Решение № 11667 от 28.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7917/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по две касационни жалби на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД /ЕРМ Запад ЕАД/ със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител юрк. Дойчинова, и на К. Христова от [населено място], общ. Горна Малина, чрез процесуалния й представител адв. Минчева, против решение 891 от 04.07.2023г. по адм. дело 482/2023г. на Административен съд София област (АССО), с което са отхвърлени жалбите им срещу заповед ДК 02 Сф 1 от 20.03.2023г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Софийска област, с която на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Електрозахранване за ПИ идентификатор 16794.13.6 и ПИ идентификатор 16794.13.4, [населено място], общ. Горна Малина, като изпълнен без строителни книжа. В касационната жалба на ЕРМ Запад ЕАД се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че може да е адресат на оспорената заповед, като излага съображения, че не е собственик на наредения за премахване строеж, както и за нарушение на чл. 6 АПК относно принципа за съразмерност при издаване на заповедта. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира сторените в настоящата инстанция разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на К. Христова се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди неправилност на извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и изискванията за форма при издаване на заповедта, като напротив излага такива. Твърди и допуснати нарушения досежно липсата на мотиви в съдебното решение относно наведени възражения за незаконосъобразност на заповедта. Посочва и неправилност на извода на съда за материална законосъобразност на заповедта, като напротив твърди, че е спазила изискванията и условията за присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на началника на РДНСК Софийска област, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССО. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Началникът на РДНСК Софийска област, чрез процесуалния си представител юрк. Петкова, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Прави евентуално възражение за прекомерност на договорени в полза на процесуалните представители на касаторите адвокатски възнаграждения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на ЕРМ Запад ЕАД и за неоснователност на касационната жалба на К. Христова. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страни, адресати на съдебният акт и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. За да постанови оспореното решение АССО е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия със заповед от началника на ДНСК, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Достигнал е до извод, че заповедта е материално законосъобразна, тъй като е приел, че нареденият за премахване обект Електрозахранване за ПИ идентификатор 16794.13.6 и ПИ идентификатор 16794.13.4, [населено място] представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, извършен без строителни книжа, а е от категорията на строежите, за които такива се изискват, тъй като е посочил, че не попада в рамките на изключението по чл. 151 т. 15 ЗУТ, т.е. е незаконен и подлежащ на премахване. Приел е и че предвид годината на изграждането му 2022г. същият не е търпим строеж. Поради това е приел законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно. Чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ разписва правомощие на началника на ДНСК или оправомощени от него лица да наредят премахване на незаконни строежи, а именно такива изградени без строителни книжа одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. Т.е. нормата разписва премахването на строежи. § 5 т. 38 ДР на ЗУТ дава легална дефиниция на понятието строеж, а именно "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Предвид цитираното предмет на заповед по чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ може да бъде само строеж, т.е. обект попадащ в рамките на легалната дефиниция. С оспорената в това производство заповед е наредено да бъде премахнат незаконен строеж електрозахранване. То не представлява строеж по смисъла на легалната дефиниция, съответно в диспозитива на оспорената заповед, който подлежи на изпълнение, не е налице индивидуализация на обект, който да изпълва съдържанието на понятието строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ. Не е описан и обект съответен на строеж от трета категория по чл. 137 ал. 1 т.3 б. б ЗУТ, а и елемент на техническата инфраструктура по смисъла на § 5 т. 31 ДР ЗУТ. Поради това оспорената заповед няма предмет, който да е в рамките на хипотезата на чл. 225 ал. 2 тт.2 ЗУТ, а именно строеж по смисъла на закона. Като такава същата е незаконосъобразна, издадена в противоречие със закона. Като е достигнал до обратен извод АССО е постановил оспореното решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора ЕРМ Запад ЕАД за присъждане на сторените разноски, а именно за заплатената държавна такса в размер на 370 лв., включително и за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лв. Във връзка с посоченото е основателно и искането на касатора К. Христова за присъждане на разноски за двете инстанции, както следва в размер на заплатените държавни такси за настоящата и първата инстанция и за заплатените адвокатски възнаграждение в размер на 1500 лв. за настоящата инстанция и 1500 за първата инстанция, за които са представени доказателства, че са сторени. Неоснователно е възражението на ответника по касация за прекомерност на договорените адвокатски възнаграждение, тъй като същите в посочените по горе размери са в размер малко над предвидения миниум по чл. 8 ал. 2 т. 1 от Наредба 1 от 2004г. за минималните размери от 1250 лв. на адвокатските възнаграждения за представителство по дела по ЗУТ, от която категория е настоящият спор, а фактическата и правна сложност на спора, обосновава размер на възнаграждението в рамките на договореното малко над нормативно залегналия минимум.