Решение № 5673 от 31.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Желева от гр. Раднево, чрез адвокат Т. Тодоров, срещу решение 395 от 20.10.2022г., постановено по административно дело 357/2022г. по описа на Административен съд Стара Загора. С решението, предмет на контрол, е отхвърлено оспорването на Желева против отказа на кмета на [населено място], общ. Гълъбово, да й бъде издадено удостоверение за наследници, обективиран в писмо изх. 15 от 11.05.2022г. и Желева е осъдена да заплати община Гълъбово сума в размер на 400 лева за разноски по делото. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт и се присъдят разноски. Ответната страна - кметът на [населено място], чрез упълномощен представител адвокат Колева, в писмен отговор е поискал отхвърлянето на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и не са налице отменителните основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения. Административният съд установил, че на 10.05.2022г. М. Желева е подала писмо в кметство [населено място], с искане за издаване на удостоверение за наследници на починалите Й. Златева и З. Златев в качеството им на осиновители на нейната майка - М. Димова. Извършена била проверка в семейните регистри на [населено място], от която било установено, че в том I, стр. 31 бил записан като глава на семейство З. Златев, със съпруга Ю. Михалева, майка В. Златева и осиновена дъщеря М. Христова. От справка в регистър за раждане от 1942г. на [населено място] в акт 68 от 18.07.1942г. на М. Христева, за нейни родители били посочени С. Динева и Д. Грозев, но нямало отбелязване за законно осиновяване или документ, доказващ осиновяване. Въз основа на установеното кмета на [населено място] постановил обжалвания отказ за издаване на удостоверение за наследници с писмо с изх. 15/11.05.2022г. с мотиви, че не е установено законно осиновяване и няма представен необходим документ, доказващ осиновяване. С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е отхвърлил жалбата на М. Желева срещу отказ на кмета на [населено място], общ. Гълъбово, обективиран в писмо с изх. 15 от 11.05.2022г., да уважи искането й за издаване на удостоверение за наследници на Й. Златева и З. Златев. Административният съд приел, че оспореният отказ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, издаден е от компетентен орган съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението във връзка с чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация. При издаването на акта не били констатирани допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган законосъобразно отказал да издаде удостоверение за наследници на М. Желева, поради това, че подалото искането лице не попада в кръга на лицата, посочени в чл. 5, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, както и не е представило доказателства, че искането може да бъде удовлетворено при условията на чл. 5, ал. 2 от Наредбата. Не било налице и доказателство за твърдяното от жалбоподателката осиновяване на майка й, което да било отразено в регистрите на населението. Поради отсъствието на доказателства за наличието на наследствени правоотношения между жалбоподателката и Й. Златева и З. Златев, съдът приел, че постановеният отказ за издаване на удостоверение за наследници бил издаден при спазване на материалния закон. Съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна и до неправилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗГР общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението. Редът за издаване и образците на удостоверенията по чл. 24, ал. 1 ЗГР се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието. Разпоредбата на чл. 9 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за удостоверяване на наследниците по закон на починало лице се издава Удостоверение за наследници по образец съгласно приложение 3. В чл. 11 от тази наредба е регламентирана процедурата по издаване на удостоверение за наследници: подаване на искане по образец съгласно Приложение 2 към чл. 6, ал. 1 от същия акт, в което следва заявителят да впише известните му данни за наследодателя и неговите наследници. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението изрично предвижда, че за определяне на наследниците по закон, длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, когато в регистъра на населението липсват данни за издаване на съответното удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ по реда на АПК. В случая от извършената проверка на семейните регистри на селото е установено, че сред лицата, от които се състои домакинството на З. Златев, е посочена и М. Христова, за която е отбелязано обстоятелството, че е осиновена. При тези данни и съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници, от което следва, че М. Желева, като единствен наследник на М. Христова е лице, което може да поиска издаването на удостоверение за наследници на Й. Златева и З. Златев. Административният орган няма правна възможност да установява нови факти и обстоятелства, а само проверява наличните данни в информационните масиви. Установяването на факти по гражданско състояние на лица, за които факти не са съставени актове в определените срокове и те не са вписани в регистрите на населението, не е от компетентността на административния орган. Действайки при условията на обвързана компетентност административният орган дължи издаване на административен акт съобразно събраните доказателства, а издаденият административен акт може да бъде обжалван от всички заинтересовани страни, чиито законни права и интереси засяга. Доказателствената сила на събраните в хода на административното производство данни от семейните регистри на [населено място] не е оборена и следва да бъде съобразена наред с другите данни от административната преписка и информационните масиви. Неправилно административният съд приема, че след като от административния орган е извършена проверка на основание чл. 11, ал. 2 от Наредба РД-02-20-6/24.04.2012 г., не били установени наследствени правоотношения между жалбоподателката и лицата Й. Златева и З. Златев. Видно от оспорения отказ за издаване на удостоверение за наследници, административният орган е извършил необходимите проверки в семейните регистри на [населено място], регистъра на населението и в регистрите на актовете за гражданско състояние. От събраните доказателства може да се направи извод за наличие на родствена връзка между заявителката М. Желева и лицата Й. Златева и З. Златев. От представената справка в семейните регистри на [населено място] се установява, че в том I, стр. 31 е записан като глава на семейство З. Златев, със съпруга Ю. Михалева, майка В. Златева и осиновена дъщеря М. Христова, която според всички приобщени по делото доказателства безспорно е идентично лице с майката на жалбоподателката - М. Димова. Въпреки установеното, административният орган е постановил оспорения отказ. Тъй като спорът е административноправен, административният съд няма задължение да се произнася относно това чий наследник е М. Желева и какви са наследствените й права. В жалбата се твърди, че удостоверението й е необходимо за установяване на правата й върху недвижими имоти, възстановени на З. Златев с Решение на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост на земеделски земи от 05.01.1999г. Съгласно чл. 5 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници. Удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1. Удостоверения се издават и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. Пред настоящата инстанция са представени с писмо от 18.04.2023г. допълнителни доказателства: Удостоверение за наследници 46 от 19.02.1999г. за Й. Златева и 47 от 19.02.1999г. и Удостоверение за наследници от 02.06.2021г. за лицето З. Златев, от което е видно, че М. Димова е вписана като дъщеря. В хода на съдебното производство административният съд е установил относимите факти по делото, които настоящата инстанция следва да възприеме с оглед нормата на чл. 220 от АПК и въз основа, на която не може да прави фактически установявания, свързани с компетентността на органа, издател на оспорения отказ за издаване на удостоверение за наследници. Въпреки това, с оглед пълнота на изложението, настоящата инстанция приема, че е налице допуснато нарушение от страна на административния орган на принципа на съразмерност (чл. 6 АПК) и изискването за предвидимост на актовете (чл. 13 АПК), с постановяване на различни по резултат административни актове по еднакви юридически факти. При това положение кметът на [населено място] следва да извърши исканата административна услуга, като се съобрази със сроковете за издаване индивидуалните административни актове по чл. 57 АПК. С оглед на горното, решението на Административен съд Стара Загора следва да се отмени при наличие на нарушение на материалния закон - основание по чл. 209, т. 3 АПК, като вместо него отказът по искането на М. Желева, постъпило в кметството на [населено място] на 10.05.2022г., за издаване на удостоверение за наследници на Й. Златева и З. Златев, бъде отменен. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена в размер на 300 лв. Водим от горното, Върховният административен съд