Решение № 4092 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15865/2008 г.

Решение № 4092 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15865/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Ватон-Валентин Тонев", представляван от Валентин Тонев срещу решение без номер от 09.10.2008 г., постановено по адм. дело № 3773 по описа от 2006 година на Софийски градски съд, АО, с което е отхвърлена жалба му срещу РА № 2040-0168 от 10.4.2006 г. на ТД-София, потвърден с решение № 1328 от 20.6.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска решението да бъде отменено със законните последици. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава следното заключение - съдът следва да се произнесе при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК, тъй като първоначалната жалба пред градския съд е просрочена. Поради което съдебното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба, както и данните по делото, преценява следното: С оглед служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, решението на Софийски градски съд е недопустимо и като такова при условията на чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено, жалбата против ДРА следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено по следните съображения: На 19.12.2008 г. Върховен административен съд прие ТР № 7 относно срока за произнасяне на директора на дирекция "ОУИ" предвиден в чл. 155, ал. 1 от ДОПК и във връзка с това правото на жалба по чл. 156, ал. 1 от с. к. Съгласно чл. 155, ал. 1 от ДОПК решаващият орган - в случая директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата, като непроизнасянето на решаващия орган в срок се смята за потвърждаване на ревизионния акт в обжалваната част - чл. 156, ал. 4, а според алинея пета в този случай жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне. От доказателствата по делото е видно, че РА е издаден на 10.4.2006 г., жалбата на търговеца против РА до директора на Д "ОУИ" - гр. София е подадена в ТД София на 28.04.2006 г., като 45-дневният срок изтича на 11.06.2006 год. - неделя, следователно - на 12.6.2006 г. понеделник, работен ден. Тридесетдневния срок за обжалване на мълчаливото потвърждаване е изтекъл на 12.7.2006 г. С тълкувателно решение № 7 от 11.12.2008 год. по т. д. № 3/08 год. на общото събрание на съдиите от ВАС е прието, че срокът за произнасяне от решаващият орган по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е преклузивен, включително ако има продължаване по чл. 156, ал. 7 от ДОПК. С тълкувателното решение е прието още, че в случаите на т. н. "Мълчаливо потвърждаване" на ревизионния акт по чл. 156, ал. 4 от ДОПК решаващият орган може да постанови решение само в случай на подаване на жалба от данъчно-задълженото лице при условията на чл. 156, ал. 5 от ДОПК. Макар и да не споделя това становище, настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази с даденото тълкуване на закона. От данните по делото е видно, че решението на решаващия орган е постановено на 20.06.2006 год. - макар в 30-дневния срок за обжалване, а жалбата до съда е подадена на 28.07.2006 год., т. е. след изтичане на както на срока за произнасяне, както и на 30-дневен срок по чл. 156, ал. 5 от ДОПК. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че градския съд се е произнесъл по просрочена жалба, което прави постановеното решение недопустимо. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,