Решение № 1402 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5435/2012 г.

Решение № 1402 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5435/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Атиа резорт" ЕАД със седалище в гр. София и адрес на управление бул. "Патриарх Евтимий" № 82, ЕИК по Булстат: 175375983, представлявано от Фернандо Агуд Бласко и Хавиер Карлос Фернандо Валс, подадена чрез процесуалния му представител адв. Йорданов, срещу Решение № 781 от 16.02.2012 г., постановено от Административен съд - гр. София по адм. д. № 2628 по описа на същия съд за 2011 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 2001007406 от 1.12.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 399 от 7.03.2011 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, относно отказан данъчен кредит в размер на 130388,54 лв. по фактура № 22/2.06.2009 г., издадена от "Амфора Хестион" ЕАД. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора Съдът неправилно е приел предмета на спорната фактура като такъв с обезщетителен вместо със санкционен характер. Настоява, че в случая фактурата е издадена във връзка с договорена между страните санкционна неустойка, върху която е следвало да се начислява ДДС, поради което доставчикът с основание е начислил данъка. Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението в обжалваната част, както и присъждане на разноски по делото. В с. з. касаторът чрез адв. Йорданов поддържа жалбата. Представя писмена защита с подробни съображения. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "ОУИ" - гр. София - в с. з. чрез юк. Бояджиев изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. Съдът е описал фактическата обстановка, като по отношение на същата страните не спорят. Възприетата от него фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Спорът по делото е правен и се свежда до правилното приложение на ЗДДС. За да постанови обжалваното решение, Съдът е споделил тезата на ревизиращия орган за неприложимостта на чл. 26, ал. 2 ЗДДС, третираща данъчната основа на облагаемите доставки в случаите, когато се заплащат лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер. Касационните оплаквания са неоснователни. За да получи отговор спорният по делото въпрос за това дали са налице основания за включване на неустойката в данъчната основа, по делото е следвало да се анализира характерът на тази неустойка. Точно това Съдът е направил, като правните му изводи са обосновани и законосъобразни. След тълкуване на облигационните отношения между страните е установил, че във връзка с промяна инвестиционните намерения на жалбоподателя и настоящ касатор те са договорили промяна в начина, по който ще се формира дължимото от последния възнаграждение за неговия доставчик. Този аспект на спора е съществен, защото е пряко свързан с процесната неустойка, също договорена между страните. По силата на чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В този смисъл неустойката представлява установена по силата на договор отговорност на длъжника, която се реализира в случай, че той не изпълни изобщо задълженията си по договора или ги изпълни неточно като срок или качество. Следователно неустойката е само правна възможност на кредитора по договора да обезпечи изпълнението на длъжника посредством допълнително ангажиране отговорността на последния при неизпълнение на задълженията му по договора. Основната функция на неустойката е да обезщети кредитора при липса на изпълнение от страна на длъжника. За да настъпи санкционният ефект на неустойката, следва изправната страна да е претърпяла вреди, каквито в случая не са констатирани. Основателно административният съд е посочил, че договорената с анекса промяна не е от естество да предизвика вреди за изпълнителя, спрямо когото не са били налице пречки да продължи да изпълнява уговорените отпреди действия по управление на проекта, за което да получава възнаграждение. Впрочем обезщетителният (компенсаторен) характер на спорната неустойка личи и от употребената от тях формулировка в анекса - да се изплати "допълнителна сума, която да замести дължимата престация по договора". В случая страните са постигнали съгласие за заплащане на неустойка като уговорено между страните обезщетение, гарантиращо изпълнителя по договора за неточно изпълнение на задълженията от страна на жалбоподателя, С оглед по-гореизложените съображения правилно Съдът е приел, че неустойката е компенсаторна и е уговорена вместо неизпълнението на основното задължение. В този смисъл тя не представлява "възнаграждение по доставка" по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗДДС и върху нея не е следвало да се начислява ДДС. Данъкът е бил начислен неправомерно, поради което задълженото лице не е имало право на данъчен кредит. Предвид гореизложеното решението на АССГ не страда от пороците, посочени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,