Решение № 4068 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8699/2011 г.

Решение № 4068 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8699/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Захари Костодинов Ангелов от с. Бързия, област Монтана против решението от 28.05.2011 г., постановено по адм. дело № 242/2011 г. по описа на Административен съд гр. Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против решение № Б-18/28.05.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Монтана и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Монтана, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Монтана, е отхвърлена жалбата на Захари Костодинов Ангелов против решение № Б-18/28.05.2010 г. на директора на РУСО гр. Монтана, с което е потвърдено разпореждане № 01/12.04.2010 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУСО - Монтана, с което е разпоредено лицето да възстанови полученото парично обезщетение за безработица за периода от 01.07.2009 г. до 31.10.2009 г., на основание чл. 54е, ал. 3 КСО. За да постанови това решение съдът е приел, че правилно е разпоредено възстановяване на полученото парично обезщетение за безработица, тъй като за същия период на лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и поради това е налице хипотезата на чл. 54е, ал. 3 КСО. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не дължи връщане на полученото обезщетение, тъй като всъщност не е получавал пенсия за осигурителен стаж и възраст, а пенсия за инвалидност. В тази връзка съдът е посочил, че пенсията за осигурителен стаж и възраст е отпусната, считано от 01.07.2009 г., но не е получавана поради това че пенсията за инвалидност е по-благоприятна за лицето, но съгласно изискването на чл. 54е, ал. 3 КСО възстановяване на обезщетението се дължи когато пенсията за осигурителен стаж и възраст е отпусната, без да е необходимо тя да е получавана. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че с разпореждане № 112-00-336-1/24.07.2009 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО - гр. Монтана на Захари Костодинов Ангелов е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.07.2009 г. до 31.10.2009 г. Въз основа на заявление от 10.09.2010 г., подадено от Захари Ангелов, е издадено разпореждане № 4602083220/08.01.2010 г. на ръководителя на "ПО", с което му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.07.2009 г., която е спряна на основание чл. 101, ал. 1, т. 2 КСО и § 8 ПЗР КСО, вр. чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО, тъй като същият получава лична пенсия за инвалидност, която е по-благоприятна за него. С разпореждане № 01/12.04.2010 г., което е потвърдено с обжалваното пред съда решение № Б-18/28.05.2010 г. на директора на РУСО - гр. Монтана, е прекратено паричното обезщетение за безработица, считано от 01.07.2009 г. и е разпоредено Захари Ангелов да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 01.07.2009 г. до 31.10.2009 г. При тази безспорна фактическа обстановка, правните изводи на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. В разпоредбата на чл. 54е, ал. 3 КСО, посочена като равно основание за издаване на процесното разпореждане, е предвидено, че изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане. В случая е налице първата хипотеза - Захари Ангелов е получавал парично обезщетение за безработица за период, през който му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В хипотезиса на разпоредбата е предвидено изискването да е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не същата да е изплащана, респективно - да е получавана фактически. Съгласно чл. 101, ал. 1, т. 2 КСО не могат да се получават едновременно лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и лична пенсия за инвалидност, затова в чл. 95, ал. 4 КСО е предвидено, че пенсията се спира, когато не се следва изплащането й съгласно чл. 101 КСО и в конкретния случай е спряна пенсията за осигурителен стаж и възраст, която е по-неблагоприятна за лицето. Затова разпоредбата на чл. 54е, ал. 3 КСО е приложима и за случаи като настоящия, при които пенсията за осигурителен стаж и възраст е отпусната, но не е получавана, защото е спряна, за да бъде получавана по-благоприятната за лицето лична пенсия за инвалидност. Парично обезщетение за безработица не може да бъде получавано от лице, на което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО изрично е предвидено като отрицателно условие за възникване на право на парично обезщетение за безработица лицето да няма отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Освен това в чл. 54д, ал. 1, т. 3 КСО е предвидено, че изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно е, че във всички разпоредби, които се отнасят до условията за получаване на парично обезщетение за безработица като отрицателно условие е предвидено на лицето да не е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, същото условие е предвидено и в чл. 54е, ал. 3 КСО за възстановяване на получената сума. От съществено значение е отпускането на пенсията за осигурителен стаж и възраст, а не получаването й, тъй като лицето фактически е получавало друг вид пенсия, която е по-благоприятна за него. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение