Решение № 212 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1508/2013 г.

Решение № 212 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1508/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. М. И., М. И. И. и Н. С. К. срещу въззивното решение № 1960 от 30.10.2012 г. по в. гр. д. № 2449/2012 г. на Варненския окръжен съд.

Ответницата по касация - ищцата М. Щ. Г., счита, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 1937 от 02.05.2012 г. по гр. д. № 1380/2010 г. на Варненския районен съд и е признато за установено, че ответниците, сега касатори, не са собственици на имот пл. № 494 по плана на новообразуваните имоти на селищно образование "Д. ч., Д. и М. рид", а определение № 9096 от 24.06.2012 г., с което ищцата М. Щ. Г. е осъдена да заплати 1 200 лева разноски, е отменено, и в нейна полза са присъдени разноски в размер на 659.42 лева.

С определение № 271 от 20.05.2013 г. касационното обжалване е допуснато за проверка по допустимостта на въззивното решение от гледна точка вида на предявения иск - отрицателен установителен и във връзка с довода на касаторите за наличие на спор, разрешен със сила на пресъдено нещо - чл. 298, ал. 1 и чл. 299, ал. 1 ГПК, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос дали изграденото в имота съставлява сграда по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.

1. По допустимостта на обжалваното въззивно решение:

Въпросът за допустимостта на отрицателен иск за собственост върху земеделски имот, находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, предявен от лице по чл. 10 ЗСПЗЗ с признато за възстановяване право на собственост, се поставя с оглед спецификата на производството, което след изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 68/1999 г./ е уредено като двуфазно: постановяване на решение за признаване на правото на собственост при условията на § 4 - 4л, и издаване на заповед на кмета на съответната община по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която имотът се възстановява на бившите собственици или собствеността се придобива от ползвателя поради изкупуване на земята при наличие на предпоставки по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Когато бившият собственик /съответно неговите наследници/ се позовава на решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ след посоченото изменение на закона, с което правото на възстановяване само е признато, и същевременно се претендира изкупуване от ползвател, очевидно е налице спор за материално право, който следва да се реши от съда предвид възникналата конкуренция на права относно един и същи имот. В този случай бившият собственик има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за отричане правата на ползвателя. Правната възможност за предявяването на такъв иск произтича от разпоредбата на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28в, ал. 2 ППЗСПЗЗ, съобразно която може да бъде изменен влезлият в сила план на новообразуваните имоти след разрешаване на възникналия спор за материално право. С уважаването на този иск, като се отрекат правата на ползвателите, и въз основа на признатото на ищците право на възстановяване, ще се издаде заповед за възстановяване на имота в полза на бившите собственици. По повод така възникнала конкуренция е създадена трайна съдебна практика, включително и задължителна по чл. 290 ГПК /напр. решение № 812 от 18.01.2010 г. по гр. д. № 3845/08 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 137 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 343/2009 г., решение № 68 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 791/2010 г., двете на ВКС, II-ро г. о., и др./, която приема отрицателния установителен иск за собственост, предявен от ищци с признато право на възстановяване, за допустимо правно средство за защитата срещу ползватели, позоваващи се на изкупуване по § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

К. се позовават на решение № 90 от 05.05. 2011 г. по гр. д. № 846/2010 г. на ВКС, II-ро г. о., също постановено в производство по чл. 290 ГПК, но в друга хипотеза - отрицателен установителен иск за собственост на земеделска земя, която не попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С него, обаче, също е прието, че правен интерес от предявяването на такъв иск ще бъде налице, както когато отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца, така и когато при възникналия в резултат на поведението на ответника спор ищецът, който владее имота и разполага с документ, легитимиращ правата му, избира защита в по-ограничен обем, отричайки претендираните от ответника права, чрез което се слага край на правния спор.

В разглеждания случай ищцата е наследница на бившия собственик Щ. А., като правото на възстановяване на земеделски земи е признато с решение на общинската служба по земеделие и гори № 1191 от 21.01.2005 г. Въззивният съд приел, че правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е обусловен от необходимостта да се защити правото на собственост на поземлен имот, включен в плана на новообразуваните имоти, като се разреши спорът за конкуренция на права и се финализира административната процедура чрез издаване на заповед на кмета или се стигне до изменение на вече издадена заповед по реда на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28в, ал. 2 ППЗСПЗЗ.

Това разрешение е в съответствие със задължителната съдебна практика, поради което въззивният съд правилно е приел отрицателния установителен иск, предявен от наследница на бившия собственик, за допустим.

Въззивното решение не е недопустимо и на другото посочено от касаторите основание - чл. 298, ал. 1 ГПК, според която решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, нито поради наличието на спор, който вече е разрешен със сила на пресъдено нещо - чл. 299, ал. 1 ГПК. Става въпрос за определение № 15575 от 15.10.2009 г. по гр. д. № 9915/2009 г. на Варненския районен съд, с което производството по предявен от М. Щ. Г. срещу Н. Ст. К. иск за ревандикация и евентуален отрицателен установителен иск за собственост е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК поради неотстранени нередовности на исковата молба. Следователно, липсва произнасяне по правото на собственост върху спорния поземлен участък и настоящото производство е допустимо. С оглед изложеното не се разкрива и противоречие с определение № 99 от 26.12.1989 г. по гр. д. № 817/1989 г. и решение № 1597 от 20.05.1982 г. по гр. д. № 1142/1982 г., двете на ВКС, II-ро г. о., с което са разрешени хипотези на отвод за пресъдено нещо.

Последният довод на касаторите по допустимостта на производството е за това, че съдът в двете инстанции не е упражнил в пълен обем правомощията си за косвен съдебен контрол върху законосъобразността на административния акт - реституционното решение, от което ищцата черпи правата си, с преюдициално значение за гражданскоправния спор. По същността си това не е оплакване, свързано с допустимостта на съдебния акт, а е касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. По него касационната инстанция не може да се произнесе, тъй като е извън предмета на произнасяне от въззивния съд - посочено е, че с оглед вида на търсената защита предмет на изследване са твърдените права на ответниците.

1. По въпроса дали изграденото в имота съставлява сграда:

С ТР № 2 от 13.09.2011 г. по т. д. № 2/2011 г. на ОСГК на ВКС е дадено задължително тълкуване в смисъл, че в полза на ползвателите на земеделски земи възниква правото да придобият собствеността по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато сградата отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 от ДР ППЗСПЗЗ, да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове.

По съществото на спора въззивният съд приел за установено, че в имота, за който е предоставено право на ползване по реда на ПМС № 76/1977 г., липсва сграда, тъй като построеното не отговаря на изискванията на чл. 177 от Наредба № 5/1977 г. (отм.), липсва и водоснабдяване за питейни нужди и ел. захранване в постройката. По тази причина Н. Ст. К. не се легитимира за собственица и не е могла да дари имота на касаторите И. с н. а. № 86/2010 г.

Обжалваното решение е неправилно. Порокът му произтича от това, че въззивният съд е извършил преценката за наличие на сграда съобразно разясненията, дадени в решение № 137 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 343/2009 г. на ВКС, II-ро г. о., според което постройката следва да отговаря на изискванията на строителните правила и норми, установени с Наредба № 5/1977 г. (отм.). Тази съдебна практика е отречена с ТР № 2/2011 г. на ОСГК на ВКС. Това налага решението да бъде отменено и съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като е необходимо извършването на нови съдопроизводствени действия за преценка на събраните по делото доказателства от гледна точка приетите в ТР № 2/2011 г. на ОСГК критерии за сграда. При него следва да се обсъдят и данните в служебната бележка изх. № 1505 от 26.10.1992 г. на Р. [населено място] за възникнал на 23.10.1992 г. пожар в собствената на Н. К. сграда - доказателство, което не е взето предвид от въззивния съд; във връзка с това доказателство следва да се преценят и показанията на св. Д. Ж., че в имота имало вила, която изгоряла - в мотивите към обжалваното решение достоверността им е отречена по съображения, че не кореспондират с посочени в решението писмени доказателства.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.