Решение № 7741 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4453/2009 г.

Решение № 7741 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4453/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция "Полиция" - Пловдив, чрез пълномощника му, против решение № 156 от 13.02.2009 год., постановено по адм. д. № 1163/2008 год. на Административен съд - Пловдив, с което е отменен отказът му да регистрира лек автомобил марка "Ауди", модел "А4" с рег. № СТ 4676 СН, обективиран в писмо № ИЯ/КАТ-5515 от 19.05.2008 год. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че при безспорно установени данни за наличие на поправки и заличавания в идентификационния номер на автомобила съдът е достигнал до неправилния извод за незаконосъобразност на отказа поради отпадане на пречките за регистрация по чл. 143, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (Здвп). Иска се отмяна на решението изцяло и произнасяне по същество с отхвърляне на първоначално предявената жалба като неоснователна. Претендират се разноски. Ответникът Живко Боев Киров оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба по същество за основателна. За да отмени оспорения отказ, първоинстанционният съд е приел, че същият е незаконосъобразен поради липса на отрицателните предпоставки на чл. 143, ал. 3 от Закона за движението по пътищата. Фактическата обстановка е правилно установена от административния съд, поради което не следва да бъде излагана повторно. Пред компетентния административен орган Киров е подал заявление от 13.03.2007 год. за регистрация на закупен от него лек автомобил марка "Ауди". Посоченият № на рамата е 028620. Това е идентификационният номер на рамата, който е различен от производствения номер и двигателя на автомобила. В производството пред административния орган е установено по безспорен начин, че последните пет оригинални знака на номера на рамата са заличени и на тяхно място са набити други, така посочените от жалбоподателя. За това обстоятелство не се спори и в хода на съдебното производство. Съдът, съобразно принципа на служебното начало, е изследвал въпроса и събирал доказателства във връзка с възможността за установяване на действителния идентификационен номер на автомобила. За да формира своя извод, че последният може да бъде установен, се е позовал на писмо № А-217 от 9.01.2009 год. на директора на ДМОПС - МВР, София, в което е посочено, че описания автомобил с марка "Ауди" А4 и подадени характеристики, включително номер на двигател и производствен номер, не се издирва от "Интерпол". Посочен е идентификационен номер с последни пет цифри 29529. Този отговор не е от завода-производител. Но въз основа на това писмено доказателство Административният съд - Пловдив е достигнал до извод, че именно посоченият номер е действителният идентификационен номер на лекия автомобил. Касационната инстанция намира, че решаващият съд неправилно е приложил материалния закон. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от Здвп не се извършва регистрация на пътно превозно средство с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичния номер, поставен от производителя. За постановения отказ на административния орган за регистрацията на лекия автомобил е релевантно обстоятелството досежно установената външна интервенция на идентификационния номер. Законовото изискване е да не се допусне движението на пътни превозни средство, които не носят поставен от производителя идентификационен номер като гаранция за тяхното разпознаване, както и за съответствието им с фабричните стандарти. Регистрацията на пътни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер се извършва само при отчитане номера на рамата, там, където производителят първично го е поставил, с набиването му върху хоризонтална плоскост. Относимият факт, при проявлението на който може да се откаже регистрация и пререгистрация, е изменен, подменен или заличен идентификационен номер на рамата. В конкретния случай административният орган е установил релевантните за приложението на забранителната правна норма факти. Фактическата констатация на органа, че е налице външна интервенция на идентификационния номер на рамата, се подкрепя от представените по административната преписка доказателства, включително и експертна справка № 781/2007 год. Както се установява от приетото пред първоинстанционния съд заключение на вещото лице - експерт при БНТЛ на ОДМВР - Пловдив, последните пет знака на оригиналния номер на рамата са били променени. Това заключение кореспондира с установените от административния орган обстоятелства. Обсъждайки обстойно и в логическа последователност релевантните факти и обстоятелства, настоящата инстанция не споделя приетия с решението правен извод, че отказът за регистрация на представения от първоначалния жалбоподател лек автомобил е незаконосъобразен. За да приеме този извод, първоинстанционният съд е събирал доказателства и изследвал обстоятелства, които са извън предмета на спора и проверката за законосъобразност на атакувания отказ. Действително, регистрацията на автомобила не би могла да се извърши, докато не се установи оригиналния идентификационен номер и се извърши възстановяване на поставения от производителя идентификационен номер. Това обаче следва да се осъществи по друг ред, определен от министъра на вътрешните работи. Регистрационният режим на моторните превозни средства, уреден в чл. 143 от Здвп с въведената в ал. 3 законова забрана, е доразвит в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи. Превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не могат да бъдат регистрирани. Това е така, защото законът не допуска упражняване на неправомерно въздействие върху идентификационния номер на производителя. По делото няма данни за неправомерна подмяна на идентификационния номер. Възможно е обаче заличаването, повредата или подмяната на номера да са следствие от обективни обстоятелства. Именно затова е предвидена възможността за регистрация на превозни средства с подменен, заличен или повреден производствен номер, но само след идентификацията на оригиналния такъв. Към момента на постановяване на оспорения отказ на началника на сектор "Пътна полиция" при ОДП - Пловдив за регистрацията на превозното средство не е било възможно да се установи идентификационния номер на лекия автомобил. В хода на съдебното производство са ангажирани доказателства, от които може да се изведе, че действителният идентификационен номер би могъл да бъде установен. Но с оглед очертания предмет на правния спор, съдът е следвало да заключи, че към момента на постановяване на отказа не е установен действителния идентификационен номер. Поради това и изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт е в нарушение на материалния закон. Процедурата по възстановяване на идентификационния номер се извършва по друг ред, определен от министъра на вътрешните работи. В този смисъл и развитите доводи в касационната жалба са основателни. Изводите на административния орган за осъществяване на юридическите факти, явяващи се нормативна пречка за регистрация на автомобила, намират опора в събрания доказателствен материал и в приложимото материално право. Заключението на съда не е съобразено с всички документи, съдържащи се в преписката и събраните в хода на съдебното производство, които удостоверяват релевантните за правния спор факти. Разпоредбата на § 2, т. 7 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. дава легална дефиниция на понятието "идентификация" по смисъла на Наредбата. За да откаже регистрацията на пътно превозно средство, административният орган е извършил преценка не само на обстоятелствата, свързани с изменението, подмяната или заличаването на идентификационния номер на автомобила, но и на тези, установяващи невъзможността да се установи номера, поставен от производителя. Събраните в хода на съдебното производство и относими към предмета на спора доказателства не оборват извода на административния орган. При установяване на това фактическо положение административният орган в условията на обвързана компетентност следва да издаде акт със съдържание като оспорения. Предвид това налице са материално-правните предпоставки на разпоредбата на чл. 143, ал. 3 Здвп, поради което обжалваният административен акт е материално законосъобразен. При постановяването му не е допуснато съществено нарушение на процедурни норми, тъй като възможността за установяване на оригиналния идентификационен номер е изследвана от административния орган. (вж. заключението в експертната справка № 185/ 2007 год.) При тези аргументи, като е приел незаконосъобразност на атакувания административен акт, съдът неправилно е приложил материалния закон, като му е придал и тълкуване, което не съответства на смисъла на приложимата правна норма. Като противоречащо на материалния закон решението е неправилно и подлежи на отмяна. Вместо него следва да се постанови друго по същество на спора, с което първоначалната жалба на Живко Боев Киров бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за разноски, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят такива в размер на 150 лв на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/ 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд