сектор "Пътна полиция" на ОДМВР – Варна. В съдебното производство е предоставена допълнителна информация с писмо от 16.03.2018 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Варна, съгласно която МПС рег. [рег. номер на МПС] и рег. [рег. номер на МПС] са със служебно прекратена регистрация, считано от 01.10.2006 г., а лек автомобил Опел Вектра с рег. [рег. номер на МПС] е със служебно прекратена регистрация, считано от 07.11.2016 г. Има данни за сключена застраховка "Гражданска отговорност" за последния автомобил от брата на касаторката, поради което обосновано съдът е приел това обстоятелство като конклудентно приемане на наследството и използването на МПС от наследника. Съгласно чл. 52, т. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. Нормата на чл. 53 ЗМДТ предвижда, че данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства, а разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, в приложимата й редакция от 01.01.2010 г. сочи, че за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. Съгласно чл. 58, ал. 4, изр. 1 ЗМДТ, от 1.01.2010 г. собствениците на превозни средства се освобождават от плащане на данък в случаите на прекратена регистрация, като визираното разпоредба не обвързва приложимостта си нито от обстоятелството по чия инициатива е прекратена регистрацията, нито с допълнителни условия. ЗМДТ разграничава недължимостта на данъка от основанията за освобождаване от данък и ползване на данъчно облекчение. За разлика от разпоредбите на чл. 54, ал. 4 и чл. 58, ал. 1 - 3 ЗМДТ, в приложимите им редакции, специалната норма на чл. 58, ал. 4, изр. първо ЗМДТ не освобождава от данък, а дерогира неговата дължимост. В случая, съгласно представените удостоверения от ОД на МВР – Варна регистрацията на две от МПС е прекратена служебно най-късно на 01.01.2006 г., поради което и по аргумент от чл. 58, ал. 4 ЗМДТ данък за тях не се дължи, а за лек автомобил Опел Вектра данък не се дължи за 2017 г. Като е приел друго и е отхвърлил оспорването на издадения АУЗД в тази му част, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което актът в тази му част бъде отменен. При този изход на спора, на касатора следва да се присъдят разноски по компенсация в размер на 181, 78 лв., съобразно уважената част от жалбата. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,