Решение № 6490 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4677/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Бакърджиева срещу Решение 6480/25.02.2025 г. постановено по адм. д. 6517/2023 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт Р-22220518000088-091-001/31.01.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с Решение 1103/26.06.2019г. на директора на Дирекция ОДОП" - София при ЦУ на НАП, поправено с Решение 1288/26.07.2019 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, с която по отношение на С. 2000 ЕООД са установени задължения по ЗКПО за 2016 г. в размер на 188 980.95 лева и лихви за забава в размер на 35 226.95 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се решаващия извод на съда за незаконосъобразност на извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2016г. със сумата от 1 889 809, 48 лв. на основание чл. 77 и чл. 78 ЗКПО. Излагат се подробни доводи по съществото на спора. Отправеното искане към съда е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, като се отхвърли жалбата против процесния ревизионен акт. Претендират се разноски за две инстанции. Касационната жалба се поддържа в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт. Ответникът - С. 2000 ЕООД, чрез адв. Испиридонова в писмено становище и в съдебно заседание излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд - София - град е повторно след като с Решение 7070/27.06.2023г. на Върховния административен съд, Първо отделение постановено по адм. дело 10408/2022г. е отменено Решение 5542/29.09.2022 г. постановено по адм. дело 9469/2019 г. по описа на Административен съд - София-град и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Предмет на съдебен контрол в производство пред Административен съд - София-град бил Ревизионен акт Р-22220518000088-091-001/31.01.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с Решение 1103/26.06.2019 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, поправено с Решение 1288/26.07.2019 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, в частта относно установените на С. 2000 ЕООД задължения по Закона за корпоративното и подоходно облагане (ЗКПО) за 2016г. в размер на 202 515, 18 лв. и лихви в размер на 35 909,82 лв. Административният съд е отменил ревизионния акт, в частта относно установените задължения по ЗКПО за 2016г. за сумата над 3 168,49 лв. до пълния установен размер от 202 515,18 лв. и лихви над сумата от 590,90 лв. до пълния размер от 35 909,82 лв. В останалата част жалбата е отхвърлена. С подадената касационна жалба се обжалва решението на първоинстанционнния съд в частта, с която е отменен ревизионния акт по отношение установените задължения по ЗКПО за 2016 г. в размер на 188 980,95 лева и лихви за забава в размер на 35 226,95 лева. В останалата част решението е влязло в законна сила. Установените задължения, предмет на касационно оспорване са вследствие увеличение на финансовия резултат на ревизираното лице със сумата в размер на 1 889 809,48 лева, на основание чл.77 и чл.78 ЗКПО. Установено е от ревизиращите органи, че дружеството е изписало отчетна стойност на стоки в размер на 1 889 809,48 лева, която не се обвързва с продажба на стоки от съответния вид. Това според органите по приходите не дава възможност посочената стойност да бъде отчетена като разход, тъй като дружеството не е черпило икономическа изгода поради обстоятелството, че не са отчетени продажби на такива стоки. С оглед на изложеното и на основание чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗСч. и чл. 77, ал. 1 ЗКПО финансовият резултат на ревизираното дружество е преобразуван в посока увеличение с процесната сума. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. За незаконосъобразно, обаче, е прието увеличението на финансовия резултат на ревизираното лице със сумата в размер на 1 889 809,48 лева и произтичащите от това задължения за корпоративен данък и лихви. Съдът е констатирал, че изводите на ревизиращите органи се основават на аналитични справки съответно за закупени и за продадени стоки от ревизираното дружество през 2016 г., с посочени партидни номера, вид, количество и стойност и на приложена към РД справка с описани партиди и количества на стоките, от които се формира изчислената от НАП стойност на наличните стоки към 31.12.2016 година. Тези справки, обаче, не е установено как и от кого са представени в НАП, същите не са подписани, не са посочени имената и длъжността на автора им или името на лицето, за което се отнасят и не съдържат каквато и да е информация, от която да се направи извод, че са част от счетоводната отчетност на С. 2000 ЕООД. Няма и доказателства, че справките представляват електронни документи. В тази връзка, съдът е съобразил представената Заповед 15/19.12.2016 г. на управителя на дружеството, с която е назначена инвентаризация на материалните запаси на С. 2000 ЕООД към 31.12.2016 г. и съставения в резултат на инвентаризацията инвентаризационен опис от 31.12.2016 г., в който след съпоставка на отразените наличности по счетоводни данни и фактически намереното количество от всеки вид стоки, е установено, че няма липси и излишъци и счетоводната и фактическата наличност съответстват. Предвид изложеното и с оглед неоспореното заключение на ССчЕ, решаващият състав е стигнал до извод за основателност на оспорването в тази част. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, обсъдил е релевантните за спора факти и в съответствие с доказателствата по делото е приложил правилно материалния закон. Административният съд е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е в съвкупност доказателствата по делото и възраженията на страните, съобразил е дадените с Решение 7070/27.06.2023г. на ВАС по адм. дело 10408/2022г. указания и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Касаторът оспорва изводите на съда, с които е прието за незаконосъобразно увеличението на финансовия резултат със сумата в размер на 1 889 809,48 лева. Тези възражения са неоснователни. За да се приложи нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО е необходимо да се установи наличие на извършени разходи и последните да са осчетоводени в нарушение на счетоводното законодателство. В тежест на органа по приходите е да установи съществуването на фактите, довели до начисляване на данък, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК. Настоящият касационен състав споделя доводите на административният съд, че за да се твърди разлика между фактическата наличност и наличността по счетоводни данни на стоките към 31.12. на съответната година трябва да е извършена инвентаризация, която да е установила действителна стокова наличност и същата да се различава от наличността по счетоводни данни, за което доказателства не са събрани. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на Закона за счетоводството, "инвентаризация" е процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. В случая ревизиращите органи не са извършили инвентаризация. За установяване на спорните разминавания се позовават на представени аналитични справки, които както правилно е посочил решаващият състав не става ясно как са представени в хода на ревизионното производство, не са част от счетоводната отчетност на С. 2000 ЕООД, не са подписани от неговия управител, не съдържат данни за ЕИК на дружеството и не са посочени като представени от него в протоколите издадени от органите на НАП. В този смисъл, обосновано е позоваването на съда на резултатите от извършена инвентаризация на материалните запаси на С. 2000 ЕООД към 31.12.2016г., според която след съпоставка на отразените наличности по счетоводни данни и фактически намереното количество от всеки вид стоки, е установено, че няма липси и излишъци и счетоводната и фактическата наличност си съответстват. Изложените мотиви, подкрепящи горните изводи се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, съдът препраща към тях. Предвид изложеното, решението на Административен съд София-град в обжалваната част не страда от заявените пороци в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника се следват разноски, но такива не се присъждат предвид липсата на отправено искане. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,