Решение № 2915 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9431/2020 г.

Решение № 2915 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9431/2020 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник Отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 414/24.07.2020 г., постановено по адм. дело № 212/2020 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-924-0042961 от 12.12.2019 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" и ал. 3 от ЗДДС на "Сейчо" ООД, гр. Любимец, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – ресторант "Сейчо", находящ се в гр. Любимец, [улица], стопанисван от същото дружество, както и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни, за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, както и са присъдени разноски в полза на "Сейчо" ООД. От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закона и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се сочи, че "съдът погрешно е формирал вътрешното си убеждение в неурегулираните от закона насоки, както и при прилагане на правилата на логиката, опитните правила и казуалните връзки между явленията, водещи до некоректни правни изводи", което е довело до несъответствието между фактическите констатации на съда и установеното от събрания доказателствен материал, както и че неправилен е изводът на съда, че ПИП е лишен от доказателствена сила поради неговата "нечетливост", че проверката не е осъществена, респ. нарушението не е установено да е извършено в посочения в заповедта търговски обект – ресторант "Сейчо", поради което е неправилно е прието, че Заповедта противоречи на чл. 187 от ЗДДС. Подробни съображения са развити в касационната жалба. Искането е за отмяна на решението и оставяне в сила на атакуваната Заповед. Претендира присъждането на разноски за две съдебни инстанции, за което представя и списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът – "Сейчо" ООД, гр. Любимец, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ № ФК-924-0042961 от 12.12.2019 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 3 от ЗДДС на "Сейчо" ООД, гр. Любимец, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – ресторант "Сейчо", находящ се в гр. Любимец, [улица], стопанисван от същото дружество, както и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни, за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите /наричана по-долу само Наредба № Н-18/2006 г. на МФ/ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 09.12.2019 г. при извършена оперативна проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за промишлени стоки и ресторант, находяща се в гр. Любимец, [улица], стопанисван от "Сейчо" ООД, е извършено нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, а именно при извършване на една контролна покупка на два броя шоколади "Милка" на обща стойност 4 лева от органите по приходите, платени с брой, е издаден фискален бон № 013249 от регистрираното за обект "ресторант "Сейчо" фискално устройство /ФУ/ Модел "Tremol ZM-KL" с ИН на ФУ ZК035583 и ИН на ФП 50135811, който не отговаря на изискванията за задължителни реквизити по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, а именно: наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0042961/09.12.2019 г. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил казаната Заповед. За да постанови този резултат, съдът е приел, че приложения по делото заверен препис от ПИП сер. АА № 0042961/09.12.2019 г. е "нечетлив", поради което е неясно нарушението което е констатирано, поради което приложените по делото доказателства не обосновават законосъобразното прилагане на процесната ПАМ. На второ място е прието нарушение правилото на чл. 187 от ЗДДС – доколкото ПАМ е приложена спрямо обект, в който не е констатирано административно нарушение. В тази връзка са изложени мотиви, че видно от ПИП обект на проверката е бил търговско обект по смисъла на легалното определени в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за промишлени стоки, на ул. "не се чете", а е разпоредено запечатване на търговски обект – "ресторант "Сейчо", където не е констатирано извършено нарушение на правилата на Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Решението валидно и допустимо, и правилно като краен резултат по следните съображения. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ съобразно законовата делегация на чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. По силата на чл. 26, ал. 1 фискалната касова бележка, следва да бъде четима, да съответства на образеца, даден в Приложение № 1 и да съдържа изброените реквизити, определени от нормотвореца като "задължителни", един от които е този по т. 7 /в приложимата му редакция, до изм. с ДВ бр. 68 от 2020 г. / а именно "наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги". Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на определения в посочената Наредба ред и начин за издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена на "Сейчо" ООД за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, поради възприетото от ответника неизпълнение на задължението фискалния бон да съдържа посочения задължителен негов реквизит, а именно "наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги". Тези факти безспорно се установяват от приложения към делото заверен препис от ПИП, който ако съдът е считал за "нечетлив" е следвало да упражни задължението си по чл. 9, ал. 3 от АПК като укаже на страната, че следва да представи посоченото доказателство в годен за използването му в процеса вид. Така допуснатото процесуално нарушение обаче, че може да се квалифицира като съществено такова и да доведе до отмяна на съдебния акт. Всъщност противно на твърденията в касационната жалба въпреки формалното некредитиране на посоченото писмено доказателство, съдът е изложил съображения от фактическа страна съобразно всички доказателства по делото, при съвкупната им преценка правилно е установил фактическата обстановка по казуса и не се установи необоснованост на съдебния акт. От доказателствата по делото /вкл. и самия ПИП, който е в достатъчно четлив според касационния състав вид/ първоинстанционният съд е установил, че проверката на органите по приходите е извършена в стопанисвания от "Сейчо" ООД търговският обект – магазин за промишлени стоки, находящ се на [улица], ТИР паркинг. От същия ПИП е видно, че противно на възприетото от касатора в оспорената пред съда заповед, проверка не е извършвана в другия стопанисван от търговеца обект – ресторант "Сейчо", находящ се на същия адрес, както и че в него не са констатирани нарушения на изискванията за документиране на продажбите. Именно поради този факт съдът е приел, че заповедта, с която в разрез с правилото на чл. 187 от ЗДДС е наложената принудителна мярка по отношение на търговски обект, в който не е извършено административно нарушение, е незаконосъобразна и следва да се отмени. Тези съображения се споделят изцяло от настоящият състав на ВАС. В чл. 187, ал. 1, изр. второ от ЗДДС е предвидено, че мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията, включително когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде запечатан. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. В конкретния случай съдът правилно е приел, че проверка в другия стопанисван от "Сейчо" ООД обект на посочения адрес не е извършвана, като фактът, че ФБ погрешно е издаден от въведеното именно в този обект ФУ, не води до извод за обратното, а още по-малко за извършено нарушено на правилото на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ именно в разпоредения за запечатване търговски обект. Прилагането на мярката по отношение на търговски обект, различен от този, в който е констатирано нарушението, макар и стопанисван от същия нарушител, е в нарушение на материалния закон - чл. 187, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС. При установеното нарушение на материалния закон, съдът правилно е отменил заповедта изцяло. По тези съображения, следва да се приеме, че решението е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. От ответника по касация не е направено искане за присъждане на разноски и не са представени доказателства за това, поради което разноски не следва да се присъждат. При този изход на спора на касатора не се следват разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,