Решение № 4316 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1152/2017 г.

Решение № 4316 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1152/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Х. срещу решение № 333 от 27.12.2016 г. на Административен съд Х. по адм. дело № 296/2016 г. С него се отменя решение № 1012-26-152 - 1/17.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ Х. и потвърденото с него разпореждане № 5002168501-2136-26-98/31.03.2016 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Х.. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответницата, Л. Х. К. и А. Д. К., двете чрез процесуален представител адвокат Ч., вземат становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. О. Д. Д. К. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. П. К. - наследодател на касаторите, срещу цитираното решение и разпореждане, с които му се отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО в минимален размер, поради невъзможност за зачитане на осигурителен стаж за период от 1.01.2000 г. до 31.12.2003 г. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението и потвърденото с него разпореждане. Основният спорен въпрос следвало ли е на К. да бъде определен действителен размер на пенсията по реда на чл. 70, ал. 3 КСО, въпреки невнасяне на дължимите осигурителни вноски за ДОО по чл. 6, ал. 8 КСО за периода 1.01.2000 г. до 31.12.2003 г. е разрешен полза на К.. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 70, КСО намира приложение в случая съгласно наличните данни за определяне на действителния размер на пенсията, поради което отменил решението и разпореждането и върнал делото като преписка на органа за разрешаване на случая по същество. Решението е правилно. С решението на Административен съд Х. правилно е отменено решението на директора на ТП на НОИ Х. и потвърденото с него разпореждане на ПО. Невнасянето на дължимите осигурителни вноски не е основание да се откаже изчисляването на индивидуалния коефициент и действителния размер на пенсията. Невнасянето на осигурителните вноски като самоосигуряващо се лице за определени периоди, съответно незачитането на тези периоди като осигурителен стаж /както е в процесния случай/, не дава основание на пенсионния орган да откаже изчисляването на реалния размер на пенсията по правилата на чл. 70 от КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл. 70, ал. 3 КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се и за които е внесло дължимите осигурителни вноски. Съобразявайки фактите по спора, административният съд обосновано е приел, че при наличния действителен и зачетен от пенсионните органи осигурителен стаж за пенсионните органи не са налице пречки да изчислят личната пенсия за осигурителен стаж и възраст в нейния действителен размер на базата на наличните данни. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 КСО. Правото на органите на НОИ да съберат по принудителен ред дължимите осигурителни вноски е погасено по давност. Лицето може да ги внесе и да се ползва от осигурителния стаж и доход при изчисляване на отпуснатата му пенсия, а в случай на невнасянето им, осигурителният стаж и доход за тези години няма да бъдат зачетени и изследвани досежно възникването на правото на лична пенсия и определянето на нейния размер. Това принципното правило, закрепено нормативно от законодателя при самоосигуряващите се лица. Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка в 15-дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен договор, по който Р. Б. е страна, в двумесечен срок, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Визираната процедура е реализирана частично. Правната норма не налага задължително включване на дохода след 01.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен, поемайки изцяло върху себе си задълженията във връзка с осигуряването си. Правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при тази категория лица е поставено в зависимост от участието в осигуряването и не създава привилегии или недопустими ограничения. Изключването на осигурителния стаж и доход за годините, за които не е внесен пълния размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО е в съгласие с нормативно заложените цели и има съизмерима основа - размера на пенсионното плащане с участието във Фонд "Пенсии" на самоосигуряващото се лице. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице визираните в жалбата касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила като правилно. Ответниците по касация Л. Х. К. и А. Д. К. са направили искане за заплащане на разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение, което е в общ размер на 450 лева договор за правна помощ. Искането следва да бъде уважено с оглед изхода на спора, като се присъдят разноски в размер по 225 лева за всяка от тях за лева за адвокатско възнаграждение. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,