Решение № 86 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6495/2007 г.

Решение № 86 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6495/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 231 ал. 1 б. "е" във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. С. И. от гр. Ш. срещу въззивното решение Ш. окръжен съд, постановено на 20.07.2007 г. по гр.д. № 133/2007 г. В касационната жалба са изложени съображения за необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Иска се отмяна на решението и допускане на делба. Претендират се и разноски. Ответникът по касационната жалба В. Ст. И. е заел становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Ш. окръжен съд е оставил в сила решението на Ш. районен съд от 29.09.2006 г. по гр.д. № 3255/2005 г., с което е отхвърлен предявеният от И. Ст. И. срещу В. СИ. иск за допускане на делба на северно избено помещение, намиращо се в сутерена на четириетажна жилищна сграда, построена в УПИ * кв137 по предишния план на гр. Ш., с вход откъм общия коридор, при квоти 5/8 ид.части за ищеца и 3/8 ид.части за ответника. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните са братя и единствени законни наследници на С. И. Ц., починал на 21.I.1984 г., и на И. Д. Ц., починала на 14.09.1999 г. По силата на извършени приживе от родителите прехвърлителни сделки и по наследяване ищецът е собственик на първи жилищен етаж, а ответникът - на втори жилищен етаж от четириетажна жилищна сграда, намираща се в гр. Ш., ул."Ц" № 1* сутеренния етаж се намира процесното избено помещение, построено между гаража и общия вход на сградата, представляващо складово помещение към жилище с площ 3.88 кв. м. Това помещение не е годен самостоятелен обект, а принадлежност към жилищната сграда, предназначено да обслужва жилищата в нея. С оглед на това делбата му е недопустима. Решението като краен резултат е правилно. Законосъобразен е изводът на въззивния съд за неоснователност на предявения иск за делба на процесното избено помещение, тъй като то не представлява самостоятелен обект на собственост и не подлежи на делба отделно от главната вещ, чиято принадлежност е. Мотивите на съда в тази насока, обаче, следва да бъдат допълнени и изменени със следните съображения: Несъмнено установено е по делото, че процесното избено помещение е принадлежност към жилището на първия етаж. Това следва от представените по делото писмени доказателства и от разпоредбата на чл. 98 от ЗС. С нот. акт № 190/1967 г. Ирина Ц. е дарила на сина си И. И. 1/2 ид.част от дворното място, в което е построена процесната жилищна сграда. С нот.акт № 47/1970 г. Стойчо Ц. и И. Ц. са учредили на И. И. право на строеж на 1/2 ид.част от първи жилищен етаж, югоизточната таванска клетка и северното избено помещение /процесното/ между гаража и общия вход на жилищната сграда, а И. И. от своя страна е учредил на родителите си право на строеж на 1/2 ид.част от първия жилищен етаж, от югоизточната таванска клетка и от северното избено/партерно/ помещение /процесното/ между гаража и входа, както и право на строеж на целия втори жилищен етаж, северозападното таванско помещение, а на партерния етаж - двете южни изби заедно с обслужващото ги антре /коридор/ и на целия северен гараж по одобрения архитектурен проект. Стойчо Ц. е починал на 21.I.1984 г., като ищецът се е отказал от неговото наследство, което поради това и с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г. (отм.) е преминало у ответника. С нот.акт № 125/1993 г. Ирина Ц. е дарила на ответника Вfrac12; ид.част от втория жилищен етаж, от северозападното таванско помещение, от двете южни изби заедно с обслужващото ги антре, и от северния гараж. При това положение ответникът е придобил изцяло собствеността върху втория етаж, върху двете южни изби и гаража, а след смъртта на родителите си - и на 3/8 ид.части от първия жилищен етаж и от процесното северно избено помещение с оглед и на обстоятелството, че по делото не са представени доказателства, установяващи придобиването изцяло от ищеца на собствеността върху първия етаж и това избено помещение, право на строеж за които му е учредено само за 1/2 ид.част. Несъмнено установено е от посочените нотариални актове, че северното избено помещение е предвидено като принадлежност на първия жилищен етаж и няма данни впоследствие да е постановено или уговорено друго по смисъла на чл. 98 от ЗС, както и че този етаж е съсобственост между страните. Правилно при това положение е приетото, че делба само на избеното помещение е недопустима, тъй като то не представлява самостоятелна вещ. Без значение за този извод са доводите и твърденията на страните във връзка с фактическата промяна /не засягаща северното избено помещение/ на предназначението на двете южни изби и на гаража в сутерена на процесната сграда, относно които по делото няма спор, че принадлежат на ответника. С оглед на това тези доводи в касационната жалба не следва да бъдат подлагани на преценка. Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,