Решение № 10764 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4973/2013 г.

Решение № 10764 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4973/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на "Мобилтел" ЕАД, "Космо България Мобайл" ЕАД и "Българска телекомуникационна компания" АД срещу решение № 1282 от 28.01.2013 г., постановено по адм. дело № 12255/2012 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Касационните жалбоподатели поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С аргументи, идентични на релевираните при първоинстанционното разглеждане на делото, оспорват възприетите от тричленния състав правни изводи по съществото на спора. Считат решението за немотивирано, поради необсъждане от съда на всички техни твърдения за незаконосъобразност на административния акт. По подробно развитите в жалбите доводи молят за отмяна на оспореното решение и за постановяване на ново такова по съществото на спора. Касаторът "Космо България Мобайл" ЕАД претендира присъждане на разноските по делото, включително за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Комисията за регулиране на съобщенията, оспорва касационните жалби. Моли за оставянето им без уважение като неоснователни по съображенията, изложени в депозирани писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав, констатира, че касационните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол акт, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на посочените в тях основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира касационните жалби за неоснователни. С атакуваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбите на "Мобилтел" ЕАД, "Космо България Мобайл" ЕАД и "Българска телекомуникационна компания" АД против решение № 1882/23 август 2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с което е определена "Форма и методология за въвеждане и прилагане на разделно счетоводство" (Методологията). За да постанови този резултат съдът е приел, че решението на КРС е законосъобразно като издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно прилагане на материалноправните разпоредби. От фактическа страна по делото е установено, че с решения № 236 и № 237 от 17.03.2009 г. КРС е наложила на жалбоподателите, определени за предприятия със значително въздействие на съответните пазари, задължение за въвеждане и прилагане на разделно счетоводство. С решение № 178/09.02.2012 г. на КРС е приет проект на консултативен документ "Форма и методология за въвеждане и прилагане на разделно счетоводство" и е открита процедура за общественото му обсъждане. В хода на общественото обсъждане "Мобилтел" ЕАД, "Космо България Мобайл" ЕАД и "Българска телекомуникационна компания" АД са изразили становища по проекта (вх. № 12-01-1712/14.03.2012 г.; вх. № № 12-01/1736/10.03.2012 г., вх. № 04-04-52/14.03.2012 г.). С решения № 1361 и № 1362 от 31 май 2012 г. на КРС е продължено действието на наложените с решения № 236 и № 237 от 17.03.2009 г. задължения за водене на разделно счетоводство на операторите, съобразно форма и методология, определени от Комисията. С решение № 1604 от 12 юли 2012 г. КРС е приела резултатите от проведеното обществено обсъждане, разпоредила е становищата, приетите предложения и тяхното отразяване, включително мотивите за неприетите предложения, да се публикуват на интернет страницата на Комисията, приела е проект на решение за одобрение на Форма и методология за въвеждане и прилагане на разделно счетоводство и е разпоредила проектът на решението и консултативния документ да се изпратят на ЕК, Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и на регулаторните органи на държавите-членки на ЕС. В КРС е постъпило писмо за решение на ЕК, в което се посочва, че тя е проучила нотификацията и няма бележки. С оспореното пред тричленния състав на Върховния административен съд решение № 1882 от 23.08.2012 г. КРС, на основание чл. 169, ал. 4 от Закона за електронните съобщения във връзка с решение № 1361/31.05.2012 г. и решение № 1362 от 31.05.2012 г., както и във връзка с решение № 178 от 09.02.2012 г. и решение № 1604/12.07.2012 г., е определила Форма и методология за въвеждане и прилагане на разделно счетоводство, съгласно приложението към решението. В мотивите на административния акт е посочено, че задълженията по решения № 1361 и № 1362 от 31.05.2012 г. обхващат цялата дейност на задължените предприятия, както и че с приетата Форма и методология са конкретизирани вече наложените задължения за прилагане на разделно счетоводство от тримата оператори. При тези данни съдът е приел, че при постановяване на обжалваното решение Комисията се е произнесла съобразно нормативно определената й компетентност и не е налице превишаване на регулаторните й правомощия. Счел е, че непосочването на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗЕС като правно основание за издаване на решението не сочи на опорочаване на процедурата, тъй като нормата е процесуална, а не материалноправна. Съдът е посочил, че от значение за законосъобразността на акта е спазването на административнопроизводствените правила разписани в съответната законова разпоредба, а не отразяването й в мотивите на административния акт. За неоснователно е счетено възражението на жалбоподателите, че изготвеният проект "Форма и методология за въвеждане и прилагане на разделно счетоводство", приет като такъв с Решение № 1604/12.07.2012 г. (с което са приети и обществените обсъждания), не е подложен