Решение № 16046 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6334/2010 г.

ВАСVI отделение29.12.2010 г.докладчик Наталия Марчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 113 от 30.03.2010 г. по адм. д. № 74/2010 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, 9-ти състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 16046 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6334/2010 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Велков Вечев от гр. Пазарджик срещу решение № 113 от 30.03.2010 г. по адм. д. № 74/2010 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, 9-ти състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът директор на РУ "Социално осигуряване" гр. Пазарджик не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. С решение № 113 от 30.03.2010 г. по адм. д. № 74/2010 г., Административен съд гр. Пазарджик е отхвърлил жалбата на Димитър Велков Вечев от гр. Пазарджик против Решение № К-425 от 21.01.2010 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № 121-00-3550-1 от 2.12.2009 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при РУ "Социално осигуряване" гр. Пазарджик. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 54а, ал. 1 КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Правилно първоинстанционният съд е приел, че Вечев е бил осигурен за всички рискове само за 3 месеца. За времето, когато той е бил незаконно уволнен, независимо, че то се зачита за трудов стаж, не е бил осигуряван за всички социални рискове, в т. ч. и за риска "безработица". Това е така, защото осигурителят не е имал такова задължение по закон, тъй като от негова страна са били дължими само вноските за фонд "Пенсии" и ДЗПО. В разпоредбата на чл. 9, ал. 5 КСО изрично е записано, че осигурителните вноски по ал. 3 са в размерите за фонд "Пенсии" и за ДЗПО. Тази правна норма не се променя от разпоредбите на § 2 от ПЗР на ЗДСл. По изложените в настоящите мотиви съображения, касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

Цитирани разпоредби

2