Решение № 5478 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8849/2011 г.
ВАСI отделение17.04.2012 г.докладчик Милена Златкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 951/26.04.2011 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. дело № 717/2011 г. по описа на същия съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № РД-М-082/31.01.2011 г., издадена от началника на Митница Варна. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5478 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8849/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 124б, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Устрем - Васвие Ариф", подадена чрез процесуалния му представител адв. Русева, срещу решение № 951/26.04.2011 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. дело № 717/2011 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-М-082/31.01.2011 г., издадена от началника на Митница Варна. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че търговският обект не следва да бъде запечатван, тъй деянието не е извършено от едноличния търговец. Поради маловажността на случая, не е налице обществена опасност. Според касатора, в заповедта липсват мотиви и същата е издадена след изтичането на срока по чл. 57, ал. 1 от АПК. Не е съобразено от съда решение на ЕСПЧ по дело № 71835/2001 г. Галина Патрикова срещу България. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Варна - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Варна е била заповед № РД-М-082/31.01.2011 г., издадена от началника на Митница Варна, с която на основание чл. 124б, ал. 1 - 5 и чл. 124в, ал. 1 - 3 от ЗАДС на ЕТ "Устрем - Васвие Ариф" със седалище и адрес на управление: с. Трем, общ. Хитрино, обл. Шумен, представляван от Васвие Мустафа Ариф, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване за 1 месец на обект магазин, находящ се в с. Трем на ул. "Зелена гора" № 3, в който е извършено нарушение по чл. 108а, ал. 1 от ЗАДС и е забранен достъпът до обекта. Административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на ЕТ срещу заповедта за налагане на ПАМ, като е изложил следното в мотивите на своето решение: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в установената форма и при спазване на процесуалния закон. Митническите органи са констатирали нарушение на чл. 108а от ЗАДС и с Наказателно постановление /НП/ № 502/31.01.2011 г., издадено от началника на Митница Варна, на ЕТ е наложена глоба в размер на 50 000 лв., отнемане в полза на държавата стоките-предмет на нарушението - 15 кутии с по 20 къса цигари в кутия и административно наказание лишаване от право да упражнява търговска дейност в обекта за срок от един месец. Установява се от материалите по делото, че в търговския обект, стопанисван от ЕТ, са били налични акцизни стоки - цигари, както и че за този обект липсва разрешение за търговия с тютюневи изделия. Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че цигарите са били за лична употреба на съпруга й, тъй като за състава на административното нарушение по чл. 108а от ЗАДС собствеността върху стоките е ирелевантно обстоятелство. Неприложима е и хипотезата на чл. 28 ЗАНН, тъй като ПАМ не представлява административно наказание. Неоснователен е и доводът за несправедливост на наложената ПАМ и засягане на основните човешки права. С оглед установените факти по делото пред първоинстанционния съд, така постановеното решение е било правилно. В хипотезата на чл. 124б от ЗАДС в случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а от ЗАДС /когато е констатирано нарушение по изброените текстове от ЗАДС, в т. ч. чл. 108а, лицето се лишава от право да упражнява определена дейност в обекта за срок от един месец/, се налага и ПАМ запечатване на обекта. Наличието на условията, визирани в правната норма предпоставят налагането на ПАМ и органът действа при условията на обвързана компетентност. От изложеното следва, че налагането на ПАМ по чл. 124б от ЗАДС се обуславя от констатираното нарушение и наложеното наказание лишаване от право за упражняване на определена дейност в обекта за срок от един месец с НП. В с. з. от 13.03.2012 г. пред настоящата съдебна инстанция процесуалният представител на касатора е представил решение № 1257 от 04.11.2011 г. по нахд № 239/2011 г. на Шуменския районен съд, с което е отменено по жалбата на ЕТ "Устрем - Васвие Ариф" НП № 502/31.01.2011 г., посочено като основание за издаването на заповедта за налагане на ПАМ. Решението на Шуменския районен съд е влязло в сила на 19.03.2012 г. след като е потвърдено с решение № 77/19.03.2012 г. на АС - Шумен, постановено по канд № 385/2011 г. Отмяната на НП, послужило като основание за издаването на оспорената заповед, като незаконосъобразно, налага извод за отпаднало основание и незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ. Неоснователни са останалите доводи, наведени в касационната жалба, за липса на мотиви на акта и за незаконосъобразност на същия, поради неиздаването в предвидения от АПК срок. В акта се съдържат подробни мотиви, а срокът не е преклузивен. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, решението на АС - Варна следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени заповед № РД-М-082/31.01.2011 г., издадена от началника на Митница Варна. При този изход на делото на жалбоподателя за първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски в размер на 200 лв., а за касационното производство - в размер на 25 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение