Решение № 2209 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12972/2020 г.

Решение № 2209 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12972/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Кирилов, от гр. София, подадена чрез пълномощника адвокат А. Черногорски срещу решение № 4237 от 28.07.2020 г. по адм. дело № 3576/2020 г. на Административен съд- София-град с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 214-0012575- 4/31.12.2019 г. издадено от старши експерт по осигуряване ПОБГВ, за ръководител на осигуряването за безработица при ТП НОИ София град, разпореждане № 214-0012575- 5/31.12.2019 г., издадено старши експерт по осигуряването ПОБГВ за ръководител на осигуряването за безработица при ТП ПОИ София град и разпореждане № 214-0012575- 6/31.12.2019 г. издадено от старши експерт по осигуряване ПОБГВ, за ръководител на осигуряването за безработица при ТП НОИ София град, потвърдени с решение № 1040-21-269/16.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - София град, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, т. 1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, и са присъдени разноски. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че са налице необходимите предпоставки за изплащане на обезщетението за безработица. По подробно изложените в жалбата и в съдебно заседание съображения се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба- директорът на ТП на НОИ - София град, чрез юрисконсулт Е. Вълева оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-София-град е отхвърлил жалбата на К. Кирилов срещу разпореждане № 214-0012575- 4/31.12.2019 г. издадено от старши експерт по осигуряване ПОБГВ, за ръководител на осигуряването за безработица при ТП НОИ София град, разпореждане № 214-0012575- 5/31.12.2019 г., издадено старши експерт по осигуряването ПОБГВ за ръководител на осигуряването за безработица при ТП ПОИ София град и разпореждане № 214-0012575-6/31.12.2019 г. издадено от старши експерт по осигуряване ПОБГВ, за ръководител на осигуряването за безработица при ТП НОИ София град, потвърдени с решение № 1040-21-269/16.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - София град, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, т. 1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Установено е от фактическа страна, че при извършена проверка от контролни органи в НОИ на "Дино 2001"ЕООД, приключила с констативен протокол № КВ-5-21-00673849/18.09.2019 г., е установено, че от месец януари 2017 г. до месец ноември 2017 г. дружеството не е извършвало търговска дейност по смисъла на ТЗ. С оглед установените факти и обстоятелства, и на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са издадени задължителни предписания № ЗД-1-21-00673869/18.09.2019 г. на дружеството за заличаване на данните, подадени в РОД за назначените лица за периода 01.01.2017 г. до 31.07.2018 г., в който попадат и подадените за Кирилов за времето от 14.11.2017 г. до 24.11.2017 г. След изтичане на срока за изпълнение от дружеството на влезлите в сила задължителни предписания са предприети действия от контролните органи на ТП на НОИ, в рамките на предоставената им от закона компетентност, за служебно заличаване по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и липсата на доказателства за извършвана търговска дейност от дружеството за периода от месец януари 2017 г. до месец ноември 2017 г., подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Кирилов, за периода от 14.11.2017 г. до 23.11.17 г. били заличени. Прието е, че същият не е било осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, и не е отговарял на изискванията на чл. 54а от КСО. С разпореждане № 214-0012575-4/31.12.2019 г. е отменено разпореждане № 214-00-12575-1/30.11.2017 г. за отпускане парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. С второто разпореждане № 214-00-12575-5 от 31.12.2019 г. на основание чл. 114, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено на Кирилов да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица /ПОБ/ за периода от 24.11.2017 г. до 31.03.2018 г. в размер на 2024, 44/две хиляди двадесет и четири и 0, 44/лева. Прието е, че на основание новите данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО на лицето неоснователно е било изплатено ПОБ за периода от 24.11.2017 г. до 31.03.2018 г. включително, което трябва да се възстанови. С третото разпореждане № 214-00-12575-6 от 31.12.2019 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 10 от КСО, на Кирилов е отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а. С решение № 1040-21-269/16.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - София град разпорежданията са потвърдени. С оглед на така установеното от фактическа страна касационният довод за неправилност на съдебното решение е неоснователен. Съгласно чл. 54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Параграф 1, т. 3 от ДР на КСО определя осигуреното лице като физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведен в чл. 10 от КСО. Законодателят е въздигнал извършването на трудова дейност в една от задължителните и кумулативно налични предпоставки за възникване на осигурително правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за безработица. Наличието на трудово правоотношение, възникнало на основание валиден трудов договор, не води до възникване и пораждане на осигурително правоотношение и следващите се от него осигурителни права, ако по този трудов договор не е реализирано действително престиране на труд срещу следващото му се трудово възнаграждение, т. е., ако не е предоставена реално работна сила. Именно това обстоятелство- дали е предоставена наистина работна сила и е извършвана трудова дейност през посочения период 14.11.2017 г. до 24.11.2017 г. е бил подложен на изследване и установяване в хода на съдебното дирене, осъществено от съда. От друга стрна, съгласно чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО отрицателната предпоставка за правото на парично обезщетение за безработица е лицето да не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, респ. юридическият факт, прекратяващ правото на парично обезщетение за безработица, е лицето да е започнало трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4. В случая е безспорно установено, че "Дино 2001"ЕООД от месец януари 2017 г. до месец ноември 2017 г. не е извършвало търговска дейност по смисъла на ТЗ, следователно жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност в дружеството. Предвид заличените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за Кирилов, за период от време, който касае правото на ПОБ, длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО е било длъжно да преразгледа основанията за отпускане на ПОБ. С оглед заличените данни правилно и законосъобразно е издадено разпореждане за отмяна на разпореждането за отпускане на ПОБ и е постановен отказ за отпускане на такова обезщетение. В случая не се касае до възобновяване на административното производство по реда на 103 от АПК, а за производство по чл. 54ж, ал. 2, т. 2 от КСО, което е специално производство по КСО, което е задължително да се инициира и проведе. Твърдените оплаквания в обратната насока са неоснователни. Неоснователни са и наведените оплаквания за нарушение на материалния закон. По силата на чл. 3, ал. 13 от цитираната Наредба № Н-8 на контролните органи на НОИ при неизпълнение в срок на влязло в сила задължително предписание по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО за заличаване на данни е предоставена възможност да инициират такова заличаване чрез служебно подаване на декларация образец № 1 на електронен носител по реда на наредбата, с код "заличаване". Правните изводи на съда се основават на извършена преценка на релевантните към делото факти. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касационната жалба за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото следва да бъде определено в размер на 100, 00/сто/лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,