повторно на обсъждане, а е изпратен за съгласуване с Европейската комисия без да се даде възможност на заинтересованите страни да изразят становище по проекта. Тричленният състав е приел, че не е допуснато процесуално нарушение в производството пред КРС във връзка с процедурата по обществено обсъждане. Анализирал е формите на участие на заинтересованите страни в административното производство, предвидени в националния закон и в Директива 2002/21/ЕО. Като се е позовал на уредбата на чл. 36 от ЗЕС относно общественото обсъждане и тази на чл. 37 от същия закон, регламентираща обществените консултации, съдът е навел извод, че е спазено изискването за провеждане на процедура за обществено обсъждане, в която са взели участие чрез представяне на становища "Мобилтел" ЕАД, "Космо България Мобайл" ЕАД и "Българска телекомуникационна компания" АД. Посочил е, че приетите резултати от обсъжданията съдържат постъпилите становища, възприетите предложения и отразяването им в проекта, изложение на мотивите за неприетите предложения и разпореждане документът да се публикува на интернет-страницата на КРС. Според съда липсва процесуално нарушение поради откриване на административното производство при действието на решения № 236 и № 237 от 17.03.2009 г. на КРС и преди издаване на решения № 1361 и № 1362 от 31.05.2012 г. Изложил е съображения, че към момента на постановяване на решение № 1882/23.08.2012 г. на КРС и двата административни акта от 31.05.2012 г. вече са издадени и с тях са продължени наложени на операторите задължения за въвеждане и прилагане на разделно счетоводство с решения № 236 и № 237 от 17.03.2009 г. на КРС, влезли в сила. Прието е, че с решения № 1361 и № 1362 от 31.05.2012 г. не се налагат първоначално задължения за разделно счетоводство, а само се продължава задължителният им характер. Видът на задължението е определен към момента на откриване на административното производство с решения № 236 и № 237 от 17.03.2009 г., като с приетата Формата и методология на практика това задължение е конкретизирано с цел неговото надлежно изпълнение. Съдът е отхвърлил оплакването за материална незаконосъобразност на решението с аргумент, че задължението за разделно счетоводство е изначално наложено за цялата дейност на операторите, а не само за онази част, която подлежи на ex ante регулиране, като Формата и Методологията следват обхвата му, така, както е определен в съответните актове на КРС. Приел е, че с атакувания административен акт не се налага самото задължение, а само формата и методологията за извършването му. Посочил е, че въпросът за коя част от дейностите следва да се прилага тази форма и методология е решен с други актове на КРС, подлежащи на самостоятелен съдебен контрол и именно в производството по тяхното оспорване могат да се навеждат и обсъждат развитите в тази насока доводи от жалбоподателите. Решението е правилно. Тричленният състав на Върховния административен съд е установил точно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Неоснователно е оплакването на касаторите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Доводите на страните, имащи значение за правилното решаване на спора, са надлежно обсъдени. Решението е постановено в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма. По аргумент от разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК, в мотивите му се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Видно от съдържанието на оспореното решение, същото изцяло съответства на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и не е налице твърдяната в касационните жалби непълнота на мотивите на съдебния акт. Наведените в жалбите на "Мобилтел" ЕАД, "Космо България Мобайл" ЕАД и "Българска телекомуникационна компания" АД оплаквания са точно и пълно отразени в съдебното решение, като въз основа на данните по делото и подробен правен анализ, съдът е обосновал извод за законосъобразност на атакувания акт, включително по отношение на съответствието му с материалния закон. В изпълнение на изискването по чл. 168 АПК решаващият съд е извършил цялостна служебна проверка на обжалваното пред него решение на КРС, като е дал обоснован отговор на релевантните доводи на жалбоподателите. Доказателства, опровергаващи формираните от първата инстанция фактически и правни заключения, оспорващите не са ангажирали. Правилно съдът е приел в мотивите на решението си, че развитите от предприятията възражения срещу естеството, обхвата, съдържанието и изпълнимостта на самото задължение за разделно счетоводство касаят други административни актове на секторния регулатор, а именно - тези, с които процесното задължение е наложено и съответно продължено, като същите са предмет на самостоятелен съдебен контрол, различен от осъществявания в настоящото съдебно производство такъв. Поради това необсъждането от съда на твърдения, които са неотносими към конкретния предмет на спора, не се отразява на правилността на решението по същество и не представлява допуснато съществено процесуално нарушение в първоинстанционното производство. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Мотивите на съда за законосъобразност на оспорения административен акт се споделят от касационния състав. Съответен на закона е изводът на съда, че непосочването в акта на процесуалната норма на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗЕС като правно основание за издаването му, не съставлява нарушение. Цитираната разпоредба въвежда задължение за КРС да изпрати проекта на решение на Европейската комисия на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и на регулаторните органи на държавите - членки на Европейския съюз. Изпълнението на това изискване не се оспорва от касаторите. Нормата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗЕС регламентира елемент от процедурата по издаване на акта, който е надлежно осъществен, видно от доказателствата в административната преписка, поради което тричленният състав обосновано е приел, че процедурата е спазена и липсва порок във формата на крайното волеизявление на регулаторния орган. Правилни и кореспондиращи на фактическите установявания са изводите на съда за изпълнение на изискването за провеждане на обществено обсъждане на проекта на решение. Касационните жалбоподатели всъщност не оспорват законосъобразността на проведената съгласно правилата на чл. 36 ЗЕС процедура по обществено обсъждане на приетия с решение № 178/2012 г. проект на консултативен документ, но считат, че Комисията е следвало да приложи отново същата процедура и по отношение на приетия след обществените обсъждания проект в т. 3 от решение № 1604/2012 г., изпратен съгласно чл. 42, ал. 1 ЗЕС на Европейската комисия на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и на регулаторните органи на държавите - членки на Европейския съюз. Възражението е несъстоятелно. На основание чл. 36 от ЗЕС с решение № 178 от 09.02.2012 г. Комисията е открила процедура по обществено обсъждане на проекта на Форма и Методология, в рамките на която заинтересованите страни, включително касаторите, са представили становища. От доказателствата по делото се установява, че Комисията е мотивирала становището си по всички постъпили предложения и забележки, като възприетите становища на заинтересованите предприятия са съответно отразени в проекта. Поставеният на обществено обсъждане консултативен документ "Форма и Методология за въвеждане и прилагане на разделно счетоводство" съдържателно и по същество представлява проект на самото решение, което Комисията е одобрила с обжалвания акт. Същността на консултативния документ, подложен на обществено обсъждане, е идентична с проекта на окончателно решение, приет с т. 3 на решение № 1604/2012 г. на КРС. Правилното прилагане на процедурата по чл. 36 ЗЕС означава провеждане на обществено обсъждане на самата Форма и Методология, което в случая КРС е сторила, а не на формалния акт по одобряването й. Следва да се посочи, че Комисията няма нормативно задължение повторно да извършва обществено обсъждане на проекта в случай на отразяване в същия на корекции по повод вече проведено такова. Правилно съдът е счел за неоснователно твърдението в жалбите за необходимост от провеждане на ново обществено обсъждане на проекта, произтичаща от обстоятелството, че между приемането на решение № 178/09.02.2012 г. и решение № 1604/12.07.2012 г. регулаторът е приел решения № 1361 и № 1362 от 31.05.2012 г., с които е продължил наложените на предприятията задължения за водене на разделно счетоводство. Решенията на КРС от 31.05.2012 г. не налагат ново задължение на операторите, нито променят обхвата на вече наложеното им такова с решения № 236 и № 237 от 17.03.2009 г., а единствено продължават в същия обем съществуващите задължения. Поради това е обоснована преценката на съда, че провеждането на общественото обсъждане при действието на решения № 236 и № 237 от 17.03.2009 и преди издаване на решения № 1361 и № 1362 от 31.05.2012 г. не сочи на нарушение на процесуалните изисквания. Следователно, като е приел, че административният акт е постановен при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тричленният състав е приложил правилно закона. Законосъобразни са изводите на решаващия съд за съответствие на административния акт с материалноправните разпоредби. По същество касаторите оспорват самата същност на задължението за разделно счетоводство. Доводите им срещу самото задължение правилно са счетени за неотносими към обхвата на съдебния контрол върху решение № 1882/23 август 2012 г. на КРС. Обхватът на Формата и Методологията, определена с оспореното решение, следва обхвата на задължението за водене на разделно счетоводство, така, както първоначално е определен с предходно решение на КРС. С приемане на Формата и Методологията за въвеждане и прилагане на разделно счетоводство не се увеличава и не се променя обхвата на самото задължение, както необосновано се твърди в касационните жалби. Задължението за водене на разделно счетоводство е наложено и съответно продължено с други решения на КРС като обхващащо цялостната дейност на предприятията, поради което с оглед съдържанието на Формата и Методологията не е налице регулация извън определения с тези решения обем. Правилно при съдебната проверка на законосъобразността на акта не са преценявани предходни решения на КРС, които са предмет на отделен съдебен контрол. Неоснователно и в противоречие с данните по делото е оплакването за придаване на обратно действие на наложеното задължение. По същество се касае за предоставяне на информация по определен от КРС начин на базата на съществуваща счетоводна информация за минал период, налична в предприятията. Твърденията на едно от дружествата за обективна невъзможност за изпълнение на Формата и Методологията са декларативни и недоказани. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, счита, че не са налице визираните в касационните жалби отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,