Решение № 9370 от 7.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3854/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от К. А. И. с адрес в гр. Костандово, община Ракитово, [адрес], чрез процесуален представител адвокат Д. Семерджиева, с посочен адрес за получаване на призовки и книжа, против Решение 540/10.02.2025г. на Административен съд - Пазарджик по адм. дело 99/2024г. С него се отхвърля жалбата му срещу Решение 1012-12-363#1/03.01.2024г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него разпореждане 122-00-1873-11/24.11.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон, като се сочи и нарушение на процесуалния закон, като касационно основание е само същественото нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. ОТВЕТНИКЪТ, директорът на ТП на НОИ- Пазарджик, чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен вид. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административен съд е образувано по жалба на касационния жалбоподател против цитираното решение и разпореждане. С тях се разпорежда на К. А. И. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода 21.08.2020г. до 14.07.2021г. в размер на 8284.96 лева и 2.377.17 лева лихва, от датата на получаване на обезщетението до датата на разпореждането 24.11.2023г. Възражението е за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. По въпросите относно добросъвестността е обсъдено поведението на жалбоподателя с оглед обстоятелството как е прекратена трудовата заетост с осигурител и работодател със седалище в държава членка. От доказателствата по делото съдът е приел за установено, че жалбоподателя е декларирал първоначално невярно обстоятелство, като е установено впоследствие по безспорен начин, че е напуснал работа преждевременно, с оглед доказателствата, събрани в административното производство по реда на международния обмен във връзка с прилагането на трудовото и осигурителното законодателство в рамките на Европейския съюз. При установеното от фактическа и правна страна съдът е отхвърлил жалбата. Решението правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и е извел обосновани изводи от фактическа и правна страна в съответствие с материалния закон. По делото не е спорен размера на паричното обезщетение, което е получено и периода за който е получено. Въпросът с добросъвестното му получаване е първо фактически въпрос, после правен, и е основание за връщане или не на получената сума. В настоящият случай добросъвестността няма легално законово определение в КСО от фактическа и правна страна, поради което се установява с всички доказателствени средства, както и във връзка с представното съзнание на получателя на обезщетението по отношение на правнозначимия факт, от който следва правото- начина прекратяване на трудовата заетост. Когато се подава заявление пред НОИ за получаване на обезщетение за настъпил осигурителен риск безработица се изисква от заявителя да посочи начина прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя и осигурител в чужбина. Осигуреното лице безспорно знае и е наясно с факта за срока на договора по трудовата си заетост, както и обстоятелството, че напуска работа самоволно и предсрочно. Тези факти се установяват по линията на международния обмен от административния орган, но няма пречка да бъде декларирано това обстоятелство в заявлението за отпускане на обезщетение, целта на което е обезщетението да покрие своевременно периода на настъпилия осигурителен риск. При невярно деклариране как е прекратена трудовата заетост, следва връщане изцяло или отчасти съответно на получената сума като парично обезщетение. Задължението на органа да установи факта на прекратяване на трудовата заетост е служебно и е без значение кога го установявана в рамките на административното производство пред него. Наред с това, знанието на тези факти от осигуреното лице и невярното им деклариране при получаване на обезщетението пък е от значение за преценката на добросъвестността. Както се посочи в случая, от доказателствата по преписката и делото поведението на осигурения сочи еднозначно на извод за недобросъвестност, както правилно е приел и административният съд в обжалваното решение. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила ведно с последиците, като се споделят напълно мотивите на административния съд. При този изход на делото е основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение