Решение № 496 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 905/2008 г.

Решение № 496 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 905/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК . С решение от 22.11.2007 г., постановено по гр. д. № 799/2007 г., Варненски окръжен съд е отменил решението на Варненски районен съд, постановено по гр. д. № 4753/2006 г., като вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от Д. С. Д., А. Д. Д. и К. Д. Р. против М. А. К. и М. Х. К. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), за признаване за установено по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на недвижим имот. Така постановеното решение е обжалвано от ищците по делото с касационна жалба, в която се излагат доводи за неправилност. Ответниците по касационната жалба не взимат становище. Касационната жалба е допустима, подадена е в срок, а разгледана по същество е основателна. За да приеме, че отрицателния установителен иск е неоснователен, въззивния съд е счел за основателно възражението на ответниците за придобиване на процесния имот по давност. Съдът е приел, че макар и да са придобили имота от несобственик, основанието за това - договор за замяна, е годно да ги направи собственици и по отношение на осъществяваното от тях владение на имота следва да се приеме че е добросъвестно, като са налице предпоставките за придобиването на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС, с изтичането на кратката петгодишна придобивна давност. По делото е установено, че с решение на ОС "ЗГ" № 1202/17.02.2005 г., на наследниците на С. Д. Д. е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи стари реални граници на нива от 13,600 дка, находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ , в землището на кв. Виница, м. "П". С представения по делото нотариален акт от 03.08.1995 г., Маргарита А. С. е призната на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за собственик на недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ от 600 кв. м., представляващо имот пл. № 309 от КП "П", в землището на кв. Виница на гр. В.. Б. се установява от приетото като доказателство заключение на съдебно - техническата експертиза, че имота с пл. № 309 от КП "П" на кв. Виница попада по площ и граници в имота, за който е признато правото на възстановяване на собствеността с посоченото по-горе решение на ОС "ЗГ". С договор за замяна, сключен с нотариален акт № 160, т. ХV, по нот. д. № 1209/1997 г. на 28.01.1997 г., М. А. С. е прехвърлила правото на собственост върху описания по-горе недвижим имот на М. Х. К., който към момента на сделката се е намирал в брак с втория ответник - М. А. К. - обстоятелство, за което не се спори между страните. Не се спори, че към датата, на която на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, така и към настоящия момент, в имота, предмет на сделката не е построена сграда. Правния интерес на ищците от предявяването на отрицателния установителен иск произтича от обстоятелството, че по отношение на тях не е приключила реституционната процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и те не биха имали правен интерес от предявяването на положителен установителен или ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС към момента на предявяването на настоящия иск, така и към настоящия момент. Горното се обуславя от обстоятелството, че се касае за земеделски имот, включен в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, в които хипотези фактическия състав на реституционния закон включва решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, с което се признава правото на собственост върху заявени земеделски земи в реални граници, но не се посочват конкретни граници на имота, до издаване на заповед на кмета на съответната община по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ, в която се описват местоположението, границите, съседите на възстановения имот и към която се прилага скица на имота. Между страните е възникнал спор, доколкото по делото съществуват данни, че по отношение на имота, правото на собственост е възстановено в полза на ищците, на ответниците се легитимират като собственици на имота по силата на правна сделка. Горните данни сочат до наличие на спор между страните, на първо място, дали са налице предпоставките за трансформиране на правото на ползуване на праводателя на ответниците в право на собственост, предвид предпоставките за това на § 4а от ЗСПЗЗ, респ. за продължаване на процедурата по възстановяване на правото на собственост в полза на ищците по делото с издаване на заповед по § 4к от ЗСПЗЗ на кмета на общината и скица на имота, която да го индивидуализира, така и по основния спор по делото, касаещ наличието на основанията за придобиването на имота въз основа на изтичането на кратката придобивна давност, съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ЗС от ответниците по делото. Наличието на горния спор обуславя и наличието на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ГПК (отм.), с който е сезиран районния съд и въззивния съд, чието решение е предмет на настоящото касационно обжалване. Безспорно е, че към момента, в който прехвърлителите на правото на собственост по договора за замяна за се снабдили с нотариалния акт, удостоверяващ придобиването на имота на основание наличието на предпоставките на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, имота не е бил застроен, поради което правилни и законосъобразни са изводите на въззивния съд, относно липсата на предпоставки за придобиването на собствеността върху имота от М. А. С. Макар в полза наМ. С. да е било налице предоставено по предвидения законов ред на право на ползуване върху имота, представляващ земя по § 4 от ЗСПЗЗ, но липсва следващата предпоставка - застрояване на имота със сграда и то към 01.03.1991 г. Ответниците твърдят, че са придобили собствеността въз основа на договора за замяна, но доколкото техния праводател не е бил собственик, то той не би могъл да им прехвърли правото на собственост върху имота, тъй като не го е притежавал. Ответниците са направили възражение, че са придобили имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС. Придобиването на имот, който е бил земеделска земя и правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по давност, е изключено, до приключването на административната процедура по възстановяването на собствеността върху земеделската земя. До приключването на административната процедура, индивидуализацията на имота не е в състояние да се осъществи, което, съпоставено с елементите на владението, като част от фактическия състав на придобиването на имот по давност, прави невъзможно прилагането на института на придобивната давност. Намерението да се свои вещта (animus), както и осъществяването на фактическата власт по отношение на вещта фактическа власт (korpus) от страна на ответниците, при липсата на индивидуализация на недвижимия имот до приключването на административната процедура по отношение на ищците, води до липса на предпоставките за текла придобивна давност по отношение на ищците, на които е признато правото на възстановяване в реални граници на имота. По отношение на собствениците на имота, признати за такива с решение на ОС"ЗГ" не може да се приеме, че е осъществявано владение (без значение добросъвестно или не), доколкото по отношение на тях не е индивидуализирана вещта, правото на собственост върху която е признато. Като е приел противното, въззивния съд е постановил решение в противоречие с материалния закон, като доколкото при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и не се налага събирането на нови доказателства, следва да се постанови ново, с което се уважи предявения от ищците отрицателен установителен иск. С оглед изхода на спора, в полза на ищците следва да се присъдят направените по делото пред всички инстанции съдебни и деловодни разноски, на основание чл. 64 от ГПК (отм.), общо в размер на 888,40 лева. Водим от горното, Върховен касационен съд